Населението в Русенско ще намалее с 40% до 2080 година, значително ще застарее, а съотношението между броя на жените и мъжете ще се обърне в полза на силния пол. Това показват дългосрочните прогнози на Националния статистически институт (НСИ).
Експертите изготвят три сценария за демографското ни развитие - реалистичен, оптимистичен и песимистичен, като екстраполират настоящите данни за раждаемост, смъртност и миграция. При най-вероятния сценарий след 60 г. в областта ще живеят малко под 130 хил. души, което е с 85 хил. души по-малко, отколкото в момента (215 хил.). През 2030 г. в Русенско ще живеят 197 хил. човека, а през 2050 г. - 165 хил. Към 2065 г. населението на областта ще падне под 150 хил. души.

Дори по-благоприятният не изглежда никак обнадеждаващ - според него до 2080 г. ще намалеем „само“ до 142 хил. души. В най-лошия вариант жителите на областта ще паднат до 123 хил. човека.
В момента в областта живеят с 5 хил. повече жени отколкото мъже, но това ще се промени в следващите години, предполагат статистиците. До 2050 г. силният пол ще получи числен превес, а през 2080 г. за 2000 мъже няма да има жени. 
Освен че ще намалее почти наполовина, населението значително ще застарее, показват прогнозите на статистиката. В момента 100 души в трудоспособна възраст (15-64 г.) хранят 42 в нетрудоспобна (под 15 и над 65 г.). Това отношение ще се удвои до 2080 г., когато 100 работещи ще трябва да изхранват 80 деца и пенсионери. 
Делът на най-възрастните (над 65 г.) спрямо хората в трудоспособна възраст (15-64 г.)ще нарасне от около 38% в момента до 56,37% през 2080 г. 
Ако прогнозите на статистиката се окажат точни, след 62 години в областта ще живеят 130 хил. души, от които 40,7 хил. пенсионери, 17,1 хил деца под 15 г. и 72,2 хил. души в трудоспособна възраст (15-64 г.). Пенсионерите ще бъдат 2,4 пъти повече от малките деца. Сега съотношението е 1,8:1.
Дългосрочните демографски перспективи вещаят все по-тежки години и за пенсионерите, за които ще трябва да плащат все по-малко работещи, и за работещите, тъй като за тях данъчно-осигурителната тежест няма как да не се увеличи. Още по-трудни времена идват и за бизнеса, тъй като на пазара на работна ръка ще се усеща все по-остър дефицит, а това и в момента е огромен проблем. Така че дори да имат пазари и поръчки, ще трябва да свиват дейността си, тъй като няма да има кой да върши работата.
Отчайващите прогнози на статистиката правят все по-наложителна смяната на пенсионния модел, като сегашният основно солидарен се замени с изцяло капиталов, в който хората осигуряват сами себе си. За тази цел обаче е необходима и парична реформа, така че да се премине към твърди пари, които не могат да се обезценяват с инфлация. Иначе ще се окаже, че цял живот сме трупали безполезни хартийки, а спестяванията ни реално намаляват. Нещо, което се случва и в момента, и това е повсеместна политика, която следват всички правителства и централни банки по света, така че за обрат ще трябва някаква глобална революция.
Другият вариант е да се надяваме на технологична революция, която ще замени хората във фабриките, зад щандовете и бюрата с машини и роботи. Тогава няма да работим, а ще чакаме държавата да ни издържа със събраните от бизнеса данъци. След 60 години кой знае - може и да стане.