Д-р Мариана Москова завършва медицина през 1986 г. в Ленинградския педиатричен медицински институт. До 1997 година работи като участъков педиатър, а по-късно като педиатър в Неонатологично и във Второ детско отделение в Русе. От 1997-а до края на 2019 г. е на работа в Добрич  - отначало като педиатър в Дом за медикосоциални грижи до 2011 година, а до края на 2019 -а като педиатър и детски ендокринолог в Детско отделение и ДКЦ 2 - Добрич. Д-р Москова има признати специалности по педиатрия и по детска ендокринология. От 2016 г. консултира деца с ендокринни заболявания в ДКЦ 2 в Русе. През януари тази година тя се завърна в родния си град и работи като единствен специалист по детска ендокринология в ДКЦ-2 на ул.“Рига“. За преглед е небохдимо предварително записване на регистратурата или на тел.082 502 430.

- Д-р Москова, вие сте единственият детски ендокринолог в Русе. Кажете, моля, кои са най-често срещаните ендокринни заболявания при децата?
- Това са захарен диабет тип 1 и тип 2, заболявания на щитовидната жлеза, затлъстяване, изоставане в растежа, ускорен растеж, преждевременен пубертет, закъснял пубертет, менструални нарушения, нарушения на калциево-фосфорната обмяна и заболявания на костите, заболявания на надбъбречните жлези и хипофизата, безвкусен диабет. 
- Да започнем разговора със захарен диабет тип 1, защото се оказва, че много деца боледуват от тази коварна болест.
- Действително, захарният диабет тип 1 е по-често срещаният в детска възраст. При него задстомашната жлеза не произвежда необходимото количество инсулин и кръвната захар остава постоянно висока. Причините за заболяването се крият в
наследствена предразположеност и наличието на отключващ фактор
Например различни инфекции, стресови състояния, химични и физични фактори на околната среда. В резултат на това организмът започва да произвежда антитела, насочени срещу самия него. Лошото е, че могат да се засегнат всички органи. Когато засегнатият орган е панкреасът и здравите клетки в него останат по-малко от 20%, се проявява т.нар. инсулинозависим диабет или диабет тип 1. 
- Само внасянето на инсулин в организма ли е лечението за този вид диабет?
- За съжаление, да. Лечението е единствено с инсулин, внасян в организма чрез специални инжекционни устройства или инсулинови помпи. Кръвната захар се следи по няколко пъти на ден с помощта на глюкомер или чрез поставен на кожата сензор. Проблемът е, че сензорите са скъпи, все още не се реимбурсират от здравната каса и се налага родителите да си ги доставят от чужбина, но това към момента е най-добрият начин за постоянен контрол на кръвната захар. През последните години ние, ендокринолозите, работим много активно за въвеждане на съвременните средства за лечение на диабета и за тяхното реимбурсиране. Досега сме постигнали това по отношение на инсулиновите помпи, но все още няма напредък по въпроса за сензорите.
Важно е родителите на деца с диабет да знаят, че
тези подрастващи се диспансеризират и се наблюдават ежемесечно
При прегледите се следи тяхното физическо развитие и доколко добре се контролира нивото на кръвната захар, дават се съвети относно дозировката на инсулина, хранителния режим, двигателната активност, активно се търсят ранни признаци на усложнения с цел навременно и адекватно лечение.
- Обяснете и за диабет тип 2 при децата.
- Той е по-характерен за възрастните, но през последните години все по-често се среща и сред децата. При него панкреасът отделя достатъчно и дори повече инсулин, но неговото действие е нарушено. Причината за това най-често е затлъстяването, което добива характер на епидемия. Все повече деца и юноши са с наднормено тегло в резултат на прекомерно, безразборно и нездравословно хранене и ниска двигателна активност. Постоянната употреба на дигитални устройства, късното лягане и хроничното недоспиване поддържат високи нива на стресови хормони, което допълнително влошава действието на инсулина. В този случай лечението е преди всичко промяна на нездравословния начин на живот, при необходимост се добавят лекарства под формата на таблетки. При незадоволителен или изчерпан ефект на по-следващ етап може да се наложи включване на инсулин.
- Често ли се срещат при децата проблемите с щитовидната жлеза?
- Заболяванията на щитовидната жлеза са друга голяма част от ендокринната патология.
Вроденият хипотиреоидизъм /намалена функция/
се диагностицира чрез скринингово изследване още при раждането и при своевременно и адекватно лечение децата растат и се развиват нормално. Придобитият хипотиреоидизъм най-често е в резултат на автоимунен процес /тиреоидит на Хашимото/, подобен на този при захарен диабет тип 1, като в тоя случай антителата са насочени към щитовидната жлеза и доста често, но не винаги, водят до намаляване на функцията на жлезата. Заместителното лечение се провежда с лекарство под формата на таблетки. Хипертиреоидизмът /повишена функция/ се среща по-рядко и също е автоимунен процес. Лечението е насочено към нормализиране нивата на щитовидните хормони чрез таблетни лекарствени средства. В редки случаи се налага хирургично или радиологично лечение. Възли и рак на щитовидната жлеза в детска възраст се срещат рядко.
