След 12-то поред напрегнато съдебно заседание, продължило 8 часа, видинчанинът Илиян Петров се сдоби с дългоочаквана присъда за историческия банков обир на „Пощенска банка“, извършен през март 2016 година. Състав на Русенския окръжен съд го наказа на минималните 10 години затвор, както и да възстанови откраднатите над 188 000 лева от трезора, чиито следи се загубиха и така и не бяха открити. Със сигурност присъдата ще бъде обжалвана, тъй като адвокатите на 51-годишния мъж са категорични, че той няма пръст в обира. Нещо повече - според тях, когато престъплението е извършено, той е бил на стотици километри от Русе и е празнувал рожден ден в Ямбол. Вероятно и прокуратурата ще оспори размера на наказанието, тъй като бяха поискани 15 години затвор. Впрочем във финалното съдебно заседание участва и пледира не само наблюдаващият прокурор, но и окръжният прокурор Георги Георгиев, които в екип вложиха усилия за справедлив изход на заплетения и нетипичен казус поне на първа инстанция.
Последното заседание в Русе бе белязано отново от множество искания, въпроси и възражения на защитниците на Петров. Обстойно бяха разпитани трима души от Ямбол, които бяха привикани в съдебна зала в последния момент, след като Илиян и адвокатите му едва сега, 4 години след случая и 2 години прекарани в ареста, си спомниха, че той имал алиби за нощта на обира. Ямболиите можели да докажат това и да разкажат за празненството далеч от Русе, което и направиха, но твърденията им на места бяха противоречиви.
Обстойно бяха разпечатани и огледани уредите и приспособленията, с които е извършен обирът - хидравличните инструменти, с които безшумно е пробита дупка в стената на банката с размер 30/30 см и саморъчно измайсторената телескопичка пръчка с лопатка, с които са „загребвани“ пачки с банкноти. Защитата отново възрази, че важните веществени доказателства не са съхранявани според правилата и разписаните стандарти и в нейн стил отправи куп забележки, каквито по принцип не пропуска да отнесе към всяко действие по делото.
Прецизният сценарий за банков обир бил старателно подготвен от Илиян и неразкрития му засега съучастник, като за това говори фактът, че те са имали информация как да излъжат трите вида датчици в банката - с каква скорост да вадят банкнотите и къде правилно да се позиционират, така че алармата да не се задейства. Планът им обаче издъхнал, след като Илиян направил фаталната грешка да остави свое ДНК по едно от приспособленията, а експертиза недвусмислено потвърди, че това е негов материал. Отделно записите на охранителните камери край училище „Христо Ботев“ и механа „Чифлика“ записали двамата бандити и след прецизен анализ е намерено категорично сходство между поведението, походката и движенията на Илиян и едно от записаните лица. Срещу съучастника му обаче няма такъв набор от доказателства и въпреки предположенията кой може да е, на този етап вината му остава недоказана, но разследването продължава.
Самият Илиян бе задържан близо 2 години след обира на летището в София малко преди да излети със самолет.