В момента обсъждаме какъв да бъде бюджетът за киберсигурност, защото досега Европейският съюз нямаше такъв, тъй като тя не беше призната за заплаха. Това каза в интервю за БГНЕС генералният секретар на Европейската организация по киберсигурност (ECSO) – Луиджи Ребуфи.

„В този период водим разговори за новия бюджет на новата многогодишна финансова рамка, която е от 2021-2027 г. За съжаление в миналия програмен период киберсигурността не беше призната като заплаха, но сега водим активен диалог в тази посока. Засега се обсъждат следващите бюджети, но това върху което се фокусираме са главно изследвания и достигане до нуждите на потребителите. За в бъдеще е необходимо финансиране от националните бюджети, но също така и от частния сектор“, заяви Ребуфи, който взе участие в международната конференция: „Публично-частно партньорство в сферата на Киберсигурността: инвестиционни политики“, организирана от Българска асоциация по киберсигурност, Европейска асоциация по киберсигурност и Съюза за стопанска инициатива.

Той обърна внимание и на още един факт, а именно че страните губят своя суверенитет заради глобализацията и дигитализацията. Ето защо, според него, страните трябва да си върнат суверенитета и контрола върху данните. „Действията на европейските държави към момента са

фрагментирани, но това, което е направила Европейската комисия е да фасилитира този процес като създаде платформа за разговори и обмен на информация между институциите, които се борят срещу кибератаките“, посочи какво е направено досега в тази посока генералният секретар на ECSO.

Според него най-добрият отговор на този вид заплахи е публично-частното партньорство, защото проблемът не засяга само една или друга страна, а цялото общество, държавата и бизнеса. На въпроса къде се нарежда България в борбата с кибертероризма, Ребуфи заяви, че все още няма ясна дефиниция какво точно е кибертероризъм. „Трябва да насочим усилията си в посока да борим киберпрестъпността с всички възможни методи на публично-частното партньорство“,каза още той.

Според него за да преборим този световен проблем са необходими освен строги регулации и етика от страна на хората. „Трябва да ползваме и двата подхода като най-строгите мерки са наложителни. Това, което е нужно да започнем и да направим, са регулациите. По-строги регулации и наказания за кибератаките, особено тези, които засягат критичната инфраструктура. Трябва да научим и хората на етика и да се опитаме да им колко важна е киберетиката и отговорността, която носим“, добави Ребуфи.

Той поясни още, че пробивите на Агенцията по вписванията и Националната агенция по приходите не са уникални случаи и могат да се случат във всяка една държава по света. Според него в такива ситуации е важна реакцията и предприемането на адекватни мерки за защита, както и последващи мерки за противодействие срещу кибератаки.