Сериозна опасност е надвиснала над предстоящото 60-о юбилейно издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“. Вместо то да бъде бляскав празник, представящ най-доброто от традицията на 6-те десетилетия на музикалния форум и да утвърди Русе като втора музикална столица в страната, не е изключено 60-ите ММД да се превърнат в печално отстъпление от същите тези традиции и заедно с това в една лирична епитафия на артистичната емблема на града. 
Месец ноември е, а все още няма утвърдена програма на фестивала. По това време обикновено вече се купуват самолетните билети за гостуващите артисти и се договарят хотелите, казват запознати с кухнята на фестивала. Сега обаче дори не се знае със сигурност кой всъщност ще организира ММД-2020. Не се знае и кой ще носи отговорност както за възможния успех, така и за също толкова възможния срив на юбилейните Мартенски. 
Въпросите породи реплика на именитата пианистка Мария Принц, която в интервю за „Утро“ на въпроса кога русенци могат да очакват отново да чуят нейни изпълнения, отговори буквално: „Ако се окажат верни слуховете Ива Чавдарова да не бъде човекът, който отговаря за фестивала „Мартенски музикални дни“ и ако наистина фестивалът поеме посоката, за която се говори, опасявам се, че скоро няма да ме чуете“. 
Така в края на октомври се оказа, че в града още от пролетта е учреден някакъв програмен съвет за ММД, който обаче е обвит с тайнственост. 

"Утро" тръгна по трошиците изпаднала отук-оттам информация, за да събере картината на реалната ситуация, която се оказа доста объркана и тревожна. 
Тайнственият програмен съвет за фестивала "Мартенски музикални дни" е учреден през май. Директорът на операта Иван Кюркчиев разказа, че кметът Пламен Стоилов му предложил да събере съвета, тъй като имало много оплаквания от ММД в сегашния им вид. Едни и същи хора участвали; фестивалът гълтал много пари; много средства отивали за реклама; във Фестивалния оркестър /неизменно произвеждащ фурор и определян от музикалната критика като феноменално явление, за което и София завижда на Русе!/ също свирели едни и същи хора. 
Целта на новосъздадения съвет била да се направи "обновление". Дали точно навечерието на юбилейните ММД е моментът за драстична промяна - това е въпрос, който ще тежи на нечии съвести. Може би. 
И така - през месец май съветът е събран. В него видимо преобладават оперни хора: директорът на операта Иван Кюркчиев, главният диригент Сунай Муратов, диригентът Димитър Косев, гост-диригентът Йордан Камджалов, художникът Иван Токаджиев /напоследък един от честите сценографи в операта/. В съвета е също младият диригент Михаил Кътев, внук на един от дългогодишните директори на ММД със същото име, а също и диригентът на ансамбъл "Софийски солисти" Пламен Джуров. В състава са и директорката на общинската дирекция "Култура и образование" Ирена Петрова, началничката на общинския отдел "Култура" Анна Сипос и директорът на общинското предприятие "Русе арт" Мариан Савов. Там е и Ива Чавдарова - шеф на отдел "Култура" до началото на тази година и от 1992 г. основен селекционер на фестивала "Мартенски музикални дни". Впрочем, тъкмо Ива Чавдарова, която за виртуозите, придаващи цвета на ММД, е лицето и сърцето на фестивала, тъкмо тя научава за сформирането на програмния съвет последна - едва през юни. Но поради отдавна планирано пътуване не успява да участва в първото заседание на съвета.
"За първата среща на Програмния съвет на 8 юли аз изпратих по мейл концепцията и разписаната по дати концертна програма, която бяхме изработили с Емил Табаков и Светлин Русев. 
В средата на юни програмата беше почти 99% готова
Изградихме проекта върху 2 основни тематични линии - 60-годишнината на русенския фестивал и 250-годишнината от рождението на Л.В.Бетовен. Идеята беше основните целеви оси в структурата на програмата да илюстрират широкото схващане за Бетовен като една от най-мощните и влиятелни фигури в музиката на всички времена. 
