Днес едва ли някой би наредил Николай Елхов в плеадата от творци, оставили следа в литературния живот на Русе.
Днес никой не би посочил дори едно-единствено негово произведение или пък списание/сборник, където той е публикувал и миниатюри, и стихотворения в проза, и критика...
Днес малцина биха направили връзка между Николай Елхов и Нико Просеничков (директор на Висшия педагогически курс в Русе, след това - на Мъжката гимназия "Княз Борис", после - на Девическата гимназия "Баба Тонка", учител по етика, психология, логика, философска проподевтика, в началото на 20-те години на ХХ век редактира обществено-педагогическото списание "Нов път", а във втората половина на 20-те и началото на 30-те години - популярното списание "Нашето семейство"...).
И даже догадката им да се крепяла на някаква тънка нишка, ще са прави. Защото 
Николай Елхов всъщност е литературният псевдоним
на Йордан - син на Нико Просеничков от първия му брак.
Йордан Ников Просеничков е роден на 31януари 1906 г. в Търново, където баща му бил директор на Девическата гимназия. Детско-юношеските му години са свързани и с Лясковец - родния град на Нико Просеничков. Тук става сътрудник на сп. "Лебед" (1921) - младежко литературно списание, печатано в Лясковец и Горна Оряховица, с редактор Николай Черняев (псевдоним на Никола Мавродинов). 
Не е известно как в ръцете на Йордан попада първата книжка на русенското ученическо списание "Светли зари" 1921-1923). Най-вероятно то му допада и с факта, че е свободна трибуна за изяви на средношколската младеж от цялата страна, и с това, че редакторите са негови връстници. Изпраща писмо и своя импресия на един от тях - Феликс (Павел Спасов) и... тя се появява още във втория брой. 
"Спомени" с посвещение "на Жана" е дебютът на Йордан Просеничков в "Светли зари"
Времето съвпада и с постъпването на Й.Просеничков в русенската мъжка гимнация "Княз Борик".
"Влезе в кръга на "заристите" - тоя кръг, който със своето издание смело съперничеше на стария "Изгрев" и първи възропта против грижите на старите, които себе си не бяха уредили, да уреждат младнте" - припомня си Горан Павлов.
Тук се загатва за съперничество между кръга на заристите (сътрудниците и редакторите на "Светли зари") и "изгревците" (русенското списание "Ученическа мисъл" през третата и четвъртата си годишнина се преименува на "Изгрев"). В следващите месеци в "Светли зари" се срещат и други материали на Й. Просеничков. Малко от тях носят името му, а по-голямата част са подписани с избрания псевдоним Николай Елхов.
"Имаше своеобразен стил!
И такава скритост на мислите между редовете!" -не скрива възторга си Ст. Бабов.
"Биде оценен. Критиците причислиха и него към ония, които, по тяхно мнение тогава, сформираха характера на "Зарите" (Феликс, Горянин и Др. Гочев). Той вече бе!" - твърди Г. Павлов. 
Прави впечатление, че собственото си име Йордан Просеничков ползва при рецензиите си "Една малка книжка" - за "Тайните на душата" от Хр. Михайловски и за литературния сборник "Теменуги". Близки като жанр са литературните обзори, които се срещат в списанието, но в рубриката "Културен преглед" като един от авторите-наблюдатели печата с името Николай Елхов (кн. 5 и 6, юли 1922). То стои като подпис и под миниатюрите и стихотворения в проза, отпечатани в различни книжки на медията - "Проблески на тайната", "Тихи зарници", "Карнавални отломки" и др.
Нека продължим отново със споделеното от Г. Павлов: "Старите го бяха таксували като Манияк и той им отговори: 
"вкусът на естетическото надмогва филистерската скъдност на "критиците"
и ги оставя да се самоунищожават с жестокостта на присъдите си, а тяхната преценка бива отбелязана като стар и смешен спомен" (Св.зари, г.II, кн. 6). И наистина, кому бяха нужни двете дълги статии на "Изгрев" за поети-ученици?".
