Здравейте, д-р Чешмеджиева! Пиша Ви и цялата треперя! Все още не мога да повярвам, че всичко това се е случило на мен, в моята страна България! Искам да споделя една безумна ситуация, за която ми е трудно да пиша, а още по-трудно да я забравя!
Не съм омъжена, бивша спортистка съм, владея писмено и говоримо два популярни езика, имам висше образование в областта на социалните науки. Смятах, че съм оправна и че не се страхувам от трудности и предизвикателства. От малка съм самостоятелна и притежавам авантюристичен дух.
Преди една година се върнах от чужбина, където за три години бях в четири страни не толкова за да печеля пари, а по-скоро „свят да видя“, да натрупам опит и впечатления. Разбрах, че „камъкът си тежи на мястото“ и че най-добре се чувствам в Родината си, в родния град със своето семейство и приятелите си. Имах планове със спечелените пари да започна малък самостоятелен бизнес. Съдбата ми обаче се оказа доста по-различна. След кратковременно запознанство с 15 години по-възрастен от мен мъж се оказах заключена от него в един апартамент. Там той ме подложи на нечовешки тормоз - биеше ме, душеше ме, малтретираше ме по всякакъв начин (физически, психически и сексуално). Бързо се ориентирах, че всичко това той прави не от обич, ревност или поради патологични отклонения. Целта му беше да ме пречупи чрез преживения ужас и да всели у мен такъв страх, че да стана зависима от него проститутка. Само аз си знам как успях да избягам от своя мъчител, но от преживения ужас не мога да се освободя. Сега живея в София, защото знам, че той ме търси. Това предизвиква у мен животински страх от всичко - от хората, къщите, автомобилите, от абсолютно всичко. Моля Ви ако можете да ми помогнете да се избавя от този страх, защото по този начин не мога да продължавам да живея, а не виждам и смисъл в един такъв живот. Вихра, 29 г.

Здравей, Вихра! Със споделеното в писмото ти ставаме съпричастни на страха, който изпитваш, а това, че си избрала да се довериш на психолог, който е надалече, от друг град, е също показателно за преживяването ти, но и за още нещо. Все пак, знаейки, че писмото ти ще бъде споделено във вестника, който се чете от много наши съграждани, може би осъзнато или не си се водила не само от стремежа да получиш подкрепа за себе си, но и да отправиш сигнал за внимание към други момичета за
връзки с риск за сигурността и живота
Вихра, нужно е да уточним, че ти си потърпевша в едно криминално деяние - престъпление, което от компетенцията на полицаи и юристи е да бъде определено като тип посегателство върху личността. Била си лишена от свободата ти - заключена. Върху теб са оказвани физическо насилие (бой и душене), сексуално насилие, психическо насилие. Не казваш в писмото колко време е продължило това, но е факт, че не насилникът те е пощадил и пуснал, защото го е смутила съвестта му, а ти си се спасила благодарение на личната ти
смелост и съобразителност
да се възползваш от подходящ момент. Но е възможно и друго. Според възрастта и действията на този мъж допускам, че не за първи път подлага момиче на подобно мъчение като обработка за целта, която предполагаш. От такъв опит той би могъл да различи момичетата, с които няма шанс или би имал само временен успех под натиск. Какво имам предвид? Момичета, които от детството си не са имали сигурна среда и привързаност в семейството, много по-лесно и по-продължително биха се поддали и на влиянията на различни „покровители“. Вероятно си се спасила не само заради твоята смелост, сила и съобразителност,
тренирани в спорта и ученето
но е допринесъл и опитът на насилника, че губи усилията и времето си с твоето непреодолимо упорство. Колкото до заплахите, които ти отправя и досега, разбира се, не са за подценяване, но те са и начин да не показва и признава, че е загубил в съперничество с теб, и възможност да те наказва поне със заплахи за дързостта ти да се измъкнеш.
Успяла си, Вихра, да се освободиш от ужаса и мястото на мъчението, но за съжаление си го отнесла със себе си. Не се чувстваш свободна, страхът е на всяко място, където си ти - следва те като твоя сянка и кошмар.
От писмото разбирам, че вече изпитваш
недоверие към всичко в обкръжението си
Сменила си града, разчитайки може би, че, ако насилникът те следва, в голямата София, би търсил игла в копа сено, но въпреки това не чувстваш средата си безопасна.
Криминалистите по-добре биха могли да преценят вероятността този човек да продължи да те преследва, но за да може да ти окажат помощ, следва да им се довериш. Случва се хора от малки провинциални градове да не се доверяват на представителите на МВР, защото насилниците им демонстрират близост с полицията. Но дали тя е реална или по този начин целят да
внушават на жертвите, че нямат спасителен шанс
Има колеги психолози, които работят в центрове за жертви на насилие и трафик на хора. Там предоставят кризисна подкрепа и психотерапия, но и консултират за пътища, мерки, процедури, с които потърпевшите да се защитят – информират ги за правата им, свързват ги с юристи, взаимодействат с полицията.
