Какво е онова нещо, което би могло да накара един истински рибар да отложи любимото си клечане часове наред на брега на някой водоем с въдица в ръка? Вероятно заклетите въдичари ще си признаят, че няма такова нещо на света. Но един млад русенец, макар и с неприкрито съжаление, е намерил доста убедителен повод да отложи засега наситеното с много емоции „ходене за риба“. Младият мъж се казва Слав Гиндянов, а убедителният повод се нарича „скаути“. 
Завчера Слав Гиндянов и русенчета от „Приста скаутинг“ се оказаха последните за тази есен гости на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, които успяха да направят своето събитие, буквално часове преди да е влязла в сила забраната за масови събирания. В сряда вечерта във фоайето на библиотеката се събраха малки и големи скаути, доброволци, родители, ентусиасти. Причината беше гостуващата изложба на различни издания на книгата на основателя на скаутското движение Робърт Бейдън-Пауъл „Скаутство за момчета“. Експозицията е посветена на 110-ата годишнина на скаутството в България, затова освен различните книжни издания гостите разгледаха и десет табла със снимки от живота на организацията, знамена и символи на младежите, обединени от каузата. Много поздравления и добри пожелания получиха „виновниците“ за събитието, сред които бе и човекът, възстановил скаутството в Русе - Теодор Пеев-Капитана. 
Слав Гиндянов от миналата година е националният президент на българското скаутско движение
Избран е единодушно - и дори с известно облекчение от другите участници в избора, уточнява с усмивка русенецът. Заниманията с децата и младежите искат страшно много време - и не всеки е готов да го пожертва без остатък.  
Как самият Слав Гиндянов стига до скаутството? Той все пак е от поколението, израснало без така наречения преди години „организиран живот“ на пионерската и комсомолската организация, а в същото време е и от поколението, отглеждано преди активизиралите се в последните десетина-петнайсет години спортни и артистични школи, клубове и студия. 
Риболовът, броденето из планините, скитането из природни красоти са увлечения на Слав от много време, той дори не се замисля откога точно датират. 
„Докато бях студент в Икономическия университет в София, двама близки приятели много ме навиваха да се занимавам и с русенските скаути. Капитана беше успял да ги увлече в скаутството, а те след това опитваха да увлекат и мен. Съгласих се да дойда един-два пъти, да покажа на децата как да си приготвят багажа за излет, как се пали огън на открито, как се разпъва палатка, какво не бива да се пропуска в планината. Обикновено малките не те разбират от първия път, необходимо е постоянство - а и да намериш точния начин да им поднесеш информацията, така че те да я възприемат и да я запомнят. Отидох с тях на лагер, след това на още един - и така, 
от лагер на лагер се оказах въвлечен в приключението
наречено скаутство“, разказва Слав. 
И е въвлечен до такава степен, че когато пред него възниква необходимостта да избира между софийската си работа като мениджър на търговска верига с всички столични плюсове и минуси, и града, в който е роден, решението е в полза на Русе. И на скаутството. Всъщност когато преди пет години бях изправен пред този избор между кариерата и Русе, това, което наклони везните, беше именно любовта към скаутството и към децата, признава той. Впрочем тук той среща и своята приятелка Теодора, която също е доброволец при скаутите. Затова във всичко имам нейната подкрепа, казва Слав. 
„Работата с децата увлича - и е благодарна: ако не веднага, то много скоро виждаш резултата от това, на което учиш детето. Самите деца са различни - не всички проявяват интерес към едно и също нещо, затова е важно да откриеш какво би могло да прикове вниманието на едно дете. От наша страна е необходимо непрестанно да проявяваме постоянство и търпение - но пък когато видиш, че детето е преодоляло страховете си, справило се е с постигнатата задачка и е толкова гордо от това, тогава няма как да не ти трепне нещо и мислено да поздравиш самия себе си“, продължава Слав. 
И разказва, че скаутската организация е отворена за всички, независимо от пол, религия, физически възможности. 
Едно по-пълничко дете по-трудно ще качи връх Ботев, но за това ще му помагат всички останали
казва скаутският президент. И допълва: „Точно емпатията, съпричастието, съпреживяването е онова, което най-много липсва на съвременните деца и въобще в съвременното общество. При нас всяко дете се чувства значимо, чувства се обект на внимание, знае, че може да ни се довери. Това го знаят и родителите - нали точно те ни поверяват децата си, когато ни изпращат на лагери извън града, в планината или на море. При това мобилните телефони на всички остават у дома“. 
