350 ученици в 19 паралелки, обучавани от 40 висококвалифицирани преподаватели. 50% от випускниците избират България, където да продължат висшето си образование, като немалка част от тях я избират и за място, където да се устроят за постоянно и да пуснат корени. Така с цифри може да се опише най-голямото училище на територията на Европа извън България, в което се учи български език - Българският теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев. Статистиката обаче далеч не е достатъчна, за да се онагледят действителният мащаб и размери на училището, в което родният бит и култура са издигнати на пиедестал, а дейността му надхвърля рамките на обикновено учебно заведение и го превръща в истински културен център. Именно дълбоките патриотични емоции, които се събуждат у човек, щом се докосне и опознае работата на лицея, стават повод за най-голямото дарение, което тръгва от Русе с крайна точка лицея. 
Идеята Ротари клуб „Русе-Дунав“ да сбъдне 20-годишната съкровена мечта на училището 
да се сдобие с модерна спортна площадка и да зарадва децата със здравословна среда за спорт, се ражда съвсем спонтанно.
„С Ротари клуб „Русе-Дунав“ се запознахме в Кишинев, когато те бяха дошли на посещение в Молдова преди около 3 години и търговското аташе на България Бронислав Денев ги покани да разгледат нашето училище, да се запознаят отблизо с дейността ни. Самият г-н Денев при всяка възможност се опитва да помага на нашия лицей“, разказва директорката Наталия Ярославская. Спомня си и до днес, че ротарианците не са дошли с празни ръце, макар да не са се познавали предварително.
„Бяха близо 15 човека от клуба, някои със семействата си. Дойдоха с подаръци, които никога няма да забравя - проектор, екран, принтери, учебници. Докато течеше обиколката в училището, дойде момент да излезем в двора и веднага попитаха от какво има нужда лицеят. Споделих, че бих искала да имаме спортна площадка. А те ми отговориха: „Добре! Ще помислим“. Аз обаче съм чувала обещания от този род неведнъж, тъй като всички в подобни моменти казват, че ще помогнат, но всичко остава само на думи и не се изпълнява“, спомня си Ярославская. 
Решението за дарение бе взето емоционално, защото посещението в лицея ни върна към нашето детство
разказва ротарианецът Енчо Енев, който действително взема присърце идеята, а самата Ярославская го нарича двигател на проекта, който е проследил отблизо всяка една стъпка от неговата реализация.
„Първата причина да подпомогнем лицея бе с идеята да запазим българщината. Това обаче бе едно наистина емоционално взето решение, защото когато отидохме там, се върнахме към нашето детство, видяхме едно училище, където е съхранен българският дух, където има надписи на български език „език мой свещен“. В момента нашите училища не са такива. Именно тази емоция ни запали“, връща се към първите впечатления от лицея Енев. Но ротарианците са се притеснявали дали ще успеят да изпълнят щедрото си обещание, защото са си давали сметка за огромните финансови средства и трудностите, които ще срещнат в същинския етап на реализирането му.
И тревогите им не са били безпочвени, тъй като подобието на спортната площадка, с което училището е разполагало, е било в крайно незадоволително състояние - без настилка, а само на пръст, с поставени тук-таме амортизирани и занемарени съоръжения.
„Децата имаха възможност да бягат и играят футбол, имахме и кошове за баскетбол, но площадката беше много занемарена. Особено тежко ставаше, когато вали дъжд, тъй като на двора се събираше вода и площадката ставаше неизползваема“, споделя Ярославская. Затова с трепет и вълнение си спомня за първия коледен благотворителен бал на клуба, на който е поканена. Именно тогава, през декември 2017 година, е обявена най-новата кауза на ротарианци - събиране на средства за площадката в кишиневския лицей.
„Самите ние имахме скептицизъм в себе си дали ще успеем, дали проектът не е прекалено голям залък за нашата уста, защото излезе над 70 000 лева. Всички наши мероприятия в продължение на 1 година и половина бяха подчинени на тази кауза. Но и с помощта на други клубове, 
с особено големи лични дарения на наши членове, между които мога да отлича Нина Крушева и Владо Колев
помогнаха този проект да се реализира, тъй като във времената, в които живеем, близо 75 000 лева много трудно могат да се съберат“, допълва Енев. 
„Моята част, като директор на лицея, беше да намеря фирма, която да изпълни грубата част от строителството и да подготви терена. Беше много сложно за нас, тъй като всичкото оборудване идваше от България като хуманитарна помощ и трябваше да минава граница и митница. А Молдова не е в Европейския съюз, затова процедурата не е никак лека. В тази връзка и нашите дарители ротарианци, и аз положихме доста усилия. Искам да благодаря за съдействието и на посолството, и на молдовското министерство на образованието. Общо взето се наложи голямо ходене по институции - регистриране в митницата, вадене на документи от три министерства, но пък всичко това безспорно си заслужаваше, защото крайният резултат е повече от чудесен“, споделя Ярославская.
