Дядо Коледа идва с подаръците! Децата пишат писъмца до белобрадия Дядо и му изпращат списъци с най-съкровените си желания. Часове наред в празничната нощ го чакат да се появи - я да спре шейната с елените пред блока, да се спусне през комина или просто да влезе през входната врата и да разтвори грамадния чувал с коледните изненади. 
Откъде тръгва тази мила традиция с щедрия дядо, в която хлапетата вярват дълго време? А тя - самата история - постепенно обраства с все нови и нови детайли, благодарение на концерна „Кока-кола“ Дядото вече е облечен с червена шуба и на главата има червена шапка с бял пискюл, а в последните години пощите услужливо препращат хиляди детски писма до конкретен адрес в Лапландия. 
Та - откъде тръгва традицията един добър старец да обикаля земното кълбо и да раздава подаръци на послушните деца в края на календарната година? И тъй като по света тази магическа персона е известна с името Санта Клаус, тоест, свети Николай, потърсихме отговор при русенския свещеник Стефан Стефанов от храма „Св.Николай Мирликийски Чудотворец“. 
Традицията да се раздават подаръци - и то от името тъкмо на този светец, е наистина стародавна, обясни отец Стефан. И припомни 
необикновената човечност и доброта на светията
който е почитан по целия свят.
Роден през втората половина на трети век в Патара, град в малоазийската област Ликия, Николай след смъртта на родителите си употребил всичкото си богато наследство за добри дела, като се стараел да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Сред най-известните негови чудеса са спасяването на честта на трите дъщери на жител на Патара, комуто светецът дал кесия със злато, укротяването на морската буря и спасяването на моряците, спасяването на трима невинни от затвора и от гибел. 
Дълги години той е служил в храма в град Мира като пастир на Мир-Ликийската църква, като е бил жертва на гоненията срещу християнската църква, подети от императорите Диоклетиан и Галерий, а след това отстоявал християнската вяра пред появилите се лъжеучители. А на Първия вселенски събор през 325 г. в град Никея пред събралите се 318 отци Николай ударил плесница на лъжеучителя Арий, който проповядвал ерес. 
Достигнал до дълбока старост, Николай починал тихо през 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на град Мира. А през 1077 година градът бил завладян от селджукските турци. За да бъдат предпазени от поругаване, мощите на светеца били пренесени в италианския град Бари - там били посрещнати тържествено на 9 май 1087 г., оттогава датира и празникът, известен като „летен свети Никола“. През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай, който бил завършен в 1139 г. Оттогава 
град Бари се е превърнал в един от важните поклоннически градове за християните 
А откъде все пак идва традицията за подаръците?
През 1098 година от Бари във френския град Сент Никола дьо Порт в Лотарингия са пренесени част от мощите на св.Николай. Така селището в Североизточна Франция става главен център за почитане на великия Божи угодник. През 1198 г. дори е построена втора църква на светеца, като именно в нея през 1429 г. идва да се помоли Жана Д‘Арк, преди да се отправи на чутовния си поход за спасяване на Франция. Сегашната величествена базилика е построена през 1481 година.
Именно от този град тръгва традицията за подаряване на подаръци, обяснява отец Стефан. Трогателният обичай възниква като подражание на милосърдието на св.Николай - в деня, в който се почита неговата памет, 6 декември, хората започнали да подаряват подаръци на децата. Когато протестантите през 16 век отхвърлят почитанието към светците, обичаят да се раздават подаръци започва да се свързва с Рождество Христово. 
Една група прихожани от русенския храм „Св.Николай Мирликийски“ си направи предколеден подарък - заедно със ставрофорен иконом Стефан Стефанов и протоиреей Мирослав Павлов те посетиха град Бари, за да се поклонят пред мощите на един от най-почитаните светци. 
