Да погазиш правилата преди 50 години, когато правилата не търпят изменения, а думата на Партията с главно П е закон и не се дели на две, е нещо, за което тогава малцина млади хора биха си помислили, а единици - направили. Поради простата причина, че не само ще бъдат привиквани и кастрени от строги, намръщени мъже от различни държавни служби, но бунтът може да им коства бъдещето и трайно да бележи живота им. Без да искат обаче, в графата "опозиционери" през 1969 година попадат популярните тогава младежи от рок група "Сталактони". Бандата дори не предполага какъв внезапен принудителен край ще бъде поставен на техния концерт в Летния театър, който иначе започва по правилата, планиран е стриктно, минава одобрение от чиновническа комисия, която зорко наблюдава самата изява на сцената. 
Днес, 50 години по-късно, групата от пораснали рокаджии прави разбор на събитията от миналото и се връща към това как са им дръпнали шалтера и спрели концерта, как рокаджиите са избягали набързо, докато публиката е чупила пейки и седалки, а полицията светкавично е започнала да раздава справедливост с арести.
Недоразумение в сценария на водещия води до обявяване на песента "My Generation" на групата "The Who"
"Планирането на концерт едно време включваше задължителното информиране на специална комисия за репертоара на групата и какви точно песни смята да изпее на сцената. Тогава можеше да се пее само на български и руски език, но не и на английски. Затова пеехме кавъри на английски песни, като пишехме наш текст. Тази комисия присъстваше и по време на концерта", връща се към едновремешните порядки тогавашният соло китарист на "Сталактони" и настоящ помощник-ректор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите Веселин Митев. Обяснява, че тогава той, заедно с останалите четирима членове на групата - Пламен Николов, Кирил Тодоров, Иван Димитров и Тодор Михайлов, много искали от голямата сцена да изсвирят поне едно парче на английски и да зарадват дошлите да ги чуят 3500 души в публиката. Предложили на комисията два от убийствените за онова време хитове, които и до днес са емблема на рока - "My Generation" на групата "The Who" /"Моето поколение" на групата "Ху"/ или "Satisfaction" /"Удовлетворение"/ на "Ролинг Стоунс". Очаквано обаче получили категоричен отказ. Рокаджиите се примирили и започнали концерта по изготвения сценарий, с планираните почивки и одобрени изпълнения.
"Няма да забравя, че малко след втората част на концерта, водещият прочете, че предстои публиката да чуе "My Generation" на "The Who". Всички от състава си помислихме, че явно комисията все пак е дала разрешение да я изпълним, и ние започнахме", спомня си Митев. 
Изненадата, и то далеч не положителна, за комисията била огромна, а реакциите след нея не закъснели. По средата на песента, докато рокаджиите енергично забивали, буквално им дръпнали шалтера, токът спрял, сцената изгаснала. Това моментално породило яростно недоволство у публиката. Зрителите се афектирали от грубата намеса, започнал бой между редовете, придружен от чупене на пейки. Младите музиканти бързо разбрали накъде отива работата, натоварили се без да губят време в кола и изчезнали от иначе бленувана сцена. Скоро след това дошла и милиция, която арестувала буйстващите разпалени фенове. Още същата вечер по радио "Свободна Европа" съобщили за размириците на концерта в Русе.
Двама служители на Държавна сигурност извели от учебен час провинилия се китарист
Въпреки приличащите на спонтанен бунт събития, на следващия ден Митев и неговите приятели от бандата съвсем спокойно отишли на училище, като не подозирали, че бурята от музикалното им своеволие не е стихнала, а тепърва предстои да надвисне над самите тях.
"Както си седях в час, заедно с директора в стаята влязоха двама служители на Държавна сигурност и ме изведоха. Закараха ме на ул."Черно море", където тогава се помещаваше службата. Там заварих и останалите момчета от групата. Последва каране, строяване, слова колко е лошо да се използва английският и как ние сме пеели на езика на нашия класов враг", връща се в спомените си Веселин Митев. 
Решението на ДС е съставът да се закрие и завинаги да забрави да носи името "Сталактони". Музикалните инструменти на момчетата са конфискувани. След 2 месеца обаче комисия склонява да ги прослуша отново и да прецени дали може да ги реабилитира. Преценката е, че момчетата са си взели поука и могат отново да се изявяват, но с условието вече да се казват "Дунавски бисери". Така стават и група към Градския комитет на ДКМС, а младежите свирят в нея, докато не настъпва време да влязат в казармата. Въпреки че отново се докосват до музиката, заради преживяното наказание мотивацията им вече не е толкова силна. Затова и днес обобщават, че времето в "Сталактони" не може да се сравни с това в "Дунавски бисери". 
"Сталактони" се ражда в сградата, където днес се помещава ВУАРР
Идеята за сформиране на рок банда и яхване на модерната музикална вълна, присъща на западните страни, се появява през 1967 година. Тогава почти целият състав на групата учи в сградата, където днес помощник-ректор и директор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите е нейният соло китарист Веско Митев. В миналото там се е помещавало основно училище "Васил Левски".
