Специални гости от Румъния посрещна катедра „Български език, литература и изкуство“ на Русенски университет „Ангел Кънчев“. 10 ученици от Българския теоретичен лицей „Христо Ботев“ в Букурещ се докоснаха до „А“ и „Б“ на българския език и успяха да почерпят от извора на българщината по време на едноседмичния езиков курс във висшето училище.
Тийнейджърите между 9 и 11 клас бяха обединени именно от интереса си към българския език и той ги доведе до университета в Русе. Като възпитаници на лицея в Букурещ, те са имали избор да преценят какъв предмет да включат веднъж седмично в учебната си програма. Дали от чисто любопитство или заради отколешните си български корени, десетте деца са се спрели именно на българския език. А благодарение на програма на Министерството на образованието са успели да се докоснат до българския език на местна почва под домакинството на университета.
„В София, на реципрочен принцип, съществува Румънски лицей. 
Българският лицей в Букурещ е уникален по своя род,
тъй като в него се обучават деца от различни народности, от смесени бракове, някои от които с български корени“, обяснява техният преподавател Надежда Кула.
Учениците бяха в Русе между 3 и 10 ноември, но въпреки краткия си престой успяха да натрупат солидни впечатления за града и българските традиции.
„Няма разлика между Румъния и България. Всичко е еднакво и страните много си приличат“, категорична бе единадесетокласничката Илинка. Съучениците й обаче бързо си спомнят за една от първите и доста съществени разлики с родното им място - цените.
„Тук е по-евтино и в това отношение сме много доволни, защото за нас е добре. Освен това храните и напитките са много по-сладки на вкус от тези в Румъния, макар да са еднакви марки и на едни и същи производители“, единодушни са децата. Те вече са успели да хапнат и местни кулинарни изкушения и сред фаворитите им са тестените закуски и по-специално баницата. Особено им допаднали и дюнерите.
За едни българският език е сложен, за друга част от младежите е лесен. Макар и едва от 10 члена, групичката няма единно мнение по въпроса трудно ли им е изучаването на езика. Всички обаче отчитат сложността на азбуката, тъй като 
кирилицата им е чужда и често бъркат част от буквите, които на вид са идентични с тези на латиница 
но се произнасят различно. Въпреки това веднага изброяват няколко широко използвани думи, които звучат почти еднакво и на български, и на румънски. Сред тях са храна, която на румънски се изговаря с ударение на другата гласна, хайде, чашка, порта, която на техния език звучи като поарта, а също така чорба и фараш.
По време на езиковия курс в университета преподаватели от катедрата с ръководител доц.Яна Пометкова им помогнаха не просто с изучването на езика, но им вдъхнаха кураж и увереност да продължават в същия дух.
„Радваме се на интереса, който имат да изучават български език, и се надяваме да се породи такъв и към местната ни култура. Ние редовно посрещаме групи от Молдова, които идват да учат тук български и се радваме, че има интерес и от Румъния“, посочи един от преподавателите на групата Мира Душкова.
Като един от най-големите приятели на Русе сред учениците се откроява Мариус, който вече за трети път идва в България и за втори път в града. Той, заедно с Илинка, са участвали миналата година в поетически младежки театрален фестивал, където представили „Изворът на Белоногата“.
„Там Мариус влезе в ролята на везира, а Илинка бе водеща. Спечелихме трето място“, връща се назад Надежда Кула.
Едно от момчетата все още носи своите български корени във фамилното си име - Раду-Щефан Иваноф. 
Самият той обаче посочва, че не е наясно с подробности около произхода си. Знае единствено, че е от България, която неговите предци са напуснали преди 200 години. Всъщност, той е един от многото с подобна история.
„Аз съм бесарабска българка, родена и израсла съм в Молдова. Там българският език се учи с голям интерес и желание. Докато в Румъния това не е така и според мен това е сериозен проблем. В населените места около Букурещ има много българи, но няма нито едно училище, освен нашето, в което се дава възможност за изучаване на български език“, разказва Надежда Кула, която за трета учебна година преподава в лицея в Букурещ. В същото време в не едно или две села се говори на стар български, предимно от възрастни хора, който след тях няма да има кой да наследи.
По мои данни румънска група не е идвала в Русенски университет от 20 години. При нас 
в Букурещ и в близките около Букурещ села на курсове по български език идват хора от 5 до 75-годишна възраст 
идват и цели семейства, които имат български корени и културни връзки. Но много други хора с български корени не се самоопределят като българи, обяснява още Кула. И дава пример с най-добрите производители на плодове и зеленчуци в Румъния, които традиционно са именно българи. Преди около 200 години те са купили земи в съседната държава, за да равиват фермерската си дейност, успели са да постигнат добри резултати и да създадат бизнес. Затова и днес на пазарите в Букурещ може много често да се чуе българска реч.
Освен до четенето и писането, румънските ученици успяха да се докоснат до местната култура и от друг ъгъл. За краткия си престой, те посетиха Историческия музей и Екомузея, където силно ги впечатлила гигантската фигура на мамута. Особено им харесали и костенурките. Момчетата и момичетата посетиха и друга знакова забележителост край Русе - Басарбовския манастир.
Свети Димитър Басарбовски е силно почитан в Румъния, затова се зарадваха, че ще посетят свято място, свързано с него тук, обясниха преподавателите. Финална точка в гостуването им в България постави екскурзията им до Велико Търново.