Георги ГЕОРГИЕВ*
Много са реформите, проведени в родното образование през последните години. Новият Закон за предучилищно и училищно образование даде възможност да се реализират креативните идеи и подходи на отдалите се на едно от най-хуманните човешки измерения.
Обучението и възпитанието на подрастващите млади хора трябва да бъде поставено на нова основа. Днешните ученици са изправени пред редица предизвикателства. В много отношения те имат достъп до повече възможности за учене и източници на знание. В същото време се наблюдават някои нерешени проблеми при усвояването на базисни учебни знания и умения.
Дълголетната училищна практика потвърждава значимата роля на учителя като учител и мотиватор. Несъмнено и учителят е поставен пред нови реалности. Не е достатъчно само да се преподава учебното съдържание по годишното разпределение, трябва да се дава по-голяма свобода на учителите да търсят най-добрите подходи и да провокират децата да учат. Верни са констатациите, че сегашните ученици са с беден речник и с ниска езикова култура. Една от основните причини за тези констатации се крие във високия стил, на който са написани урочните статии в прогимназиалния и гимназиалния етап. Колкото и усилия да полагат учителите да адаптират този стил до възможностите на децата, това не може да доведе до очакваните резултати. Учениците се стремят само да възпроизвеждат учебното съдържание. Липсва диференциалният подход, който да даде възможност да се усвоят най-съществените и необходими за по-нататъшното обучение знания. Отново на преден план излиза ролята на учителя, който да търси ефективния подход към всеки ученик, да провокира критично мислене и да прилага иновативни методи на преподаване.
Функционалната грамотност липсва в образованието. Това твърдение се доказва от факта, че усвоените знания и компетентности не намират в пълна степен приложение в живота от завършващите определен образователен етап.
Наскоро проведеното международно проучване за степента на усвояване на четенето с разбиране PISA показа ниското равнище, на което се намират българските ученици. Много педагози, общественици и представители на родителската общност се мъчат да намерят отговор на тези тревожни резултати. Случайни ли са те, или са резултат от нарушени изконни традиции и достижения в родното образование? Причините са известни, но прави ли се необходимото?
Да започнем с финансовата обезпеченост на учебните заведения. Средствата, необходими за цялостното функциониране на всяко училище, се определят от броя на учениците за съответната учебна година. Добилата нарицателност фраза „Парите следват ученика“ създава условия учениците, които не са усвоили необходимия образователен минимум от знания, да не повтарят класа, дори и след явяването им на поправителни сесии. Това е с особено негативни последици при децата от началния и прогимназиалния етап. Учебният материал, който те не са усвоили в предходния клас, трудно би могъл да се приложи в следващите класове, и изоставането е неизбежно.
Снижени са и критериите за прилагане на усвоените знания при учениците, завършили седми клас. При провеждане на изпитите за прием в средните училища форматът на приемния изпит по български език и литература беше от типа съчинение разсъждение по проблем от изучено литературно произведение. Няколко години по-късно учениците трябваше да пишат съчинение отговор на литературен въпрос. Целеше се да се установят уменията на кандидатстващите за създаване на цялостен, логически последователен и езиково свързан текст, адекватен на поставения проблем. През последните няколко години изпитната задача включваше подробен преразказ на неизучаван художествен текст с определена дидактическа задача. Видно е, че се цели да се олекотят изискванията към учениците, но този подход дава отражение върху оценяването на реалните и приложими знания, както и на нивото на усвояване на четенето с разбиране.
Сериозен е проблемът с възпитателната работа с учащите. Съществуват случаи на побоища сред ученици, както и на противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Една от причините за засилващата се агресия сред учениците е премахването на възпитателната оценка за поведение сред подрастващите. Преместването на провинилите се ученици в други учебни заведения и преминаването им в самостоятелна форма на обучение също не дават очакваните резултати.
От моя педагогически опит споделих някои виждания за подобряване на обучението в училищата, и се надявам това да породи дискусия сред педагози и общественост по актуалния проблем.
* Георги Георгиев е дългогодишен учител по български език и литература. Заглавието е на редакцията.