80 000 лева обезщетение за причинените адски болки от изгаряне с 93-градусова вода, стрес, който вместо да отшумява, се задълбочава, и доживотни белези, които всеки ден ще я връщат към трагичния инцидент и преживения кошмар от 1 декември 2018 година. Това поиска чрез адвокатите си Мария Батулова и Светослав Михов 45-годишната Нергиз Ю., която преди година пропадна в дупка с вряща вода, отворена заради теч в подземната инфраструктура на „Топлофикация“. Само мигновената реакция на нейн приятел, който я следвал по пътечката, я спасила от сигурна смърт, тъй като при свличането си в дупката с викове „Изгорях! Изгорях!“ човекът моментално я хванал под мишниците, вдигнал я и я хвърлил на снега встрани.
Ако е нямало кой да й се притече веднага на помощ, вероятно последиците за нея са щели да бъдат фатални. Отделно сринатата жена поиска от компанията да й изплати и разходите за лечение - близо 850 лева. Какво ще прецени съдът, ще стане ясно вероятно до края на годината, тъй като делото стартира и приключи вчера.
Впрочем от дружеството не спорят, че е имало авария, нито че жената е пострадала. Още след нещастния случай, а и до днес, са готови да й платят 15 000 лева обезщетение. Според тях самата Нергиз също има вина за инцидента, тъй като не е съобразила откъде да мине, а по техни думи от участъка е излизала пара, която е давала индикации за аварията. Оспорва се и исканата компенсация за нанесените й емоционални вреди. Размерът на предлаганото обезщетение обаче е далеч от приемливия за жената и спорът стигна до Окръжния съд.
Епикризата сочи, че 17% от тялото на Нергиз са били изгорени от врящата вода, която с часове се е изливала под асфалта, докато накрая е избила и на повърхността. 
Тежкият инцидент стана около 19 часа до бл.“Чайковски“ в кв.“Здравец Изток“, когато пострадалата жена, мъжът до нея и техният семеен приятел Бехчет вървели един зад друг на път за дома им, където планирали да се почерпят. По техни думи било мъгливо, студено, а заради падналия сняг имало съвсем тясна почистена пътечка, по която можело да се минава. Внезапно Бехчет, който вървял зад Нергиз, видял как тя пропада от нищото и буквално асфалтът се стопил под краката й. Оказало се, че размекнатата настилка поддала от тежестта на жената и тя се озовала до кръста в дупка с вода над 90 градуса. Развикала се, че гори, а Бехчет мигновено я издърпал и хвърлил на снега, от силните й стенания наизкачали хора от съседните блокове, а дошлите на място полицаи оградили периметъра. 
Впоследствие жената стоя около 20 дена в болница, претърпя няколко операции и макар да бе пропаднала само с десния си крак, ще носи доживотни белези и на левия. Причината - за пластичната операция й е взета кожа от здравия крак, а следите от интервенциите могат само да избледнеят, но не и да се заличат напълно. Тя бе и с опасност за живота, тъй като покрай изгарянето, което води след себе си до интоксикация на организма, получи опасен оток в белия дроб. Макар първоначалните адски болки, които не се потушавали дори от непрестанния прием на морфин, вече са отшумели, изгореният крак и до днес я боли и не позволява дори допир на по-тесни дрехи и обувки. А самият дискомфорт от външния й вид още повече повлиял на тежкото емоционално състояние, в което изпаднала след инцидента. Според експерти по делото нейното психично състояние не само не се подобрява, а напротив - става по-тежко и затова тя все още е подложена на лечение с антидепресанти и посещава психолог.
Синът на пострадалата жена разказа, че майка му изпада в паника от всичко горещо, като не иска дори да готви. Смятала, че след като отново мине през злощастното място на инцидента, ще преодолее страха си, но щом го направила, положението се влошило и получила сърдечен пристъп. Отделно, станала много затворена, сприхава, не виждала смисъл в нищо, а виновен за цялото преобръщане на живота й бил именно инцидентът, от който смятала, че няма да се възстанови и била травмирана.
Вчера пред съда бе разпитан и дежурният инженер в ТЕЦ в злополучния ден, който обясни, че още към 10 часа сутринта е бил на мястото на аварията, но преценил, че тя не е от спешен порядък и не налага мигновени мерки. Отишъл до още няколко места, за където имало сигнали за подобни течове, и едва към 18 часа тръгнал към управлението на дружеството, за да вземе обезопасителна лента, с която да огради авариралите участъци. Дори неговият началник бил посетил злополучното място, като огледът и разхождането върху проблемния участък, който по-късно поддал, не показали индикации за бъдещ проблем.