Един започнал с много настроение празничен ден завършва за русенка с болки и страх, които дълго време са нейни нежелани, но неизбежни спътници. На 29 юни 2024 година М.Л.Ч. била на чествания всяка година на тази дата празник на река Дунав заедно с двете си деца - на 9 и на 4 години - и техни приятели. Около обяд компанията се насочила от кея към блок в центъра на града, за да хване такси и да отиде с децата в парка.
Точно когато жената пристъпвала от тротоара към пътното платно, за да се качи в автомобила, левият й крак попаднал в улей - незапълнен с асфалт участък между бордюра и настилката, останал явно от недовършен ремонт.

Според разказаното от свидетелка, която била до нея в този момент, кракът на ищцата „попаднал в улей, който тя не видяла“, а тя самата извикала от болка веднага след стъпването накриво.
Жената загубила равновесие, паднала назад, но успяла да се подпре на колата. В следващия момент усетила остра, раздираща болка и установила, че не може да движи стъпалото си. Според показанията децата, които били зад нея на тротоара, се изплашили и заплакали. С помощта на приятелка тя се качила в чакащото такси и заедно с децата отишла в спешното отделение на УМБАЛ „Канев“, където била посрещната с инвалидна количка, защото всяко стъпване й причинявало непоносима болка.
Изследванията в болницата показали счупване в основата на пета метатарзиална кост на левия крак. Поставен бил гипс. Нормалният период за пълно  зарастване при такава фрактура е между 6 и 8 седмици, а препоръчителното носене на гипс - около месец. В случая на жената обаче гипсът бил свален още на 12-ия ден, без да е настъпило пълно зарастване, по свидетелски данни без тя да е очаквала това. Свидетелката И.Л.М. разказва, че закарала пострадалата на този преглед, но резултатът бил изненада - жената се наложило да се прибере вкъщи боса, защото нямала обувка за гипсирания крак, който всъщност вече бил без гипс.
Според вещото лице, макар гипсът да бил свален предварително, крайникът реално е трябвало да остане необременен, без пълно стъпване с тежест, в рамките на около тридесет дни от травмата, преди да започне постепенно натоварване.
Болничните листи установяват неработоспособност от 29 юни до 13 август 2024 г. През този период жената се придвижвала с патерици, които й донесъл колега от Общината, научил за случката именно защото по онова време двамата с нея работели заедно в Община Русе.
Свидетелските показания рисуват картина на трудно лято. Майката не можела да излиза с децата на площадки, да ги води на училище или детска градина. Наложило се да разчита на помощта на свекървата си, жена на около 77-78 години, а също и на съпруга си и на приятелки, които й купували лекарства и й пазарували по списък. Според свидетелските показания, през онова лято жената не е ходила на почивка и не е пътувала.
След приключване на одисеята пострадалата жена поискала от Община Русе обезщетение от 6000 евро - частичен иск от пълния претендиран размер от 10 000 евро - за неимуществени вреди (болки, страдания и негативни изживявания), плюс 57,50 евро имуществени вреди: разходи за медицински преглед, за диск с рентгеновата снимка на счупването, както и разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала, и по-ниското обезщетение, изплатено й от НОИ за периода на неработоспособност. 
Според защитата на Общината обаче, вредите и причината за тях не били доказани, размерът на болките и страданията бил прекомерен, а освен това жената сама била допринесла за случването на инцидента, тоест имало съпричиняване от нейна страна.
Съдът приел, че мястото на инцидента действително представлявало общински път и има причинно-следствена връзка между незапълнения с асфалт улей и счупването на крака на потърпевшата. Но по размера на неимуществените вреди намерил за справедливо обезщетение от 4000 евро - при пълния претендиран частичен иск от 6000 евро (от общо 10 000 евро). Разликата до 6000 евро била отхвърлена като неоснователна.
Искът за имуществени вреди в общ размер на 57,50 евро, включващ разликата от 26,81 евро между трудовото възнаграждение и обезщетението от НОИ, 40 лева за медицински преглед и 20 лева за диск с рентгеновата снимка, бил уважен изцяло.
Съдът категорично отхвърлил и възражението на Общината за съпричиняване от страна на пострадалата. Нещо повече - председателят на съдебния състав отбелязва в мотивите си, че лично познава мястото на инцидента в центъра на Русе и посочва, че към момента на решението неравността между бордюра и асфалта продължава да съществува - в улея вече е поникнала трева. Това е определено като очевидно недовършен ремонт на пътя или тротоара и се посочва, че е недопустимо Общината да очаква гражданите да свикват с подобни неизправности по общинските пътища.
Решението подлежи на обжалване.              У