Всеизвестно е, че Русе е градът, който още от годините преди Освобождението полага основите на новите идеи в почти всички области на обществения, културен и икономически живот у нас. Специално място в този обновяващ поток имат образованието и културата. На брега на Дунава за първи път отваря врати Мъжката гимназия (днес СУ „Хр.Ботев“), която се превръща в толкова елитно училище, че нивото на образованието на  възпитаниците й доста дълго време не може да бъде задминато дори от Софийски университет. Макар и средно училище, директорите и преподавателите на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ възпитават и подготвят учениците си толкова старателно и качествено, че болшинството от тях стават професори, лекари, учени и министри.
Обвързаността между образованието и пазара на труда е една от неостаряващите теми, макар че невинаги е била формулирана точно така. България, която е предимно аграрна страна, има стари традиции и в практическото образование. В Русе е открито първото земеделско училище в страната ни. След Освобождението първоначално със селскостопанското образование се заемат добре уредените чифлици, първият от които се открива в бившия Нумине чифлик, основан от турския реформатор Мидхат паша през 1865 г. Може да прозвучи дребнаво на пръв поглед, но в поривите си на местен русенски патриотизъм тук малко залитаме. 
Повтаряната като мантра 1865 година за датата на създаването на това образцово стопанство, далеч не отговаря на действителността
За нас наистина остава загадка откъде историческата гилдия е извлякла тази година? Защото в известните научни и научно-публицистични материали никъде не се посочват документалните източници за това твърдение. Дори меродавният източник на сведения за русчушката история, вилаетският вестник „Туна“ („Дунав“), в нито един брой през първата и втората си година (1865 и 1866) не споменават за такова без съмнение значимо събитие в дейността на реформатора Мидхат паша. 
В първите години след Освобождението Русе става притегателен център и за много чужденци. Река Дунав, предоставяйки многобройни възможности, е основна причина в града да навлязат както финансови постъпление чрез търговията, така и европейските новости във всички сфери. Но страната си остава предимно аграрна. Но развиващото се селско стопанство изпитва остър глад за квалифицирани специалисти: агрономи, животновъди, селекционери на земеделски култури, овощари и лозари. Не по-малка нужда има и от обучени земеделски производители.
В доклад, адресиран до Княз Александър I под №35 от 12 декември 1879 г., Григор Д. Начович, (при)временен министър на финансите, 
обосновава необходимостта от отварянето на земеделски образцови чифлици
в които земеделието да се изучава практически.
„...Земледелiето, както е всякиму известно, е оная часть отъ промышленностьта, която съставлява най-крепката основа на благоденствiето на населенiята и успехътъ на народите. Земледелiето е избавило человечеството отъ най-дивото негово съртоянiе, земледелiето е способствовало за неговото развитiе, и съ всяко постепенно осъвьршенствованье въ тая часть отъ промышленностьта человечествотс е правило една стъпка напредъ къмъ благосъстоянiето си и своето образованiе. Земледелiето е тоже и основата на всичките родове индустрiи въ светьтъ, то произвожда първыте материали която отпосле индустрiите обработватъ и приспособявать за нуждите на человекъть...
...По последствiе на тiя трудни обстоятелства българскiйтъ селянецъ не само че не е можалъ да ся старае самъ за осъвьршенствованьето на занятiята си, но и ycпехите които са правили другите народи по светьтъ не са можле да достигать до неговыте уши. По тая причина, днесь земледелiето въ отечеството ни ся намира въ най-пьрвобытно състоянiе, и земледелцыте са достигнали и да не вярвать даже въ съществуваньето на по-добри способи за земледелiе, скотоводство и прочее...“.
Докладът на изтъкнатия политик, интелектуалец и изключителен финансист прозира далеч в бъдещето. Опирайки се на българските дадености той залага на пословичното трудолюбие на „българския селянец“, за повишаване на образованието и науката, като основа за цялостен икономически просперитет. Далновидните му предначертания и предложена програма в това отношение дават първия си плод с подкрепата, оказана чрез държавата, в 
указ №374 от 13 декември 1879 г. на княз Александър I, създаващ и преобразуващ „Образцов чифлик“ край Русе в истинско научно-иновативно стопанство
„...По предложението на привременныйть Нашъ Министръ на Финансите, направено Намъ съ докладъть му отъ 12-ый текущiй декемврiй подъ №35, постановихмы и постановявамы:
1-о: Да ся основе въ държавното имение близо до Русчукъ единъ образцовъ чифликъ, въ който да ся учи земледелiето практически...