Проблемите на пубертета са друга част от работата на детския ендокринолог.
Ранен или закъснял пубертет и в двата случая родителите са притеснени
и обикновено активно търсят помощ. Причините могат да са разнообразни от генетични до въздействие на околната среда. Добре е да се знае, че за ранен пубертет при момичетата се говори преди навършване на 8 години, при момчетата - преди 9 години. Ако след 14-годишна възраст при момичета и след 15-годишна възраст при момчета все още липсват признаци на пубертет, говорим за закъснял пубертет. И в двата случая консултацията с детски ендокринолог е задължителна.
Тук искам да обърна особено внимание на проблема с липсата или нередовната менструация при момичета. Много често родителите консултират детето първо с гинеколог. Яйчниците са жлези с вътрешна секреция и като такива имат значение за цялостното развитие и състояние на организма. Редно е първата консултация по този повод да се направи с детски ендокринолог, който ще направи оценка на общото състояние. Разбира се, консултацията с гинеколог е задължителна, но тя трябва да е част от общия диагностичен процес. Често лечението и наблюдението се провеждат съвместно от двамата специалисти, при необходимост се включват и други колеги.
Почти същото се отнася и за
крипторхизма при момчетата, особено когато е двустранен
и е придружен от други малформации на гениталиите. Колкото по-рано детето се консултира с ендокринолог, толкова по-рано ще се открие причината и ще се прецени необходимостта от медикаментозно лечение. Разбира се, хирургът или урологът ще извършат необходимата хирургична корекция, но проследяването и евентуалното медикаментозно лечение трябва да се осъществява съвместно.
- Колко чести са заболяванията на други жлези в детска възраст?
- Заболяванията на надбъбречните жлези са относително редки, но често протичат драматично и могат да бъдат животозастрашаващи. От няколко години е въведен скрининг на всички новородени за ранно откриване на вродена надбъбречна хиперплазия. Това е генетично заболяване, при което в резултат на липса на определен ензим е нарушена правилната синтеза на хормоните на надбъбречните жлези. Това води до ниски или напълно липсващи нива на хормона на стреса - кортизол, за сметка на умерено или силно
повишени нива на мъжки хормони както при момчета, така и при момичета
Проявите са разнообразни - от едва забележимо повишено окосмяване в определени участъци от тялото до животозастрашаващи кризи, протичащи с повръщане, диария, ниска кръвна захар, обезводняване, колапс и други. Лечението е през целия живот с лекарства, приемани през устата, а при необходимост и чрез инжекции. Надбъбречна недостатъчност може да се развие и в резултат на придобити заболявания, най-известно от които е болестта на Адисон. Тя е автоимунно заболяване, подобно на описаните захарен диабет тип 1 и тиреоидит на Хашимото. Лечението е заместително. 
Хиперкортизолизмът представлява повишена функция на надбъбречните жлези. Най-често е в резултат на хормонсекретиращи тумори на хипофизата или на самите надбъбречни жлези. Болните имат характерен външен вид - затлъстяване, кръгло лице, отслабване на крайниците, повишено окосмяване, акне, стрии. При прегледа се установяват още високо кръвно налягане и други отклонения от нормата. Лечението е в зависимост от причината и обикновено е трудно. Често такива признаци се появяват и при продължително лечение с кортикостероиди, давани по повод на друго заболяване. Отмяната им не винаги води до пълно отзвучаване на симптомите.
- Какви други болести са характерни за специалността детска ендокринология?
- Втората част на специалността „Детска ендокринология и болести на обмяната на веществата“ включва много на брой, но сравнително редки,
трудни за диагностика и още по-трудни за лечение генетични заболявания
За едно от тях - фенилкетонурия, се провежда скрининг на новородените. Други протичат бавно и постепенно до момент на животозастрашаваща криза, трета част прогресират до степен увреждане на различни органи. Колкото и редки да са, търсенето и диагностицирането на такива заболявания е важно както за откриване на съответно лечение, така и за генетично консултиране при планиране на следващите бременности в дадено семейство. Тези заболявания са тежко бреме за пациентите и огромно предизвикателство за лекарите и учените. През последните години има голям напредък по отношение на диагностицирането, но по отношение на лечението все още има много да се желае. 
- В контекста на целия ни разговор какво ще кажете на децата в Русе и техните родители?
- Искам да пожелая на децата и техните родители в Русе да бъдат здрави! Но в случай на необходимост да не се колебаят и своевременно да се посъветват с личния лекар, с педиатър и с друг тесен специалист за изясняване на проблема и неговото решаване, за да не се стига до критични ситуации.