„Вече навлязохме в осмата си година. Смятам, че нашите първи седем години бяха добри и след време за нашия клуб хората ще казват: „Вижда се, че не им липсват първите седем години“. 
Това отбелязва не без удоволствие Капитана - русенецът Теодор Пеев, който е в дъното на чудесната инициатива клубът на русенските морски скаути да се появи, успешно да проходи и да застане твърдо на краката си. При това до такава степен, че да привлича все повече и повече нови малки и не толкова малки ентусиасти, които прегръщат скаутската идея и я признават за своя. 
Теодор Пеев е щастлив не само заради това, че русенските скаути вече осма година доказват каква плодородна почва намира скаутското движение на Дунава.  Капитана е щастлив, че от миналата есен морските скаути вече си имат свой дом. Където могат да приберат и подредят всичкото си имущество, могат по неповторим начин 
да обзаведат и украсят стаи за всяка от „глутниците“
но и да посрещат гости. 
Още от фоайето на първия етаж в бившето училище „Пейо Яворов“ си личи, че тук обитават хора с вкус към приключенията. Символичният лагерен огън чака да бъде запален, над него е окачено котлето, в което ще се стопли водата за чая, а на едно пънче встрани е забита скаутската брадвичка. 
Скаутската брадва се забива в момента, в който лагерът започва своя живот и остава така до самия край на лагеруването, обяснява Капитана. 
Малко по-встрани са паркирани две симпатични моторчета. Подарък са ни - казва Теодор Пеев. Подаръкът бил направен от един от „батковците“, който в момента живеел в Англия. Той купил двете моторчета и ги изпратил за русенските скаути. 
Русенският скаутски клуб е най-големият и най-бързо развиващ се в страната, разказва Теодор Пеев. Освен в Русе скаути има също във Варна, Елена, Перник, Смолян и в момента се създава клуб в София. За това какво правят  скаутите, вестник „Утро“ е писал неведнъж. Как и най-малките, и най-големите участват в гребните походи - като сами си приготвят храната на местата, където спират за почивка, а в останалото време гребат усилено, за да изминат определената част от маршрута. Разказвали сме за 
прекрасните летни биваци, който „Приста скаутинг клуб“ вече няколко години поред си прави 
в Бръшлян, като напоследък приема там и скаути от други държави. Там задължително се прави пешеходна разходка до дунавския бряг, където децата се учат да правят морски възли, изучават растения и риби и усвояват какви ли не други полезни умения. Скаути и доброволци с огромно удоволствие правят и планински преходи - обикновено съчетават това с почисване на района около планинските хижи и помагат в зареждането с необходими продукти. Друга любима скаутска атракция са националните лагери, където русенчета от различни възрасти намират нови приятели. 
Истината е, че ние просто даваме на тези деца това, което е най-естественото нещо: доброто възпитание и умението да бъдат и да остават хора при всички обстоятелства, обяснява Капитана. Всъщност, няма да е никак пресилено, ако кажем, че 
ние запълваме вакуума, който се е образувал в последните години 
и дори десетилетия, когато неизвестно защо и как отпадна ролята на училището, а често дори и на семейството, да възпитава добри навици и добри отношения, казва Теодор Пеев. „Напоследък много интензивно взе да се говори за неформалното образование - поставят се акценти върху това и се развиват „реформаторски“ теории как то да бъде „въведено“. Едва ли има човек, на когото да му е ясно, че тази работа не става с постулати и постановления. Ето, ние правим точно това - занимаваме се имено с неформалното образование. И твърдя, че го правим добре. Може би защото ние вместо да говорим изобилно и надълго и нашироко да обясняваме по принцип как би трябвало да се държи един човек, ние първо - показваме как става това, тъй като всички се държим един към друг точно по начина, който е норма; и второ - вместо да обременяваме децата да слушат теории, просто им предлагаме да правят това реално, във всеки миг“, казва Пеев. 
И веднага допълва: „Ако в някое училище можеш да видиш това, което ще видиш при нас - ела и ми се обади. Ето, 
скаутите, като се срещнат, се прегръщат
Просто защото наистина се радват да се видят. При нас има въведени няколко катеторични забрани: абсолютно са забранени алкохолът, цигарите, обидите и боят. Ако някой си позволи нещо от изброеното - независимо по каква причина или в каква степен - следва първо временно отстраняване. След това ли? Ами след това ако се повтори подобно нещо, обикновено въпросният човек сам си тръгва оттук. Самият той се чувства не на място“. 
Според Теодор Пеев една от бедите на днешното общество е, че: „Минахме границите на задълженията. На всички нормални хора е ясно, че няма как човек да има само права - а къде остават задълженията? И въпреки това много от родителите продължават да се държат с децата си точно по този начин - без да си правят труда да ги накарат да вършат нещо. И след време се питат какво се е случило и защо детето им отказва да поема каквито и да било ангажименти. Ами на него сетивата му за необходимостта да върши каквото и да било са закърнели! То е израснало и живее с мисълта, че то не е длъжно да прави нищо! Ние „поправяме грешката“ още в най-ранна възраст. При нас хлапетата, които идват съвсем мънички, много бързо научават, че имат мисия и че това, което трябва да свършат, е неотменимо - няма да го свърши никой друг! Всъщност, това е и третият принцип на скаутството: 
Скаутът се грижи за себе си
И е много приятно да видиш тези хлапета със скаутските връзки, които с извънредно важен вид се заемат да си почистят, да подредят, да украсят - а когато сме сред природата също не просто безропотно, а именно с удоволствие вършат работа, която със сигурност ще им донесе похвала“. 
През студените месеци скаутите в Русе се събират два пъти в месеца. Тогава в сградата настава весела глъчка - трите глутници вълчета - „Акела“, „Багира“ и „Балу“ /имената са избрани от „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг, с която са израснали десетки поколения деца по цял свят/, скаутите, венчърите, клубните водачи... 
На първата сбирка за годината преди дни на децата от клуба почти им замисира на лято. Те си припомниха правилата как се подрежда багаж за излет, какво трябва да включва екипировката за лагерите, без какво един скаут не бива да тръгва на път. Всичко това подсказа на малките русенци от клуб „Приста скаутинг“, че няма да мине много време и приключенията отново ще станат тема номер едно в техните разговори. А освен това на тази първа сбирка за 2020 година русенци посрещнаха 
гост от Съединените щати - скаутът Хауърд
който им разказа много интересни и забавни случки от своите младежки приключения и битността си на опитен скаут. Децата научиха как връстниците им отвъд Атлантика могат да стигнат до най-високия ранг сред американските бой скаути - Eagle scout, какви умения, качества и добродетели трябва да притежава всеки скаут, независимо от географската точка, на която се намира. 
Истински съм благодарен на всички русенци, с които споделяме скаутската идея през тези седем пълни и една започнала осма година, каза Теодор Пеев. И подчерта, че благодари на всички вълчета, скаути и венчъри за желанието и упоритостта да се развиват като членове на голямото скаутско семейство. Благодари за търпението и отдадеността на лидерите и доброволците, които отделят от времето си и абсолютно безвъзмездно подпомагат всички дейности. И се надява, че скаутската идея ще се радва на все повече внимание и интерес - и от страна на родители и доброволци, и от страна на хора и институции, които биха могли да оказват подкрепа на морския скаутски клуб „Приста“. Защото той наистина запълва не просто празнини във възпитанието и образованието, ами направо цели пробойни, които ако не им се обърне внимание, могат и да потопят кораба.