4-о: За пръвоначално обзаведенiе да ся отпуснатъ за непредвиденыт? нужди пятдесять хиляды франка.
5-о: Грижата за това училище ся възлага на единъ комитетъ отъ опытны лица, които ще ся назначатъ по-после, и на които председателството ще има всякога Министръть на Просвещенiето...“
Привеждаме документа почти дословно, за да подчертаем и първите практически мерки, които младото българско княжество предприема в тази насока. С един и същи указ от 17 януари 1880 г. са назначени управителят Георги Георгов, завършил висшето си образование в Табор, а първи „економ“ (стопанин-организатор) на държавното имение „Образцов чифлик“ става Петър Жълтов, по професия терзия. Последният обаче се оказва неподходящ за тази служба и с рапорт от 23.III.1880 г. до министъра на финансите Георги Георгов моли да бъде освободен икономът Петър Жълтов от длъжност, което и става на 7 юни 1880 г. 
Интересна е 
личността на първия управител Георги Георгов
който трайно е свързан с българското земеделие и един от първите радетели на българското земеделско образование.
През 1879 година по покана на правителството е назначен за подначалник на службата за земеделие и горите при Министерството на финансите. На 2 октомври 1879 година Георгов представя на Министерския съвет проекти за отваряне на стопанско училище в Софийска губерния и създаване на образцови стопанства във всеки окръг. Проектите са принципно приети и на 10 декември 1879 година Георгов е командирован в Митхадпашовия чифлик край Русе, за да проучи възможността за отваряне на земеделско училище там. През януари 1880 година става негов управител и организатор и превръща бившия Нумуне чифлик в съвременно земеделско стопанство, наречено „Образцов чифлик“. Там е открито земеделско практическо училище през 1883 година - днешната Професионална гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“ - Образцов чифлик. Това училище, заедно с откритото през същата година училище в Садово, 
създават първите български специалисти по земеделие
Свързан с идеите за освобождение на Македония Георгов създава в Русе заедно Васил Диамандиев „Българомакедонска лига“. 
В колекцията документи на Държавен архив-Русе са запазени няколкостотин страници в отделен фонд, които са свързани с историята на новосъздадения „Образцов чифлик“. От тях, освен за историята му, успяваме да извлечем много документални факти за работата в него на изтъкнати български дейци на националното ни освобождение, почти непознати и неизвестни както за русенци, така и за националната ни история. 
През юни 1880 г. фермата-школа „Образцов чифлик“ преминава към Министерството на народното просвещение. Георгов не е в състояние сам да управлява образцовото стопанство - да набавя работници, да ги надзирава и обучава практически, да купува „разнни потребности за чифлика“, да води счетоводството и кореспонденцията. Той настоява за назначението на „економ“, като предлага Димитър Нойков, който е „доволно грамотен и търговец“ и добре ще се справя с работата си „както при чифлика, тъй и при училището“. Вместо Димитър Нойков просветното министерство назначава от 1 август 1880 г. Господин Самсаров, който обаче отказва да заеме длъжността си. 
Лятото на 1889 г. преминава в непосилен труд за управителя Георги Георгов. Задачите възникват една подир друга: 
прибиране на реколтата, разработване на 120 хектара ниви, закупуване на земеделски машини
семена и добитък, грижи около строящата се сграда на училището. Министерството не отпуска исканите от Георгов нови кредити. То не отговаря и на настойчивите му молби да разреши построяването на „яхър за добитъка и жилище за управителя“, който все още живее в Русе и трябва всеки ден да пътува до чифлика. Министерството е получило рапорта на Георгов, който открито упреква висшестоящите за бездушие и моли да бъде „освободен от длъжността управител на Образцовий цифлик“. 
Накрая министерството спира своя избор за назначаването на иконом, с тенденция да поеме и управителския пост, на Христо Иванов-Големия. С писмо №2401 от 12. IX. 1880 г. министърът на народното просвещение Иван Гюзелев съобщава на Георгов: 
„Имам чест да Ви явя, че започвайки от 10 текущий септемврий, Христо Иванов Книговезов е определен за економ в поверения Вам чифлик с предвидената за тази длъжност в щатовете годишна платаы.
