След седмица, на 12 декември, един русенски музикант, който е от онези личности, които оформят многоликия портрет на Русе и неговата музикална слава, ще навърши достолепните 70 години. Кога се завъртя колелото на живота и кога изтекоха сякаш между пръстите тези години - и ето че онзи рус младеж, който заставаше зад барабаните на Младежкия симфоничен оркестър /имаше и такъв оркестър в Русе едно време!/, а една голяма част от гимназистките тайно или явно въздишаха по него, предстои да празнува такъв внушителен юбилей. 
В момента Пламен Загоров пробва да организира концерт, в който, примерно, втората част да е свързана с неговия житейски и професионален празник. Бяхме говорили с директора на общинското предприятие „Русе Арт“ Мариян Савов да направим такъв концерт още преди няколко месеца, но нещата се объркаха, сега се надявам да се намери начин и време за това, казва Пламен Загоров. Несъмнено една такава негова изява, която да припомни най-бележитите му години като един от емблематичните русенски перкусионисти, би зарадвала много от някогашните му фенове. Така че остава да очакваме съобщение за това музикално събитие, което да отбележи 70-ия рожден ден на Пламен Загоров. 
Пламен е едва 13-годишен, когато получава първото признание като музикант. Лист А4, на който е напечатана на пишеща машина програмата на „концерта, изнесен на 21 май 1964 година в чест на 20-годишнината на социалистическата революция в България“, посочва името на 
Пламен Загоров като солист на Акордеонния оркестър към читалище „Напредък“ 
в Горна Оряховица, родния му град. На този концерт Пламен е солист ксилофонист на две от изпълняваните произведения - „Галоп“ и „Мазурка“. През същата година момчето получава и грамота, която отбелязва неговата дарба. 
Година по-късно Пламен Загоров вече е ученик в русенското Музикално училище. През 1968 година получава и първата си русенска грамота. Тя свидетелства, че „ОНС /Окръжният народен съвет - б.а./, отдел „Изкуство и култура“ и СП /стопанско предприятие - б.а./ „Културен отдих“-Русе удостояват барабаниста Пламен Загоров като най-добър инструменталист в Конкурса на младите таланти - 1968 година“. 
Началото на русенския период, който е определящ за Загоров и го прави завинаги русенец, е времето на първите изяви на перкусиониста, които започват да градят името му на професионалист. 
Като ученик започнах да свиря в съставите „Сигма“ и „Пеещи звезди“, разказва Загоров. С тях не само усъвършенства таланта си, но успява да впечатли колеги и капацитети от София и от други български градове. 
Ето какво пише тогавашният вестник „Дунавска правда“, предшественик на днешното „Утро“, през 1967 година: „Неотдавна в столичната зала „България“ бяха прослушани естрадните състави, кандидати за участие в Деветия световен фестивал на младежта и студентите. На подиума наред със спечелили вече известност софийски състави се качи и 
пратеникът на Градския комитет на Комсомола в Русе, естрадният оркестър „Сигма“
в състав: Любен Георгиев, 4 курс от Техникума по електротехника, соло китара, Стайко Стайков - ритъм китара, Милко Милков, бас китара, Пламен Загоров -  ударни инструменти, и тримата ученици от Музикалната гимназия, и вокалните изпълнители Таня Емилова и Велизар Даскалов от Техникума по електротехника“. Вестникът публикува и оценката на Йордан Стефанов от журито: „Постигнатото е на доста високо ниво. Положителна страна са музикалната образованост на оркестрантите и тяхната фантазия, особено нужна при импровизиране“. 
Бяха наистина чудни години, замисля се Пламен Загоров. Носталгичните му спомени се примесват с тъга - малцина от сподвижниците, с които на сцената са се разбирали от половин дума, са останали между живите. Но перкусионистът отхвърля печалните мисли и се връща към светлите спомени. 
След като се дипломира в Музикалното, известно време свири забавна музика към предприятието „Балкантурист“, а след това е назначен на щат като музикант в оркестър „Русе“ към предприятие „Културен отдих“. Със сигурност някои от по-възрастните русенци ще си спомнят за русия ксилофонист, който омагьосваше посетителите на хотел „Рига“ - тогава известен като „интерхотел“ по онази стара система от социализма, която гръмко категоризираше хотели и ресторанти. 
През 1972 година Пламен Загоров започва работа в Русенската филхармония. С класическия оркестър той участва в турнетата в цяла Европа - на изкуството на русенските музиканти се възхищават и възторжено го  аплодират в Италия, Германия, Португалия, Испания, Гърция, Франция, Турция и къде ли още не. 