И така, през май 2019 година, модерната площадка е открита тържествено, със специално подготвена програма от учениците, в присъствието на 15 ротарианци, представител на посолството и депутат от молдовския парламент.
„Сега вече децата са изключително щастливи и се радват на модерна спортна площадка, където могат да играят футбол, волейбол и баскетбол. Имаме учителка по физическо възпитание, която се занимава с малки деца и им води тренировки по гимнастика. Новата настилка представлява изкуствена трева и е много удобна за подобни занимания. 
Децата имат успехи в спорта, участват активно във футболни състезания с други училища
Вече тренират усилено волейбол, за който досега нямахме условия“, разказва директорката на лицея. 
Голямото подпомагане и сложно за реализиране дарение бе отчетено на тазгодишния коледен благотворителен бал на Ротари клуб „Русе-Дунав“, който съвпадна с 15-тия му рожден ден. Особено топли думи каза Ярославская, която сърдечно благодари на дарителите и изрази надеждата си за още бъдеща съвместна дейност в името на образованието, културата и запазване на българската идентичност. А по всичко личи, че пожеланията ще се превърнат в реалност, тъй като вече се предвижда втори проект.
„Емоцията все още ни води, ние плакахме при реализиране на проекта и затова имаме идея да продължим да помагаме на лицея“, открехва завесата Енев и разкрива, че вече е набелязана следващата стъпка. Идеята е точно до новоизграденото многофункционално спортно съоръжение да се направи фитнес площадка, а Ярославская с усмивка на лице споделя, че има заделено място за нея.
За щедрото дарение могат да ни завиждат останалите училища в Кишинев, тъй като в самия град има едва 2-3 площадки, казва директорката и разказва за традициите на лицея. „Училището е създадено през 1996 година и в него се обучават 350 деца от подготвителна група до 12 клас. По-рано българчетата, които приемахме, бяха повече, а сега доста от семействата напуснаха Кишинев. Виждаме, че има интерес към тази форма на обучение, децата постигат успехи в международни конкруси, в състезания по български език, имаме хор и танцова група. 
Обучаваме доста румънчета и предимно молдовци, украинци, гагаузи, но 80% са българчета 
Това е единственият в Молдова български лицей и всички, независимо от националността си, учат на български език, било то като майчин или чужд“, разказва за лицея директорката. 
Споделя, че има специфики при обучението на децата, тъй като макар да са с български корени, те не познават българския език като техен роден. Обикновено вкъщи семействата говорели на руски или румънски език. И идвайки в училище, децата тепърва се запознавали с българския. 
„Самата аз започнах да говоря на български, когато започнах работа в лицея. Всъщност аз съм част от екипа вече 22 години, като започнах като млад специалист. От 4 години съм директор“, казва родената в Молдова бесарабска българка Ярославская и обяснява, че макар баща й да е българин, а майка й - украинка, тя се е притеснавала да се отпусне да говори на български и й е трябвало време да го преодолее. Особено се смущавала да не допусне грешки при разговори с преподавателите от България, които редовно се командироват в кишиневския лицей и обучават учениците там. 
Учители от България всяка учебна година преподават история, география и музика в лицея
„Почти 50% от випускниците ни идват да продължат образованието си в България. Знам че някои от тях остават тук да живеят. Повечето се ориентират към маркетинг, туризъм, бизнес науки. Тази година едно момиче дори отиде във Военната академия“, разказва за реализацията на учениците директорката. Прави обаче уговорката, че лицеят излиза от стереотипа на традиционното учебно заведение, тъй като често има функциите на културен център.
„Традициите в нашето училище са съхранени. Имаме музей на българщината, който е изпълнен с исторически карти, макети на важни сгради в България, носии, кът за творци, които са бесарабски българи и имат принос към културата и изкуството. Празнуваме всички български празници - 24 май, 1 ноември, 19 февруари, който е наш патронен празник. Имаме групи от коледарчета и лазарки.  По време на български празници идват гости и организираме тържествена програма за тях. Правим всичко това с цел да съхраним идентичността на децата“, споделя Ярославская. Признава обаче, че това далеч не е лека задача и не може да се постигне само в учебна стая в лицея. Затова 
една от най-големите й амбиции е да води учениците на посещения в България, за да я опознаят 
и вникнат в нейната култура.
„Търсим варианти за отличниците, които искам да поощря, като им организирам пътуване до България. Ние говорим за България, празнуваме празниците, говорим на български, но те не са идвали в България, не са се докосвали до нея. Децата ме питат кога ще отидат в България и аз ги разбирам, тъй като какъв български лицей сме, ако сме закотвени само в Молдова“, казва директорката.
Убедена е обаче, че с помощта на дарителите от Ротари клуб може да осъществи и тази не само своя мечта, но и съкровено желание на учениците.