Министерството, имайки пред вид оставката на Георгов, изпраща „предписание в Русенский окръжен съвет, за да изпита и да уведоми министерството дали ще бъде в състояние назначений економ да управлява Образцовий чифлик, служещ за развитието и подобрението на земледелието в Княжеството“. То има намерение след напущането на Георгов 
да издигне за управител Христо Иванов-Големия
Това силно огорчава Георгов и го кара да се отнася с известно предубеждение спрямо Книговезеца, когото не познава и не знае къде се намира. С рапорт №124 от 23 септември Георгов съобщава на МНП, че „назначений от 10 того иконом на чифлика Христо Иванов Книгонвезов... не се е явил да приеме длъжността и такова лице няма в Русе“. Той моли Министерството на просвещението да му съобщи „где се намира  гореказаний господин, за да му извести назначението“. В това време министерството вече е съобщило на Христо Иванов и пет дни по-късно той пристига в „Образцов чифлик“. В рапорта си от 30 септември Георгов съобщава:
„Назначений економ на „Образцовий чифлик“ Г-н Христо Иванов
пристигна на 28 того и постъпи в изпълнение на длъжността си“.
И така Христо Иванов-Големия постъпва на работа в „Образцов чифлик“ на 28 ноември 1880 г. Верният съратник и помощник на Васил Левски оставя трайна следа в живота на нашия град извън единственото си посещение с Дякона в Русчук.
От ведомостта за ноември същата година се вижда, че личният състав на „Образцов чифлик“ се състои от 24 души: управител, иконом надзирател на полските работи, двама слуги, 14 ратаи, двама пастири и трима стражари. Христо Иванов като иконом получава 250 франка месечна заплата, а Георги Георгов като изпълняващ длъжността управител - 333 франка и 33 сантима. Подписът на Христо Иванов е ясен и четлив. Той изписва собственото си и бащино име без съкращения.
Като иконом в „Образцов чифлик“ Христо Иванов
изплаща възнагражденията на слугите, ратаите и стражарите и се подписва вместо неграмотните получатели
През цялото време прави и необходимите покупки за чифлика, съхранява закупените материали и ги води в специални регистри. 
Заедно с другите си задължения Христо Иванов се явява и като пълномощник, и като повереник, и като адвокат пред съдилищата в Русе, като защищава интересите в делата на „Образцов чифлик“. С пълномощно №209 от 18. 12. 1880 г. на Христо Иванов е възложено от Георги Георгов „да защищава в мировий съд делото на Образцовия чифлик с бивший стражар на корията „Текешка“ Иван Ангелова“, уволнен за недобросъвестна служба и злоупотреби с дървен материал. 
Христо Иванов Книговезов служи в „Образцов чифлик“ в продължение на седем месеца и напуска на 30 април 1881 г.
Причините за напускането му остават неясни. Може да се предполага, че една от тях е намалената му заплата. С телеграма №518 от 7 април 1881 г. министърът на народното просвещение Петко Каравелов съобщава на управителя на „Образцов чифлик“: „Жалването на иконома от 1-ий априлий ще бъде 1500 лева. Съобщете по принадлежнност“. Върху телеграмата Христо Иванов написва: „Не приемам за напред“, след което следва неговият подпис. От други източници е известно, че след това се установява в Търново. Откритите досега документи за престоя на Христо Иванов- Големия в „Образцов чифлик“, въведени в научно обръщение през 1984 г. от архивиста Стоян Ненков, са малко, но достатъчно на брой, за да се свърже развитието на това първо земеделско учебно заведение у нас с името на известния българин.
Основите, поставени от реформатора Мидхат паша в Номуне чифлик са надградени и пътят към професионалното земеделско и научно образование са проправени. Образцов чифлик вече е квартал на Русе, освен основаното преди 140 години земеделско училище там има и научен институт по земеделие и семезнание. А България и до днес разчита силно на аграрния си сектор и има нужда от подготвени хора за него.

Толя ЧОРБАДЖИЙСКА
Красимир Г.КЪНЧЕВ