"Тогава тъкмо започна да се появява новата музика и първите си стъпки правеха "Бандараците" и "Щурците". Слушахме тайно радио "Свободна Европа", откъдето научавахме за групи, класации и внезапно се запалихме по рока. Първите ни идоли бяха "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс", спомня си Митев. С усмивка се сеща как баща на негов съученик, който работел като музикант, имал магнетофон и записи, пратени от чужбина, и благодарение на него младежите се докосвали до западната култура. Междувременно тийнейджърите посещавали детски школи, където се запознали и с другата страна на музиката и изучавали професионално солфеж и ноти. Самият Митев 10 години ходи редовно на уроци по акордеон. Обгърнати от песни и рок-звучене, съвсем естествено у младежите се поражда желанието самите те да навлязат в музикалните дебри. 
"Първите наченки на състав бяха в 8 клас, когато създадохме група "Сини планини". Тя обаче претърпя много трансформации. Хубавото беше, че макар и да бяхме модерни и харесвани за оново време рокаджии, ние се отдадохме на музиката и се държахме прилично - не пушехме, не пиехме, а свирихме", разказва Митев.
Рокаджиите сами си измайсторили китари от дъски и забивали в хола на помощник-ректора
За да свирят и създават музика обаче далеч не им било достатъчно само огромното желание, което безспорно младежите имали. Трябвали им и инструменти, които не били евтини. Тийнейджърският им ентусиазмът обаче намерил решение - музикантите сами си направили китари. За целта използвали дъски, които прецизно изрязали и върху тях монтирали струни и ключове. В резултат се получило подобие на музикален интрумент, който издавал някакъв звук, но ефектът бил далеч от желания. В началото за сцена за репетициите си бандата използвала хола на семейство Митеви, където младежите размествали излишните мебели и се впускали в музикални преживявания. Самият домакин и до днес си спомня първата реакция на родителите си, когато ги заварили с китари в ръце в обърнатия с краката нагоре хол.
"Нашите щяха да получат удар, когато се натъкнаха на гледката", смее се днес Веселин.
Не след дълго обаче бандата сменя хола и дървените китари с реална зала за репетиции и истински музикални инструменти.
"Основна заслуга за това имаше бащата на нашия бас китарист Иван - чичо Митко, който издейства да станем група към "Трансстрой" и затова заслужава нашите големи благодарности. Заводът тогава ни купи музикална уредба, барабани, китари", спомня си Митев, като в същото време прави сметка, че тогава трудно е стигала една заплата, за да може да се купи китара. А това е била неговата единствена мечта и всеки ден мрънкал у дома, че иска собствена китара. Насреща си чувал как трябва да изкарва добри оценки и да има поне успех от много добър 5, за да му купят. Така хем усеща подкрепа за музикалното си хоби, хем има мотивация да изкарва високи оценки в училище. Получава заветната китара през 1968 година и до днес си спомня, че е струвала 130 лева.
Флейтист от Музикалното училище разчупва рок звученето на бандата
"Колкото и нескромно да звучи, групата "Сталактони" се харесваше много, вероятно защото се опитвахме да приличаме на западните банди. Всяка седмици свирехме на училищни забави, които се провеждаха във физкултурните салони. В началото особен тласък в професионално отношение ни дадоха флейтистът от Музикалното училище Цецо Доцанов и пианистът Петър Яланджиев, които ни помогнаха да се качим на по-високо ниво. С тях направихме любопитния експеримент да включим флейта и пиано в рок изпълненията", разказва Митев.
Китаристът отбелязва и един от най-големите успехи на групата - поканата за участие в четири телевизионни програми. Спомня си и името на режисьора Ники Прокопиев. Компания в едно от предаванията от Велико Търново тогава им правила прохождащата млада певица Маргарита Хранова. Рокаджиите могат да се похвалят и с три свои авторски парчета, които се отличавали с различните текстове и сюжети, за които разказвали.
"Интересното е, че ние не пеехме толкова за любов и традиционните за песните теми. Едното ни парче се казваше "Автостоп" и буквално в него се пееше за пътуването на автостоп. Другата ни песен беше "Стар велосипед", а третата - блус, посветен на река Дунав", спомня си Митев.
"Сталактони" и до днес се събират задължително веднъж годишно, като от компанията липсва барабанистът, който вече е покойник. За редовните сбирки специално от Канарските острови пристига другият китарист Кирил. 
След разпада на състава покрай отбиването на военна служба, младежите поемат в различна посока. Веско Митев обаче продължава с активната си музикална кариера, като става част от група "Сезам". Тогава той признава, че се е докоснал до високия професионализъм в правенето на музика. В нея той свири между 1984 и 1990 година, а една от емблематичните песни за бандата "Прованс реге" по текст на Димитър Керелезов и сега може да се чуе по радиата. Днес Митев споделя, че свири всяка вечер вкъщи за удоволствие и все още се възхищава на хитовете от младежките си години.