Но сърцето и душата на Пламен Загоров си остават верни най-вече на свободната музика на джаза. Там са неговите най-свидни участия във фестивали, концерти, джем сешъни, джазът е езикът, на който Пламен Загоров най-свободно говори с публиката и получава от нея най-големите адмирации. Известно време свири с емблемата на русенския джаз Петър Петров-Парчето, но повече години в биографията му са белязани от 
съвместното концертиране с квинтета на друг бележит русенски музикант - Петко Томанов
През септември 1981 година с Парчето, Боби Русев, Петко Томанов, Пламен Николов, Иван Куртев, Стайко Стайков и Илко Петров - цялото русенско джаз съзвездие, Пламен Загоров свири на джаз фестивала в унгарския град Дебрецен. 
Сред множеството архивни документи - публикации, снимки, програми, Загоров си пази и брошурка от русенския Джаз форум от 1986 година, когато през ноември той излиза на сцената заедно с квинтета на Петко Томанов, а в програмата е отбелязано, че тогава сред участниците е и групата „Джаз линия“ от Пловдив със солистка... Сузана Ерова. Това е името на една от най-големите български джаз изпълнителки - Йълдъз Ибрахимова, която заедно с всички останали български турци трябваше да преживее унижението от така нареченото „преименуване“, опозорило България за дълго време на световната политическа сцена. 
На своята голяма любов - джаза, Загоров дава огромна част от времето си, като съчетава работата си във филхармоничния оркестър с интерпретациите на музиката на свободата. 
Горд съм, че бях част от онези знаменити русенски години
които остават бележити с това, че в Русе имаше такова богатство на джазови и класически музиканти, каквото не можеше да се намери никъде другаде в страната, казва днес Загоров. И признава, че наистина се чувства щастлив, че е работил с тези артисти, че е бил част от онова звездно поколение, което е очертало тенденции и традиции, които в известна степен градът се опитва да поддържа и днес. 
Атмосферата беше невероятна - наистина ставаше нещо уникално по време на джаз форумите, припомня си Пламен Загоров. И се връща към една от вечерите през юли 1992 година, когато се поставя финалната точка на пролетния джаз сезон. Ето какво пише по този повод вестник „Утро“: В градината на Клуба на дейците на културата /имаше такава градина! - б.а./ се събраха десетина музиканти и толкова публика, колкото можа да побере мястото. Първи забиха оркестър „Фаворит“... Обновеното джаз трио „Русчук“ се представи успешно с двамата си солисти Евгени Йотов и Петър Петров-Парчето. След тяхната програма се заформи един чудесен джем сешън, в който взеха участие и двамата гост барабанисти на вечерта - Радул Начков-Ярката и Пламен Загоров. Г-н Начков - един от пловдивските доайени на джаза, прехвърли три таксита и два влака, само и само да дойде в Русе, за да свири в градината. Както се видя, цялото това усилие съвсем не е било напразно. Публиката бе възхитена от майсторството му, а така също и от
виртуозните изпълнения на внезапно появилия се г-н Загоров
След много бисове, аплодисменти и хубави моменти концертът завърши около полунощ“. 
През 2001 година вестник „Култура“ отбелязва професионализма на Пламен Загоров, който е в екипа на седмина инструменталисти, представили на Пролетния фестивал на фондация „Аполония“ в София през април същата година невероятно богатото и сложно произведение на Игор Стравински „История на войника“ под палката на Драгомир Йосифов. Лъчезар Каранлъков пише в „Култура“: „Чудесни бяха всичките седем инструменталисти, но не мога специално да не отбележа Людмил Ненчев, Росен Идеалов, Иван Хаджийски и Пламен Загоров“.
За своята 50-годишнина Пламен Загоров направи концерт в Клуба на дейците на културата, на който покани приятели и ценители на джаза. В артистичното приключение през 1999 година взеха участие Петър Петров-Парчето, Радостин Сяров-Канцлера, Жоро Лятото и други колоритни персони. 
60-годишнината си Загоров отпразнува отново на сцената - през декември 2009 г. музикантът, който години наред бе водач на ударната група във Филхармонията, бе в състава на оперно-филхармоничния оркестър, изпълнил Реквием на Верди под диригентската палка на маестро Георги Димитров. 
Неостаряващото момче, което дори в обичаен разговор на немузикални теми жестикулира така, че ръцете му летят сякаш след невидимите палки на барабаните, не губи надежда, че и 70-ата му годишнина ще бъде отбелязана подобаващо в града, който е станал негова истинска съдба и звездна пътека.