"Идната книжка, между другото, ще съдържа интересната статия на г. Тод. Дашков (преподавател по литература при Рус[енската] гимназия), под заглавие "Млади поети". Първата част - Манияци, втора част - Творци" - така във втората за 1922 г. книжка на "Изгрев" се рекламира предстоящото излизане на критичния текст, определен от Павлов като "двете дълги статии".
Той не е прав като посочва, че статиите са две, но е точен в твърдението, че критиката се отнасяла "за поети-ученици". Точно такова е заглавието - "Поети-ученици", а не, както било първоначално обявено "Млади поети". Първата част ("Манияци") е публикувана в двойната книжка 3-4 (март-април 1922), а втората част (без никакво пояснение, но явно тя е рекламираната "Творци") - в 6 книжка (декември 1922).
За творбите на Йордан Просеничков (Николай Елхов) Тодор Дашков пише дословно:
"написани са ясно, хубавичко, макар и да са по подражание на по-стари братя, мисълта е напълно разбрана, а композицията - търпима"
Когато посочва трите му миниатюри "Тихи зарници", "Звънтящи рефлексии" и "Проблески на тайната", учителят-критик иронизира: "Три "гърмящи" заглавия". И продължава: "Сбор от откъслечни мисли, опоскани оттук-оттам, и от тях сглобени творения, в които няма ни мисъл, ни идея, нито някакво съдържание, красиви думи, ала кухи, като сапунени мехури". В самия край на втората част на статията също се цитира името на Й. Просеничков (Н.Елхов) - във връзка със загатнатата от Г. Павлов реакция на младия творец. Дашков пише: "Действително, както бележи г. Н.Елхов, красотата съществува въпреки дележа на маниаци и творци. Но - драгият г. Елхов не е взел под внимание следното: красотата съществува доколкото съществуват истински творци, които да я въплътят в безсмъртните си творения; да се чувства красотата в творенията на другите е нещо съвсем различно от това да се създаде собствено красиво дело".
Днес не можем да се намесим в някогашните спорове, а е и излишно
Можем обаче обективно да отсъдим, че в критичната статия са посочени конкретни примери на публикации и творци, които са автори и в двете списания - "Светли зари" и "Изгрев" (а и в други младежки издания), така че не става въпрос за толериране на "нашите" таланти за сметка на "чуждите", "маниаците". И още нещо - няколко страници след втората част на статията "Поети-ученици" се среща и текстът "Пасторали". Автор на това стихотворение в проза е... Николай Елхов.
Рожба на младия творец, а Димитър Добрев и Валдемар (псевдоним на Владимир Радев) е младежкото литературно списание "Лампион", Тук Йордан Просеничков отпечатва "Сладката глупост" (кн. 1, 5 ноември 1921 г.). В "Градът. Сборник на най-младите" е поместен 
неговият сякаш пророчески текст "Сетно ридание"
написан през август 1923 година: "Мен никой не ще приласкай, сестро моя, и аз още чезна всред безпечалния си лик на тая велика тълпа. Но ти не гледай как по златните улици се ниже шествието глупци: този кортеж е кървав пръстен от злоба и смърт. Нека безлунната доба бъде дом на влюбените принцеси и звено на страдните синове. А ти отърси леко вечерния скреж от дрехата си и спомни сините хризантеми на пръвната ни обич. Дървесата ще залеят ведно с тебе и вихрен набег ще подемат твоите сълзи. Ала когато проточилите се ковчези отминат в своята вечност, теб ще те обземе огнена жажда към светлина. Тогава, сестро моя, забрави пъстроликата катафалка на погребаните дни, прости ми и бъди радостна"...
Трябва да се съгласим с констатацията на Ст. Бабов: "Всеки, който е следил идейния живот от няколко години насам, ще срещне името му [Йордан Просеничков] или звучния му псевдоним - Николай Елхов, с който той е познат сред съвременната младежка литература".
