Здравейте! Животът ми много се обърка. Не знам откъде да започна това писмо. Толкова ми е зле. Често съм изпадала в трудно положение, но този път как ще се справя, не знам.
Така стана, че два пъти се омъжих и два пъти се разведох. Имам две дъщери на 23 и на 17 години от двама бащи. Откакто майка ми се разболя и я взех при нас, а аз уредих работата си вкъщи на компютъра, за да я гледам и започнаха проблемите с малката дъщеря. Не знам каква компания й повлия, но спря да ходи на училище. Срам-не срам, записахме я на индивидуална форма на обучение и на програма за отказване от дрогата. Оттогава ме гледа със страшен поглед, мълчи ми или пък крещи и прави напук това, което аз не одобрявам. Лошото си отношение към мен показва напоследък с отвратителните сайтове, които гледа в интернет - знае, че в компютъра ще видя в историята на посещенията какво е гледала. Преди няколко дни й направих забележка да не влиза в такива сайтове, защото може да се зарази компютърът с вируси. Тя ме блъсна, изрече ужасни обидни думи и излезе от стаята. Чувствам се много зле. Сега дъщеря ми само мълчи и ме гледа злобно. Къде сбърках? Какво да правя? Отношенията ми с детето ми са ужасни! Маги, 45 г.

Здравей, Маги! Предполагам, че тревогата, стресът и болката ти те съпътстват от много време насам. За съжаление се е появил последният инцидент, който би могъл да разстрои до дъното на душата всяка майка. „Какво да правя?“ звучи като стон, но като въпрос предполага отделни решения, които следва да бъдат взети самостоятелно. Като за начало най-добре би било да преодолееш преживения
шок, който не позволява мисленето да се насочи към полезни идеи
Ако вече не си го постигнала, добре е да се обърнеш към директен контакт с психолог в твоя град. Това ще помогне да преживееш по-бързо негативните емоции, в които си потънала, за да избегнеш отчаянието трайно да те завладее, като стоиш така изолирана.
Въпросът „Къде сбърках?“ ми подсказва, че досега във взаимоотношенията с децата си много си се старала и сега те измъчва чувството, че си допуснала грешка, над която вече нямаш контрол, за да я поправиш. Дъщеря ти не ходи като другите на училище, употребявала е дрога. Възможно е да го е правила, за да запълва някаква нужда, примерно
да бъде приета в група
удовлетворението на която в тази възраст е силен мотив дори и при липса на проблеми в семейството.
Може да е запазила лош спомен и разочарование от включването в програмата за отказване от дрогата (с което ти естествено си се съгласила), ако е очаквала да й повярваш, че това е проблем, с който може и сама да се справи. Предположенията обясняват донякъде протеста на детето, но не и жеста на физическо насилие върху теб. Можем само да гадаем какви са нейните чувства и мисли след случилото се - дали съжалява или е останала хладнокръвна; дали не е била под въздействие на наркотиците или в състояние на нужда от тях?
От въпроса ти „Къде сбърках?“ се сещам също и за телевизионна реклама, в която две семейства с различен стил и ценности си задаваха еднакво този въпрос по повод вкуса на техните деца тийнейджъри, чийто избор откакто свят светува винаги се е отличавал със
съпротива срещу идеите на възрастните за правилния начин на живот
Като настъпи пубертетът и след него, се случва децата да се противопоставят самоцелно (прочети за тази възраст в предишни консултации в сайта на вестник „Утро“). Ако родителите не съумеят да понесат трудностите на този кризисен период, от него може да се наследят проблеми, които да се задълбочат и да се влачат през целия живот между порасналите вече деца и възрастните им родители.
Но какво може да е довело до конкретния неприятен случай?
Казваш, че проблемът се е появил, откакто си взела майка ти след заболяването й и си останала да работиш вкъщи. Не става ясно от кога, но подразбираме, че е от времето, от което
децата започват да се стремят към компания навън
може би в края на прогимназията?
„Не знам каква компания й повлия, но спря да ходи на училище.“ Маги, в моменти на слабост на много майки им се струва, че за неприемливото поведение на детето им са виновни други. Но всички деца правят личен избор и си влияят взаимно. Може би е добре родителите да проявяват внимание към компанията на децата си. Не те упреквам. Имала си грижи за майка ти, наложило се е да организираш по нов начин работата си, изглежда, че само ти си
източник на средства за препитание на семейството
ако за това не съдействат бащите на момичетата ти с така наречената издръжка и с други средства при особени нужди. В някои ситуации с разведени родители проблем е „компенсирането“ чрез по-голямо количество пари и подаръци от страна на отсъстващия родител, но не споменаваш за финансови излишества. Болката ти е от отношението на детето към теб.