Така в центъра на нашия проект попаднаха ключови за музиката на Бетовен творби като мащабната Missa Solemnis - своеобразен "опус магнум" на неговата музика, забележителните му камерно-инструментални опуси и инструментални концерти - т.е. всичко онова, което придава на Бетовен статут на знаково явление с особено значение за музиката след него. 
Неслучаен от тази гледна точка е и изборът на голяма част от останалите творби в програмата на фестивала, избор, видимо налагащ естетически, етически и стилистични релации и линии като Бетовен-Шуберт, Бетовен-Брамс-Франк-Барток-Шостакович.
На второто заседание на Програмния съвет през август, на който аз вече присъствах, тази програма беше категорично отхвърлена и подменена с друга, която лично за мен е дълбок компромис както със структурата и профила на фестивала, така и с високите художествени стандарти, които фестивалът винаги е следвал в своето развитие до днес. В края на заседанието аз обявих, че се оттеглям от състава на съвета, след което подадох и официална молба до кмета за решението си да напусна програмния съвет, продиктувано от дълбоко несъгласие с програмните му решения", разказа Ива Чавдарова.   
Самият Иван Кюркчиев признава, че е бил смаян от
злостни и откровено грозни нападки 
срещу нея по време на заседанието. Дори не можах да търпя това и излязох от моя кабинет, където се бяхме събрали, казва директорът на операта. На нейно място и аз бих напуснал съвета, добавя той. 
Скоро съвета напуска и Пламен Джуров. След това се оттегля и Иван Токаджиев. Ето какво каза той за "Утро": 
"Кметът Пламен Стоилов ме покани да участвам в този обществен съвет. Аз се съгласих, защото той ме "купи" с една негова фраза - преди време беше казал, че сме двамата от една и съща партия. Възразих решително: "Нищо подобно!". А той продължи: "От партията за Русе!". Е, с това нямаше как да не се съглася. 
Така че имах личен ангажимент към него с този обществен съвет, чиято задача беше да изработим визия за обогатяване на възможностите на репертоара на фестивала ММД. Бях ентусиазиран - в съвета имаше европейски имена като тези на Пламен Джуров, Йордан Камджалов, Сунай Муратов... 
А с оттеглянето на Пламен Стоилов от поста за мен моят личен ангажимент приключи. Впечатлих се, че изведнъж с абдикирането на Стоилов нещата са взели друга посока. Надявам се тази ерозия да спре, защото това може само да навреди и на фестивала, който е с такива богати традиции и огромен авторитет, и на Русе.
Идеите не бива да са радикални и авантюристични и в никакъв случай не бива да развалят постигнатото
за толкова години. Още повече сега, когато предстои да бъдат отбелязани 60 години от първото издание на този бележит за Русе и за страната фестивал. Но трябва да се действа бързо - веднага, защото няма никакво време за подготовка за това изключително отговорно издание, което предстои".
Така към сегашния момент в програмния съвет остават четиримата от Русенската опера, тримата общински чиновници и младият Кътев.
Да отхвърлим натрапващите се подозрения, че операта или някой друг иска да узурпира ММД. И да погледнем програмата, която е изработил съветът. 
Като цяло тя налага усещането за хаотичност, фрагментарност и изобщо за нещо събирано на бърза ръка по принципа "кой е свободен в момента". От първата концепция са останали френският квартет "Модиляни" и саксофонният квартет "Сигнум", които са лично откритие на Ива Чавдарова за българската музикална култура. Останалото са три италиански участия: ансамбъл "Венециана", оркестър "Чилеа" и брас квинтет "Гомалан"; Пражката филхармония, 5-членният ансамбъл "Кнобелсдорф", оркестър "Метрополитан" от Румъния и Симфоничният оркестър на украинското национално радио с все още неуточнена програма. Всеки от диригентите в програмния съвет - Косев, Кътев и Муратов - ще дирижира по една вечер, а Камджалов ще дирижира две: откриването и закриването. 
Две неща категорично озадачават в тази програма. Едното е концертът на Лука Сулич - единия от младите хърватски челисти в прочутото дуо 2Cellos. 
Сулич ще свири... в спортната зала "Арена Русе"!
