Здравейте! Дъщеря ми е на 5 години. Посещава детска градина, но сега е още е във ваканция с брат си, който е ученик. Наближава учебната година, а през това лято не се справихме с проблема с храненето, който искам да споделя. Чела съм Ваши отговори във вестник „Утро“ и ще се опитам да опиша по ред нещата, каквито бяха и каквито са сега. Бременността ми с нея премина нормално, раждането - оперативно. Хранена е с адаптирани млека. Имаше предпочитание към един вид мляко с конкретна съставка. Проходи към 1 г. и 2 м., проговори със свързани думички около една година по-късно, но преди това всичко й разбирахме от активните движения и звуци, които издаваше. До този период беше прояла по-разнообразна храна. В детската градина свикна бързо и лесно. Учителките полагаха усилия да я убеждават да се храни, съобщаваха за някои успешни опити, но като цяло храненето си остана проблемно. Вкъщи я залъгвахме, опитахме и принуда - веднъж баща й каза да не яде, като „не е гладна“, но тя устоя така до другия ден. Естествено се уплашихме, че остава гладна,  домиля ни и се предадохме. И така до днес изяжда само любимите филийки със салам. Стигнахме до лекар заради запичане и той направо каза, че трябва да се справим с упорството на детето и че ако започне да приема разнообразна храна, всичко ще бъде наред. Когато е при родителите ми, не знам как, баба й успява да я склони да яде супа. Дъщеря ми имаше и страх към резки звуци, затова през нощта оставам да спя при нея и брат й в детската стая. Гледаме да нямат стрес, да им е приятно - хранят се в тяхната стая на една малка масичка. Каквото ще изядат, това им слагам, а после ние с баща им вечеряме в дневната. Страхувам се, че мъжът ми става все по-често гневен и се заяжда с дъщеря ни, а тя вместо да го слуша, като че ли започна да го предизвиква. Дано да е само някакъв период, който да отшуми, но ако има риск проблемът да се задълбочи, сме готови да приемем всякакви препоръки и да дойдем на място за консултации. Вили, 29 г.

Здравей, Вили! От споделеното се подразбира тревогата ти - наближава началото на учебната година, учителките и детето ще се изправят отново пред изпитание с храненето му, а то не е в обичайната за адаптация първа група, а е вече на 5 години, пък и има проблеми със запичане като последствие. Отчитам как си подредила хронологично историята на развитието и проблемите от раждането на детето досега.
Не е правило, но често се случва първото дете да е по-неспокойното и по-чувствително реагиращо на храна, на жега, на отсъствието на майката.
В корема детето става съпричастно
на всички страхове и притеснения, които й се случват за първи път. Разбираме, че дъщеря ти е второто ти дете, бременността ти е преминала нормално, значи се е чувствала добре у теб, преди да се роди.
Казваш, че е родена оперативно. Не споменаваш за медицински показания за това, обичайните сред които са високо кръвно при майката или обстоятелство при бебето, което би усложнило раждането. Други чести основания са, ако и първото раждане е било по този начин или че майката е с тесен таз. За некърменето може би си имаш основателна причина.
Обичайните отговори на майките
които не са кърмили децата си, са, че са нямали кърма или е била рядка или че детето се е отбило само, въпреки разнообразните формати за консултиране по кърменето, които в днешно време организира и провежда редовно родилното отделение на всяка болница. В многогодишната ми практика единици са не кърмилите майки, които споделят, че са положили усилия да засилят лактацията и да подпомогнат бебето да сучи. А кърменето е не само акт на хранене на бебето. Чрез него между майката и детето се създава специална близост, която заедно с режима дава базисно чувство за сигурност, доверие, подпомага развиващата се нервна система, осигурява първичен социален контакт и още множество значими ползи, които детето не помни после в живота си, но ги е получило в първите месеци от живота си с
невероятното чудно взаимно отражение
чрез сукането и телесната близост с майка си.
Казваш, че детето е имало предпочитание към адаптирано мляко с конкретна съставка, която спестих от писмото ти да е по-малко разпознаваем вашият случай, да не популяризираме излишно определени хранителни продукти и да не се изкушат и други майки да повторят твоите трудности с децата си.
Съставките на храните
не са от материята на моето познание, а на лекарите и на специалистите в областта на храните, но и с „невъоръжено око“ се вижда връзка между съставката от предпочитаното мляко от детето ти като бебе и добавки към състава на колбасите. Дано да греша. Много от днешните деца са пристрастени и към сладките десертчета, за което също специалистите могат да кажат дали и доколко това има връзка с овкусителите в тях или с масовото хранене на бебетата с адаптирани млека. Разбира се,
в голямата си част "съставките" на такъв проблем са психологически
и касаят ранната връзка между майката и детето, после и на детето с другите близки от семейството, към която ще се придържам тук.