Извън литературната си дейност Йордан Просеничков е познат сред съучениците си от Мъжката гимназия "Княз Борис" и като 
деец на трезвеността, като борец срещу предразсъдъците, срещу суетата, за добродетелен живот
Тази негова отдаденост в никакъв случай не трябва да бъде пренебрегвана. Тя има своеобразно отражение и след смъртта на Йордан Н. Просеничков, станал жертва на епидемия  на 2 декември 1923 г. На 27 февруари 1924 г. баща му Нико Просеничков дарява в памет на сина си 3000 лева и по такъв начин създава към гимназията фонд "Йордан Просеничков". 2/3 от лихвите на капитала се дават като премия на гимназист, отличен в ежегоден литературен конкурс на въздържателна тема. Най-добрите произведения са награждавани през месец ноември.
Гимназиалното дружество "Трезвеност" издава през 1928 година Възпоменателен лист по повод 5-годишнината от смъртта на Йордан Н. Просеничков (Николай Елхов). Портретът на първа страница е дело на Владислав Владимиров. Графиката е изчистена. Акцентът е поставен върху лицето на младия творец, контрастиращо върху чернотата на дрехата - най вероятно ученически шинел, чрез който да се подчертае и възрастта на младежа, и фактът, че късната есен на 1923 годена го е откъснала от Пролетта на живота. Вдигнатата яка също не е случаен акцент, а 
може да се възприеме като израз на свобода. Свободата на един Самотник
"Често се карахме ние. Бяхме с различни темпераменти. Той бе израсъл сам, а ние всред шум и глъчка. Той се стремеше към тоя шум, а ние се мъчехме да си втълпим, че сме самотници" - спомня си Горан Павлов.
Неслучайно сме подбрали думите му, защото той е един от малцината, които познават Йордан добре. Именно той, застанал пред гроба на приятеля си, скръбно отбелязва: "Минават ден сред ден и улисани в дневната суета ние лека полека се подаваме на примамливите мрежи на забравата и негли всред радост и шум непонятен за околните облак ще засенчи чело и като мълния ще просече мисълта: а имаше един, когото тъй скоро забравихме!".
Фактът, че през 1928 година в Русе е издаден единичен брой, посветен на отделна личност, е многозначен. Нещо повече: подобно издание е първо в града, ако пренебрегнем отпечатания в началото на 1926 година еднократен брой "Заменхоф". Чак след години ще се появят единични листове за дейци от русенската гражданска и културна история - Баба Тонка, Владимир Тенев, Невяна Тенева, Екатерина Манчева, Тачо Танев, Кирил Ст. Кръстев. Нека добавим още един факт, говорещ сам по себе си:
на твореца посмъртно са посветени стихотворения
Валдемар [Владимир Радев] ("Николай Елхову"), Венец П-в ("На Йордан Просеничков"), Гергана Славчева ("Йордан Просеничкову"), Жак [?] ("На Йордан Просеничков"), Савка Ерик ("Пробуждане Н. Елхову"). 
В своята "Елегия" Светлозар Димитров (известен с псевдонима си Змей Горянин) - също от близките приятели на Йордан Просеничков/Николай Елхов, простенва:
Защо, защо не мога да гледам
към спомена за миналите дни?
Портрета ме поглежда смъртно бледен
и тежката камбана пак звъни.

И тежката камбана ми припомня
над пътната врата простряний креп,
като крила прострян върху теб
и върху всеки жив тогава спомен.

Сълзите си изплаках и не мога,
към спомена не мога да не гледам! -
ти пак ми се усмихваш смъртно бледен
и пада из ръце ми некролога...
Завършваме с редове, излезли изпод ръката на Николай Елхов.
"Аз съм наистина трагичен. Трагична е чистотата. Трагична е девствеността. Висш трагизъм - любовта, злочестата жълта роза. Трагизъм е страданието - Голгота"). (Писмо до Феликс).
"Всичко пропадна в бездните. Изчезна светлия плам на вярата, където победи и безбожието. Безначално вълшебство стори това. И трябва безконечна мъдрост, за да се отгатне. В стъклата неспирно се бият сребристите дъждовни капки. Суета" ("Звънтящи рефлекси").

Живодар ДУШКОВ
Мира ДУШКОВА