Кметът Стоилов много настоява и там да има концерти, обясни Кюркчиев. Дали той или някой друг от съвета е обяснил на Стоилов, че спортната зала и фестивалът за симфонична музика нямат нито една допирателна? Най-вероятно не. И наистина - как да обясниш това на хора, които имат смътна представа що е то концерт класическа музика? С малки изключения доскорошната градска управа не можеше да бъде заподозряна в харесване на класиката. Което не пречи да леят дитирамби по адрес на именитите участници във фестивала и да ги обявяват за "посланици на града на свободния дух". 
Като стана дума за това кой слуша концертите, трябва да отбележим и че от всички в програмния съвет, с изключение на Иван Кюркчиев, никой - НИКОЙ!- не е забелязан сред редовната публика на ММД. За общинските чиновници това е обяснимо - тяхната естетика е на ниво "мажоретки" и фенски демонстрации по шорти на площада. Но все пак, когато дори не знаеш какво се случва по време на фестивала, как се наемаш да го съдиш? 
Всеки има право на свой вкус и предпочитания. Един слуша Григ и Сен Санс и си успокоява нервите с Шостакович и Шнитке. Друг харесва нещо ритмично "в два такта" и пържоли с червено вино. Но когато стечението на обстоятелствата те е направило фактор в културния живот на град с биография като русенската, по-разумно е да стъпваш деликатно в материята, която не е твоята стихия. Защото в противен случай можеш да съсипеш онова, което не разбираш - както са правили варварите.
Но да не пропусна и второто нещо, което е "черешка" в работния вариант. За 4 от 17-те фестивални вечери е предвидена "нова програма", според определението на съставителите. Тя се казва "Да погледаме музика в Доходно здание" и предвижда "избрани музикални филми от бълг. национална филмотека" да гостуват на фестивала. Така в 4 вечери не "освен концерт" а "вместо концерт" ще има прожекции. Това не е съпътстваща програма, а основна! На ММД, носител на международния лейбъл "Европейски фестивал"... 
Малко се притеснявам, че на взискателната русенска публика това няма да се хареса твърде
Да оставим настрана факта, че в програмата няма нито едно от големите световни имена, с които ММД е разглезил своите почитатели. Колкото и парадоксално да звучи, те вече са свикнали срещу билет от скромните 10-15 лева /а не по 100-200 евро, както е по света/, да  слушат на живо титани като Миша Майски, Гидон Кремер, Юрий Башмет, Патрик Галоа, Елена Башкирова, Кшищоф Пендерецки, сър Невил Маринър... ММД създаде у своята публика усещането, че е привилегирована - защото може "у дома" да аплодира виртуози като Светлин Русев, Емил Табаков, Минчо Минчев, Евгени Божанов, Пламена Мангова, Софийски солисти и куп други родни знаменитости. Артисти и публика споделят не само една зала, те споделят емоция, вълнения, атмосфера, вдъхновение... И тази атмосфера започва още към шест и половина вечерта на стълбите пред Доходното, където публиката се събира, коментира предишната фестивална вечер, обменя мнения... Как това да го обясниш на хора, за които тази празнична приповдигнатост е чужда и непонятна? 
Ако нещата останат в сегашния вариант - с този програмен съвет и тази програма - през март догодина единствените, които могат да бъдат спокойни, са касиерките - няма да има опашки и нервна суетня на касата за билети. Няма да се тълпи народ и да пита "Не остана ли поне едно билетче за Минчо Минчев?", "Е как така свършиха билетите за Светлин?!", "За Башмет правостоящи нямате ли?", "Два за Фестивалния, моля!". 
Друг е въпросът дали градът /и неговата управа/ ще позволи нечии амбиции да превърнат празничното издание на Мартенски музикални дни в бледа и еклектична сбирка на "каквото дойде". И 60-ите ММД вместо да станат нова музикална ОДА, пълна с артистични предизвикателства към следващите издания, да се превърнат в бледа и тъжна КОДА* на многогодишните усилия на десетки всеотдайни радетели и приятели на фестивала. И така без време да запишем поредна емблема на Русе във вече набъбналия списък на погубените от безхаберие, болни амбиции, неграмотност и несъстоятелност русенски ценности.
* Кода (от италиански: coda, "опашка") е музикален пасаж, който поставя край на дадено музикално произведение или на негово действие.