Дори и от юридическа гледна точка да няма доказателства за насилието върху теб и да считаш, че това ще е пречка при евентуална жалба насилникът да получи обвинение и никой адвокат не би се заел с твоя случай, все пак само ти можеш да дадеш името и описание му, криминалистите да съставят профила, да бъде наблюдаван, действията му да бъдат прогнозирани и нови престъпления и нещастие да бъдат предотвратени.
Страхът е централен проблем в споделеното
повод за това писмо и за преодоляването на който ме молиш за помощ.
За съжаление препоръки в отговор на едно писмо не биха могли да удовлетворят силната нужда от помощ заради непреодоления една година по-късно стрес и страх за живота ти. В пряката работа с психолог, която ти препоръчвам, бихте могли заедно да се приближите до всички травматични моменти като картини, физическа болка, унижение и степента на преживяването им тогава и сега според това дали и до колко те са се намалили, застояли, а някои от тях вероятно и усилили. Различни техники за окуражаване в
защитеното приближаване на опасностите
от миналото и сега в безопасната атмосфера при психолога и с негова подкрепа биха могли да помогнат за намаляване на въздействието им в днешно време. Но намаляването на страха ни само с техники не би могло да бъде устойчиво, не би засилило достатъчно и не би възвърнало доверието ни в хората и живота, ако не потърсим и намерим смисъла на това преживяно зло в живота ни. Тревожността, че опасността може да се появи отново или да ни дебне в уязвим момент, няма да ни напусне, ако не постигнем още нещо.
Дали би могла, Вихра,
да намериш смисъл в преживяното
Абсурдно ли звучи - да изнамерим смисъл в ужаса?
Ето какво имам предвид. Може би се натъжаваш, ако си представиш отново себе си отпреди инцидента – момиче силно физически, волево, владеещо езици, познания, постигащо намеренията си и което неотложно щеше да стартира свой бизнес със спестените от заработеното в чужбина пари. Момичето със самочувствие, че постига всичко, каквото пожелае и - казваш - с авантюристичен дух. Какво от твоите нагласи и от излъчваните от теб сила и самочувствие ти се струва, че се е оказало сигнал за твоята уязвимост пред човек, готов да злоупотреби с близостта на такова момиче? Казваш, че не патологични отклонения, а негови конкретни цели – да те въвлече в сексуално робство, са мотивирали агресията му. А дали това е по-нормална нагласа? Може би
силният страх от още по-лошото
което можеше да ти се случи, те кара да виждаш, че си имала малко по-добър късмет – да не те убие, и че по-скоро не е психопатното причина, я някакви рационални цели и намерения у насилника.
Вихра, макар и да е правил всичко това съзнателно и планирано, то е също отклонение от нормалността – да държи като заложник на страха и под физически и сексуален натиск едно момиче или което и да е живо същество.
Опитай да отместиш евентуалните срам и вина, които може би те връхлитат за това, че си се поддала на увлечението по този мъж и след краткото запознанство си се оказала в неговия насилнически затвор. С твоята смелост, опит от самостоятелно справяне и
с доверието в себе си и живота
преди една година е било нормално да се довериш на човек, чиято възраст предразполага за доверие, с което обаче той е злоупотребил.
Чувството за вина и възможният ти гняв, че си постъпила неразумно и си се подложила на такъв риск, и самоосъждането биха ти пречили в тази фина работа да намериш смисъла на преживяното, с което стойността му да се сведе до значение на едно от преживените неща в опита ти. Защото там, в опита ни, Вихра, е паметта за наши големи успехи, за наши неуспехи и споменът за преодоляването им, но има място и за величието на духа ни да надмогне и
това, което ни се струва немислимо да бъде надмогнато
С какви думи и жест би се обърнала да утешиш Вихра отпреди една година в момента, когато тъкмо се е откопчила от насилника? Според теб с кои от своите качества и особености на силата часове преди това и вероятно в продължение на дни е понасяла мъчения и унижения и е оцеляла въпреки тях? Доколко поредицата от постижения от детството, юношеството, студентството, успешното справяне в чужбина правят човек уверен, а може би и самонадеян, че няма трудности, които могат да му се опрат, че няма ситуации, в които не може да се ориентира, че няма опасности, които не може да предвиди?...
По-дългата версия на преживяното, споделена в автентичното ти писмо, ми приличаше на
вълшебна приказка в стила на съвременния реализъм
Но между страданията на героите в изпитанията, на които попадат, и начина на тяхното избавление има мост, който могат да видят ясно, ако страшната приказка помогне за израстването им. Тогава настъпва и същинското освобождение, Вихра. Дадох ти това име тук с надеждата, че можеш да отвееш собствения страх задно с демона, който ти се е запечатал като образ на един мъж, чието мъжество в живота се свежда до това да смачка, да унижи, да отнеме щастието на не едно крехко момиче. Колко смелост да живее смислено може да има в ума и душата на такъв печален демон, ненадмогнал собственото страдание може би от детството му, в което са липсвали обичта и красотата в отношенията между близките? Ето и демона в неговата душа, срещу когото изпитва страх да се изправи и да ги постигне, когато е вече е голям, но не може да спечели властта вътре в себе си. Няма вероятно и кой и с какво да го подкрепи, както ти имаш - близките, приятелите ти и обичта!