Нечетен брой постни ястия за Бъдни вечер, прекадяване на постната вечеря, наричания за берекет, здраве и сполука. Българската традиция за посрещането на Рождество Христово се обговаря десетки, че и стотици пъти в навечерието на празниците. Малки коледарчета от училища и детски градини обхождат неколкократно институции и градски тържества, размахвайки гегите и внимавайки да не изпаднат калпаците от главиците им. 
Така за българските традиции вече е известно почти всичко - от постната бобена чорба и сармичките с ориз до подаръците под елхата. 
Но в Русе - града, известен с това, че в него мирно и колоритно съжителстват от векове различни етноси, празниците също имат по няколко цвята и аромата. Затова докато се подготвяме за едни от най-емблематичните и знакови празници, с които завършваме годината, решихме да надникнем в домовете и в кухните на представители на други етноси, които също са подвластни на приятно-трескавата подготовка за семейни тържества. 
Ние сме си направо късметлии - кой като нас, да празнува два пъти коледа?! Това казва с усмивка Ани Нишанян, секретарят на русенското читалище „Георги Бенковски“. Всъщност, нейното име е Азнив, но всички, които я познават, я знаят като Ани. „Арменската Коледа по много черти - и като ритуали, и като обичаи, и като кулинарни приготовления - прилича на българската. На 5 януари към пет часа надвечер започва службата в нашата църква „Сурп Аствадзадзин“. Оттам всички се прибираме по домовете си, носейки запалени свещички. А някъде към десет часа тръгват на лъчове нашите коледари. Преди  години това бяха групи от мъже, а сега повечето са деца, които обаче имат един водач, който е по-възрастен от тях. Тези групи, в които има и момчета, и момичета, обикалят домовете на хората - преди беше по-лесно, като живеехме в къщи, а и по-весело ставаше - песните им се чуваха още отдалече. Сега е малко по-различно в апартаментите. Но всички посрещат с радост дружините.
Те си изпяват коледните песни, най-известната започва с „Сурп аведис“
и отправят пожеланията, а ние ги черпим - с бонбони, сладки, плодове, даваме и парички, така често децата си събират средства, с които после си устройват различни забавления“, разказва Ани Нишанян. 
Вечерята на Бъдни вечер задължително е постна, като е желателно ястията да бъдат нечетен брой. Едно от най-характерните неща, които арменците поставят на трапезата си, е солената баница - тя е по-скоро тип содена питка, в която стопанката слага, докато я замесва, или паричка, или копче - символ на късмета и на добруването през цялата следваща година. Най-възрастният член на фамилията прекадява трапезата и налива от червеното вино - друг задължителен атрибут на постната гощавка. Храните, които приготвяме, са основно леща, нахут /арменците много го харесваме/, лозови или зелеви сармички, които обаче ние най-често правим не с ориз, а с булгур, а освен това добавям и щипка канела, уточнява Ани. И добавя друго характерно и задължително за арменската Коледа ястие:
сладката супа ануш абур 
Тя се приготвя от жито, което се сварява много добре и се оставя за една нощ да престои - да разцъфне. На другия ден захарта се разтопява, но не чак до карамелено, към нея се прибавят обелени бадеми, начукани или нарязани орехи и предварително накиснати в топла вода стафиди. След като сладката супа се свали от огъня и като поизстине малко, в нея се добавят две-три супени лъжици розова вода. Става нещо невероятно вкусно и ароматно, засмива се Ани Нишанян. И продължава: „На самия коледен ден и при нас трапезата изобилства от месо - пилешко, телешко, свинско, като много са важни и десертите - баклава, кадаиф, крем карамел, който аз винаги приготвям, тъй като у дома го обожават“. 
Като начало обаче повечето русенски арменци ще си приготвят постни сармички за 24 декември и нещо месно и вкусно за 25-и, за да отпразнуват и дните, в които българите си честитят Рождество Христово. 
Много от живеещите в Русе руски граждани също тачат и българската, и руската Коледа. Аз обаче празнувам повече Нова година, признава дългогодишната преподавателка по руски език Маша Станчева. Разбира се, че няма как да отмине честваната от българите дата 25 декември - най-малкото, защото нейният съпруг се казва Христо и именният му ден се отбелязва подобаващо, с всички традиционни коледни кулинарни аксесоари. Но подаръците си ги разменяме на Нова година, все пак уточнява Маша. 
Руското Рождество Христово пристига на 7 януари. Преди това, на 6 януари, руските християни отбелязват Бъдни вечер, която те наричат Сочелник. 
На Сочелник се приготвя сладка каша, наречена кутя
По традиция именно с нея трябва да започне празничната вечеря. Това е старинно блюдо от славянската кухня, приготвя се главно от пшеница, но в последно време много от домакините използват вместо нея ориз. И аз я правя с ориз, казва Маша Станчева. И  разказва как кипва ориза, след това го измива в сито, отново го залива с вода, посолява и го вари до готовност. Когато оризът е готов, добавя към него шепа сушени кайсии, шепа стафиди, натрошени или нарязани орехи, а след това и захар или по-добре мед. Някои добавят също и сушени дренки, други правят кутя със сушени плодове за ошав - и аз често слагам от тях, казва Маша Станчева. 