Това е наистина едно свещено място, където почиват мощите на тази изключителна духовна личност, казва отец Стефан. И посочва, че преклонението пред извисеността и човешката щедрост на свети Николай прехвърля границите на православния свят. В град Демре в Турция - това е някогашният град Мира, все още е запазена голяма част от храма, в който е служил покровителят на моряците и рибарите, като върху руините отпреди близо хилядолетие са съхранени и стенописи, сред които и икона на светеца. А 
всяка година на Никулден в Демре се провежда фестивал на свети Николай
Още в първата си вечер при пристигането си в Бари русенци останали впечатлени от светлинното шоу, което сияело по стените на внушителната катедрала, носеща името на светията. Гледката наистина беше завладяваща - по стените пробягваха различни светлини, които очертаваха силуети и фигури, като си личеше, че светлинното представление е добре обмислено и издържано в духа на идеята, а не е хаотично, обяснява о.Стефан. 
С трепет влезли русенци вътре в храма на следващия ден, за да се озоват в грамадната по размер крипта, където в специален каменен саркофаг се съхраняват мощите на светеца. „Една част от тях са били пренесени и във Венеция. А след установяването тук, в Бари, през 12 век, саркофагът не е бил отварян столетия наред. За първи път това било направено през 1957 година, когато след войната катедралата била в окаяно състояние и се нуждаела от спешен ремонт. Ремонт бил направен и на криптата, а специалисти се заели с изследване на костите на св.Николай. Възстановката на главата и лицето по черепа, който се пази в Бари, показала 
пълно съответствие с изображенията на светеца по иконите
Те, впрочем, се отличават от тези на останалите светци и св.Николай винаги е разпознаваем“, разказва о.Стефан. 
Той обяснява и че когато след още близо 40 години бил отворен и саркофагът с мощите във Венеция, се оказало, че там са точно тези части от скелета, които липсвали в мощехранителницата в Бари. 
Самото място в криптата, където се пазят светите мощи, внушава респект, разказват русенци от храма „Св.Николай“. Саркофагът се намира зад филигранно изработена желязна решетка. А централната икона с образа на светеца е подарена от сръбския крал Стефан Урош Втори, известен още като Стефан Милутин и управлявал Сърбия от 1282 до 1321 година. На престола в близост до мощите се служат литургии. Служба направили и русенци. 
Прочетохме Акатиста на св.Николай, застанали пред неговия саркофаг
обяснява отец Стефан. По същото време малко по-встрани руски свещеник също провеждал служба на църковно-славянски език за група руски туристи. 
Преживяването е удивително и оставя спомени за цял живот, единодушни са русенци, докоснали се до това свещено място. Разбира се, всички снимали с телефоните си, а отец Мирослав снимал и с таблет. Но всички очакват с нетърпение Яна Момчилова - младата русенка, която спечели наградата в общинския фотоконкурс, да подготви снимките, които тя е правела с професионална снимачна техника. Говорихме с Художествената галерия, надяваме се към края на януари да има възможност там да открием изложба със снимките на Яна от това наше поклонническо пътуване, каза отец Стефан. 
А в единия ден от италианското пътешествие русенци изминали с влак 55-те километра до Европейската столица на културата Матера. И може би сме единствените русенци, посетили италианската столица на културата, усмихват се те. И неминуемо сравняват с българската - Пловдив. Там очевидно 
средствата, които са били предназначени за това събитие, са употребени навреме и на място, за разлика от прескъпото откриване в Пловдив
и така и недонаправените художествена галерия, съсипаните Тютюневи складове и куп други непобутнати сгради в Града на тепетата, казват русенци. 
Те обаче били впечатлени особено много от гледките, които ги поразили в Матера. „Както си вървим по улицата, гледаме една дупка - с диаметър около двайсет метра. Надникваме вътре - стълби! Слизаме десетина стъпала и тръгваме по един тунел, катакомбите на древния град със запазени стенописи, скоро той ни извежда навън - а оттам се открива невероятна панорама към стария град!“, разказва отец Стефан. Градът по нещичко прилича на нашето Велико Търново, също така стъпаловидно е строен, но всички къщи са каменни и всъщност изглежда доста по-разично, казва Марияна Карачорова. А отец Мирослав добавя: „А катедралата в центъра на града е направо уникална! Името й е „Санта Мария делла Бруно“! Блести от злато, разкошна е“. И това е една от загадките на Матера - как тези бедни хора в този беден скалист край са построили такава златна катедрала, допълва отец Стефан. 
И всички заедно са на мнение, че ще се наложи поне още веднъж да повторят своето пътуване до тези бележити места в Италия, за да доразгадаят загадките.