„Срам-не срам, записахме я на индивидуална форма на обучение и на програма за отказване от дрогата“. Не знам дали дъщеря ти е разпознала твоя срам и как й се е отразил той, дали си говорила за него, дали си я разочаровала спрямо това, което е очаквала, дали изобщо е била в състояние да мисли за теб и да изпита съжаление за отклонението си, за
грижите и стреса, причинени и на себе си, и на семейството
Казваш, че оттогава те гледа със страшен поглед, мълчи ти или пък крещи и прави напук това, което не одобряваш.
Отправила си поредна забележка, когато отново си открила, че е влизала в онези сайтове. Като аргумент си посочила вредите, които това може да стовари на компютъра ви, а той чрез работата ти осигурява доход на семейството ти.
Маги, опитай да потърсиш
честно към себе си
това, което те разстройва - по принцип ти е неприятно, че дъщеря ти запълва част от свободното си време точно с гледане на такова видео; подразнил те е фактът, че го прави по интернет, което е опасно за компютъра, а в тази възраст със знанията и опита, които има, тя би трябвало добре да го осъзнава и като че ли въпреки това, го е направила нарочно? А може би сигурността на компютъра ти е в услуга и замества истинските аргументи, които не си премислила добре как да формулираш, за да ги изложиш пред нея? Може би ти е трудно
да разговаряш от сърцето си с детето
Може би те мъчи и тревога какво означава това, че дъщеря ти гледа такова видео, след като в Интернет има безкрайно много далеч по-полезни неща в ситуацията й на учеща чрез самоподготовка, които са безопасни за компютъра. Дали го прави напук на твоите виждания за приемлив начин на живот в тази възраст и срещу какво точно протестира? Дали тези сайтове са язвителен начин да те подразни целенасочено, като знае колко държиш на компютъра, или пък иска
да провокира разговор
в който тя да сподели тревогата си, че също като теб не очаква от живота си удовлетворяваща връзка с момче? Особено ако е била свидетел на лоши отношения между теб и баща й преди развода ви? А дали не разсъждава за това като за втора твоя партньорска несполука след първия ти брак с бащата на сестра й? Напрежението в душата на децата понякога създава несъзнаван натрапчив стремеж да съдят и наказват родителите - незрял начин да изкажат болката, че ситуацията вкъщи не е като у другите деца.
Кога детето уязвява майката?
Когато се гневи на нейната слабост, когато има нужда да изпита силата й. Може би то копнее майка му да се изправи уверено и да заяви, че въпреки всичко ще се справи с всички трудности и ще може да се погрижи за децата си и за себе си; че грижата за баба им не е ощетяване - това е различна грижа; че остава на разположение за нуждите на децата си и ще им бъде пример... Че не сигурността на компютъра от вируси е от най-голямо значение, а тези сайтове са отвратителни, че принизяват и жената, и мъжа; че въпреки несполуката в брака майка им е понесла достойно раздялата и с нищо не заслужа грозни провокации от детето си!
Така то би могло да се успокои, защото ще чувства
силата на магнетичния център
който дава сигурност - лидерът в семейството, който в лицето на бащите липсва у дома, но се поема от майката.
Може би дъщеря ти, Маги, има нужда повече от теб от този откровен разговор, към който и двете не сте намерили сили да пристъпите.
Казваш, че живееш с двете дъщери и с майка ти. Какви са взаимоотношенията в семейството? Сподели ли с по-голямата дъщеря случилото се? Какви са отношенията между двете сестри? Дали последната потресаваща случка не е 
отчаян акт на протест и срещу отчуждението
ако такова е настъпило, или от изобщо непостигната досега близост?
Разбира се, по тези въпроси може да се помисли по-задълбочено, когато се успокоиш и се почувстваш готова да се ориентираш в многото проблеми. Мисля, че е добре да поговориш и с психолога от програмата по отказване от дрогата, за да научиш нещо повече за детето от периода, когато е проявило първите си нужди от помощ.
От писмото не стана ясно какви са отношенията ти с бившите ти съпрузи. Дали не би могла да споделиш случващото се и да им дадеш възможност и те да ти помогнат, да помогнат на децата си с повече присъствие в живота им?
Ето, имаш много какво да правиш, а съм сигурна, че ще се сетиш за още неща, с които
да преодолееш чувството за безизходица
когато върнеш по-бързо силите в себе си отнякъде да започнеш.
Ако предпочиташ да се справиш с тази криза без помощта на специалист, може би е добре да имаш предвид, че липсата на общуване отваря в душата празнини и място за стреса и страха от неизвестното, за болката от несполуките, за гнева и отчаянието и за ново отчуждение.
Вярвам, че можеш да намериш в обкръжението си
хора, на които в този период да се довериш 
- приятели, роднини, познати с деца на възрастта на децата ти. Би помогнало просто да се срещаш, да ги каниш у вас. Общуването спасява от изолацията, дава сили, създава чувство за близост и приетост на другите и от другите, би заредило и теб, и децата ти с повече оптимизъм и с вяра в добрите връзки между хората, в приятелства, които не създават опасност, а укрепват самочувствието и доверието към себе си за справяне с трудностите в живота.