Слав припомня, че тази година в националния скаутски морски лагер децата са били 150. Да, това си е истинско изпитание, усмихва се Слав. „За да влязат в морето, децата се разпределят на шесторки, за да може винаги да са ни под око и да реагираме веднага, ако възникне нещо непредвидено. А и поначало при нас се работи в малки групи, така ефектът е точно този, който търсим. Друг е въпросът, че вечер, след като всички деца са си легнали, ние се събираме да обсъдим изминалия ден и да планираме следващия. Докато дойде време да си легнем и ние, вече минава един часът, а 
най-малките скаути, вълчетата, още в шест без петнайсет вече са станали 
и търсят с кого да си говорят“, разказва той. 
Вълчетата са на възраст от 7 до 11 години, те се разделят на шесторки. Следващата възрастова група е на скаутите - те са по на 12-15 години, групират се в патрули и отряди. Следват венчър скаутите, над 15-годишна възраст, а след тях са роувърите, чиято възраст е между 18 и 26 години. Разбира се, големите не се учат да палят огън и да гребат с весла, защото те това го могат. Но усвояват други умения, които да прилагат в живота, а са и най-добрите помощници на доброволците при малките, като ги учат на скаутската азбука. 
По-големите от тях са скаутери - ето, Капитана е най-възрастният скаутер в България, казва Слав Гиндянов. А скаутерът-доайен допълва: „Догодина, на 12.12.2022 година ще празнуваме 10-годишнината от възстановяването на скаутската дейност в Русе!“. 
Капитана и Слав могат безкрайно дълго да разказват любопитни, забавни и трогателни случки от ежедневието на скаутите. „Децата са различни, колко пъти се е случвало, когато сме на лагер, някое от тях да плаче я за братче или сестриче, я за любимото си куче - точно тогава е много важно да обърнеш внимание на разстроеното дете, да намериш с какво да ангажираш мислите му и да го накараш да се почувства толкова ценно за целия лагер, че сълзите да пресъхнат. Всъщност ние ги учим на всичко, най-вече на заедност, на взаимопомощ и на находчивост. Така че когато сме на лагер, 
шесторката вълчета сами си разпъват палатката, сами си събират съчки за огъня, сами си готвят
При един от походите една от шесторките забравила да вземе съдинка за храна и това беше най-оригиналният таратор, който сме виждали: разделиха краставицата на по едно парче за всеки, след това пробиха дупки на капачката на кофичката с кисело мляко и си предаваха кофичката, за да отпие всяко от децата. И това предизвикано от разсеяността решение накара другите скаути да им се възхищават и дори да завиждат“, разказват Капитана и Президентът. 
Президентът Слав Гиндянов не иска да изброява колко интересни и важни събития от скаутския живот у нас и в световен мащаб са отпаднали заради Ковид 19: „Миналата година трябваше да направим нашето най-голямо европейско скаутско джамборе в полския град Гданск, където близо 25 000 скаути излизат на палатка. Джамборето първо бе отложено за тази година, после беше отменено. Сега си мечтаем нищо да не попречи да се проведе следващото Световно скаутско джамборе - то е планирано за 2023 година в Южна Корея“. 
На изненадата ми, че в Южна Корея има скаути, той обяснява: „В Южна Корея е една от най-силните скаутски организации. Всъщност в целия свят има само четири държави, където няма скаути: Куба, Миянмар, Северна Корея и Китай. Но пък има в Хонконг и в Тайван.
Скаутските организации по света са повече от държавите-членки на ООН
Така че българските скаути и русенските в частност отсега започват да мислят за спонсори за пътуването до Южна Корея. Много ми се иска да изпратим деца от България, със сигурност усещането да си на такова джамборе е невероятно“, казва Слав. И уточнява, че на предишното джамборе в САЩ е имало двама участници от нашата страна, единият е бил от Русе. Преди това сме имали доброволец на олимпийските игри в Южна Корея - той беше там по покана на южнокорейски скаут, наши деца са ходили в Ирландия, Словения, Македония.
В момента върви новият прием на деца в „Приста скаутинг“, а и в страната. Приемът се прави веднъж годишно, през есента, за да може през цялата година всички да се опознаят и когато времето се стопли и дойде ред на излетите, лагерите и различните акции сред природата, и малки, и големи да се чувстват комфортно и сигурни. 
А на фейсбук страницата на русенските скаути е публикувана обява: „Търсим си нови Човеци в Организация на българските скаути. Ако желаете да отделите от времето си, за да бъдете доброволец и да научите повече за приключението, наречено „Скаутство“, за принципите, които обединяват повече от 60 милиона младежи по света, и какво превръща „скаутския метод“ в най-разпространения метод за неформално образование - заповядайте!“.