Всяка година в средата на май в световните новини се появява една неизменна тема - Откритото първенство на Франция по тенис „Ролан Гарос“. Това е вторият турнир от Големия шлем /първият е в Австралия/ и е най-важният в календара на червена настилка или клей. Затова няма да е грешка, ако го наречем световен шампионат по тенис на червени кортове.
Откритото първенство на Франция е проведено за първи път през 1891 г. под формата на Национален турнир по тенис. От 1925 г. за участие са допускани и състезатели от чужбина, като мачовете са провеждани на тревна настилка в тенис клубовете „Расинг Клуб дьо Франс“ и „Стад Франсе“.
Турнирът е уникален с това, че е единственият, кръстен на конкретен човек. Кой е той и как името му става символ на едно от най-важните събития в света на спорта?
Ето какво разказва Николай Драгиев от „Евроспорт“ по покана на Tennis24.bg. Публикуваме текста с незначителни съкращения.

Как се стига до това, днес повечето хора да асоциират името на един герой от Първата световна война тъкмо с тенис надпреварата в Париж? 
Роден на 6 октомври 1888 г. на остров Реюнион, разположен в Индийския океан, Гарос мечтаел да стане пианист.
Към 1905 г. пристига в Париж и започва да изучава класическа музика, но не му било писано да завърши обучението си. Причината за това бил първият досег на младия французин с авиацията, която по онова време била съвсем ново изобретение. Хората и преди се били издигали във въздуха, чрез балони или т. нар. аеростати, но едва през 1903 братята Райт осъществяват първия контролиран полет с летателен апарат с фиксирано крило.
Ролан Гарос 
за пръв път зърнал самолет по време на въздушна демонстрация и мигновено решил да се посвети на летенето
Съдбоносен избор, който щял да доведе в крайна сметка до неговата гибел.
Оказало се, че французинът притежава необходимата смелост, усет и техническа компетентност, които му позволили бързо да усвои летенето. Между другото тъкмо смелостта била едно от най-важните качества за ранните авиатори, чиито самолети били немощни, нестабилни и подвластни на всеки полъх на вятъра.
Гарос бързо се превърнал в един от най-добрите пилоти на Франция и станал редовен участник в авиационни надпревари, като много популярната тогава Париж-Мадрид, както и в различни демонстративни полети. Най-голяма известност обаче Ролан Гарос си спечелва с прелитането над Средиземно море, от Фруже във Франция до Бизерта в Тунис, през 1912 г. С този полет е поставен и рекорд за достигната  максимална височина - 4950 м.
На следващата година Гарос се присъединява към Въздушния корпус на Френската армия и започва своето обучение за боен пилот.
В навечерието на Първата световна война тактиката за водене на въздушен бой била в съвсем начален стадий и 
малцина виждали особен потенциал в самолета, като средство за водене на военни действия
Първият глобален военен конфликт, обаче дал силен тласък на развитието на самолетите и към 1915 г. и двете противостоящи страни разполагали с ново поколение летателни апарати - мощни, бързи и маневрени.
Началото на войната заварва Гарос в твърде неловко положение - намирал се в Берлин, където посещавал школа за бойни пилоти.
Изправен пред опасността да бъде интерниран, което е почти равносилно на пленничество, още на следващата нощ с няколко литра откраднато гориво запалва своя самолет и отлита към родината. Веднага след това бил зачислен към ескадрила MS 23 заедно с редица други известни френски пилоти. MS означавало, че въпросната ескадрила била оборудвана със самолети от типа Моран-Солние, едни от основните използвани от французите през Първата световна война.
По онова време
пилотите се ползвали с изключителна популярност и на тях се гледало с възхищение и известна доза завист
Хората считали, че подобно на съвременни рицари, те участват в джентълменски дуели, реейки се със своите самолети високо над мизерията и калта на окопната война. Този романтичен образ нямал почти нищо общо с истината. Войната във въздуха била също толкова брутална и кръвопролитна, а средната продължителност на живота на пилотите, особено младите и неопитните, била твърде кратка. Авиаторите не разполагали с парашути или каквито и да било други обезопасителни средства, което означавало, че ако самолетът бъде поразен от вражески огън, гибелта на пилота е почти гарантирана.
Кариерата на Ролан Гарос като боен пилот започнала обещаващо. 
Той става и първият, който намира, макар и доста грубо, все пак функционално решение на основния проблем, стоящ пред пилотите в началото на войната. Става въпрос за това, как да се стреля с картечниците, разположени пред пилотската кабина, без да се разруши витлото на самолета. Гарос просто монтирал дебели стоманени плоскости, които отразявали куршумите, не успели да преминат през пропелера. С това нововъведение той 
успява да свали четири германски самолета
но все пак на 18 април 1915 късметът му изневерил и след като бил улучен, трябвало да направи принудително кацане в тила на германците. 