Вечерята на Сочелник включва също чесън, лук, плодове. Докато хората седят на скромната си трапеза, тръгват така наречените „ряжение“ - преоблечени като животни младежи, които обикалят къщите за забава и за пожелания за здраве и късмет. Това напоследък все по-рядко се прави, все пак в градовете е по-трудно да се спазва тази традиция, затова и при нас в Русия е останала най-вече по селата, казва Станчева. И добавя: „Разбира се, в деня на самото Рождество Христово обядът е не просто празничен, а е изобилен - масите се огъват от меса, приготвени по най-различен начин. Непременно
на всяка руска празнична маса ще видите задължителната салата Оливие 
която в България наричат руска салата, винегрет - типична руска салата с цвекло, сельодка в шуба - херинга, покрита с дебел слой цвекло и моркови с майонеза... Останалото е веселието - песни, танци, шегички, закачки“. 
А ето какво разказа специално за „Утро“ младата, очарователна и интелигентна циганка Наталия Лукова. Наталия откликна на молбата ни да сподели как в нейното семейство празнуват Коледа, като намери време да ни опише това, макар че в момента работи по пореден доброволчески проект, този път в Македония. 
„Коледата е магически празник, който събира семейството. За съжаление, в последните няколко години, тази традиция беше нарушена и не винаги успяваме да се съберем на едно място. 
Но приготовленията за Коледните празници в нашето семейство винаги започваха дори още от края на ноември. Украса навсякъде, светлини, подаръци, посещение на църква, пости. Впрочем, аз съм единствената в моето семейство, която пости за Коледа. Майка ми опита няколко пъти, но успява да спазва поста само по-няколко седмици. Аз, майка ми и братята ми сме доста религиозни и уважаваме традициите на православната религия. 
Ако става въпрос за ритуали, ние като ромско семейство, всъщност нямаме. 
Ние винаги сме били различни от останалите ромски семейства
но знам, че в някои фамилии от етноса има традиции, които все още се спазват - като тези, които са свързани с Василден.
Но - връщам се на Коледа. Както във всяко християнско семeйство, и ние слагаме нечетен брой ястия, постни и месни (заради онези от нас, които не постят). Постните сарми, лозови и зелеви, са ми любими, обожавам ги и ги ям в огромни количества, при това не само на Коледа, а и през цялата година. 
На празничната вечеря се слагат освен постни сарми също и пълнени чушки с боб, ошав, сушени плодове, боб с лютеница. Майка ми специално приготвя и месни сарми, салати (руска, туршия). И пържоли с гъби - това за нашето семейство е специално ястие, което носи чувството на празничност. Баклава, баница, пита и за Бъдни вечер, и за Коледа, вино, ракия. Както във всяко християнско семейство. Преди години на 1 януари мама  приготвяше пача, но не го прави напоследък, защото никой от нас не я яде.
Масата се оставя подредена цяла нощ, за онези, които не са между живите, и за Бог. Бог е част от живота на нашето семейство. Майка ми ни е възпитала да знаем, че молитвата, почитането на религията, добрите дела през цялата година, както и самият Бог, са част от нашата същност. 
Коледа за моето семейство е най-светлият и изпълнен с надежда празник
Нова година е само ден, но Коледа е сплотеност, доброта, приятелство, семейство, магия. Аз и братята ми израснахме с филмите „Сам вкъщи“ и с филми с библейски мотиви, които чрез притчите, разкази от Новия и Стария завет, ни карат да се замислим дали сме добри човеци“, ни разказа Наталия Лукова. 
И добави още нещо: „Това е най-любимото време от годината за мен. Имаше един сериал „Приятели“, спомням си една сцена за Коледа, когато героинята Фийби се омъжи точно на Коледа, мечтая за такава сватба, когато всичко е в светлини, красиво е! Много се радвам, че за първи път от много години сега ще си бъда в България за Коледа, в моя собствен дом. Така празникът ще бъде съвсем истински!“. 
Във времето, когато християните празнуват Коледа, евреите тази година ще се радват на своя празник Ханука - тази година той започва на 22 декември и ще продължи в нощта на 30 декември. Това е 
празник, който отбелязва победата на светлината над тъмата
празник на чистотата и искреността, на духовното, което доминира над материалното. Така в последните декемврийски дни в домовете им ще бъдат запалени традиционните свещи - започват с една и до другия понеделник трябва да горят осем. Децата ще получат своите подаръци, а празничната трапеза ще бъде отрупана със специални ястия - понички, картофени специалитети, сладкиши. Менюто допълват ястия, които съдържат зърна, и обезателно - пържени хлебчета, овкусени с чесън.
Мюсюлманите имат своите празници, които се различават съществено от християнската Коледа. И макар да не празнуват в истинския смисъл на думата православните червени дни в календара, с най-близките си приятели и добрите си съседи те споделят някои от елементите на празника - точно така, както в дните на Рамазана българите споделят с тях вкусните баклави и мекици, които никой не може да прави толкова вкусни, както ги правят турските майсторки на сладости.