За този случай разказва лично Антон (Антъни) Херман Жерард Фокер - авиоконструктор, наричан "Летящият холандец", името на който нашумява през Първата световна война (конструира самолети за Германия, която е от Централните сили през Първата световна война).
В своите мемоари той пише: "Френският едноместен самолет се появи в небето внезапно, изведнъж! Германските пилоти видяха спускащия се към тях самолет, чието въртящо се витло приличаше на плътен диск върху носа, но продължиха спокойно полета си, без да се чувстват под заплаха от атака. За тяхно най-голямо учудване, носовата част на френския летателен апарат започва да ги обсипва с картечен огън (...) 
Истинска случайност - дефект с мотора - принуди френския пилот да прелети зад германските линии
Пилотите от Антантата, принудени да се приземят зад германските линии, имат заповед да подпалват самолетите си. Пилотът - самият Ролан Гарос - един от най-известните пилоти за висш пилотаж преди войната. Така разгадахме неговата тайна... " (т.е. така "Фокер" успяват да "откраднат" синхронизиращата система за стрелба през витловия кръг, чийто изобретател е всъщност швейцарският инженер Франц Шнайдер).
След 3 години в пленнически лагер и няколко неуспешни опита за бягство късметът се усмихнал на упорития французин. Заедно със свой сънародник успели да се дегизират като германски офицери и да се спасят. След като се върнал при своите, Гарос без никакво забавяне подновил летателната си кариера, макар и зрението му да било сериозно увредено при пленничеството.
За един боец няма по-трагична участ от това, след като е преминал през какви ли не премеждия и смъртни опасности, да загуби живота си малко преди края на войната, когато до победата остават броени дни.
Точно такава била съдбата на Ролан Гарос.
На 5 октомври 1918, ден преди да навърши 30, французинът влиза във въздушна схватка с германски самолет, пилотиран от Херман Хабиш. Германският летец също, както и Гарос, бил един от пионерите на авиацията в своята страна. Обхванат от пламъци френският самолет се разбил в близост до Вузие, градче в Ардените, убивайки и своя пилот. 
Така завършва животът на една енергична и будна личност, на един истински 
ас, но ако трябва да сме пределно точни, по онова време такъв можел да бъде пилот, свалил 5 противникови самолета, докато на сметката на французина имало 4.
Ролан Гарос е един от хилядите авиатори и милионите войници, загинали от двете страни по време на механизираната касапница, наречена Първа световна война. Много от жертвите са никому неизвестни и почиват в безименни могили, но името на Ролан Гарос е увековечено и днес е известно на целия свят.
И сега трябва да се върнем към тениса и по специално на поредицата от събития, довели до това шампионатът на Франция да носи името на Ролан Гарос.
Каква е неговата връзка с този спорт, донесъл толкова много слава на Франция през годините?
Оказва се, че тя не е голяма.
Самият Ролан Гарос е бил запален почитател на ръгбито
игра, която до ден днешен е сред най-популярните във Франция и бил почетен член на един от водещите клубове - "Стад Франсе Пари".
На спортната база на този клуб се провеждало и първенството на Франция по тенис, което от 1925 г. станало отворено и за чуждестранни играчи. Една от най-важните години за френския тенис, несъмнено е 1927, когато прочутите четирима мускетари - Анри Лакост, Жан Боротра, Жак Брюнон и Анри Коше изненадващо печелят Купа Дейвис, надигравайки отбора на САЩ при това като гост.
Според регламента на следващата година французите трябвало да бранят купата като домакини. Било взето решение да се построи нов тенис център, където да се проведе мачът реванш. За целта "Стад Франсе" отдава на френската тенис федерация площ от три хектара, където да бъде изградено съоръжението.
Единственото условие на директора на базата, приятел от детинство на Ролан, било бъдещият тенис център да носи името на пилота
чиято биография, вече доста добре познаваме.
Речено-сторено, за по-малко от година съоръжението било завършено и първият турнир, игран на него, бил шампионатът на Франция, който вече се превърнал в едно от най-значимите тенис събития в света. Впоследствие "мускетарите" защитават Купа Дейвис и започва период на доминация на френските тенисисти, продължил чак до средата на 30-те години.
Ето по този начин е осъществена връзката между тениса и авиацията. Сложено е началото на една велика традиция, която продължава до ден-днешен, а името на Ролан Гарос, човека последвал мечтата си да се докосне до небето, се свързва неразривно с турнир номер едно на червени кортове.