Дъщеря ти е проходила към 1 г. 2 м., проговорила е около 2 г. 2 м. Преди това е имала активно изразяване със звуци и движения, които вие сте разбирали. Улеснявали сте детето с вашата отзивчивост, което е предпоставка за късно проговаряне при много деца - след 3 и 4 години дори, но това е тема, която изисква непосредствено консултиране на родителите с психолози или логопеди, а за повече подкрепа са подходящи и груповите консултации, в които родителите не само се информират, но и
обменят помежду си от своя опит, трудности и успехи
Проблемът с храненето на детето ти не изглежда да е реакция на трудност в адаптацията - в детската градина е свикнало бързо и лесно. Казваш, че учителките са полагали усилия да я убеждават да се храни и са съобщавали за постижения с някои ястия. Около периода на проговарянето детето си е хапвало разнообразни храни, опитвало е и в детската градина, при баба си яде от супата, само вкъщи завоевание са филийките със салам. Дали не би било добре, Вили, да изпробваш приготвяне на някои от ястията от детската млечна кухня, каквито са се харесвали на детето ти преди детската градина, да се вгледаш в менюто, което слагат на видно място в градината, а може би и готвачката там би се зарадвала да ти услужи със съвети и съставки на ястия от професионалния рецептурник?
Да конкурираш майка си в готвенето е трудно
и няма смисъл от такова съревнование, но вярвам, че би могла да постигнеш някои лично твои шедьоври, които децата да обожават. Ако готвенето е изкуство, има и едно друго изкуство, което би могъл да развие всеки, ако иска да направи вкусен живота на любимите хора - „смесването“ на храната с думи или с жестове.
Още нещо на вниманието и на други родители, чиито деца не кусват определени храни. В скорошна консултация казах по друг повод, че думите на майката са магически за детето. Същото важи и за храненето. Ако то се е запънало да вкуси дадена храна и майката на глас е казала, примерно "Жорко не яде макарони",
детето приема думите на мама като майчин закон
и когато в детската градина се сервират купичките с макарони, то веднага ще се застрахова: "Мама каза, че такова не ям!". Какво остава за учителката и за помощник-възпитателката? Трудността все едно да се изправят пред наистина свещения в тази възраст родителски авторитет. Затова с внимателни усилия те обясняват на всички деца как преди дни са били по-малки от сега, но вече сигурно са пораснали повече, за да им харесат и макароните, и много други неща, които досега не са изпробвали.
Но, да се върнем на твоето момиченце, Вили.
Може би в основата на проблема не е вкусът на храната
който впрочем се развива във времето с опитването на нови храни.
Споделяш, че сте използвали залъгвания и мъжът ти е проявил творчество, експериментирайки детето да огладнее и само да пожелае да яде. Обаче този стимул е дал реакция у вас родителите, а не у нея. Домиляло ви е и сте я нахранили пак с филийките със салам, които ми изглеждат нейна опора в придържането й към застой в този момент. Може да са й вкусни, но като няма нищо, което да провокира изявата на нов опит,
старите неща я държат малка и в сигурност
Детето разбира проблема със запичането, но не може да измисли разрешението, а и родителите така са на разположение с внимание към нея.
Говориш за страховете й към резки звуци в минало време, а за това, че спиш при децата - в сегашно време. Не съм дребнава, Вили, към изказа на хората, но често той говори допълнително и съществено. А дали онези страхове не са отшумели? Възможно е дъщеря ти вече да няма нужда да бдиш за заспиването и съня й? Да не би на теб да ти е по-добре да заспиваш в детската стая? Дали има нещо, което би могла лично да споделиш с психолог?
Със съпруга ти се стараете да намалявате стресиращите неща, но
непременните удобства правят децата по-уязвими за неизбежния стрес навън
Считаш, че за тях е по-приятно да се хранят там, където спят и си играят. Това със сигурност е приятно по изключение и се запомня като събитие. Децата още в края на ранна възраст и през цялото предучилищно детство се вживяват да имитират живота на големите, чиито действия с предмети и взаимоотношения са сюжети в игрите им. Детската стая е мястото за всичко "на ужким" - за кукления кът, в който момиченцето с кавалерството на баткото да храни на масичка своите кукли с всички реквизити от сервизи за хранене и домакинстване. Това ги увлича да се хранят на масата с големите самостоятелно, защото в играта те вече са били големи - "родители" на куклите си. А ти казваш "хранят се с брат й в детската стая на една малка масичка - каквото ще изядат, това им слагам, а после ние с баща им вечеряме в дневната". Затова, Вили, ми изглежда, че
в детската стая същинската вечеря на децата е "на ужким"
Ти споделяш тяхната стая за спане и не им достига впечатление за родителската спалня, която не е само място за спане, а символ - загадъчното лично място на родителската двойка. Сервираш им отделно в детската стая, но и масата в дневната не е просто място за хранене, а е също символ - мястото, където се събира семейството да сподели хляба си, деня си, усмивките, примера си - малките да попиват опит от големите.
Такава изолация, макар и продиктувана от стремеж на децата да им е близо после до игрите, постепенно отчуждава, когато не се ползват възможностите за свързване, за близост. Неусетно и несъзнателно
детето става предизвикателно, родителят - отхвърлящ
За разлика от някои временни тенденции, които отшумяват, взаимоотношенията в този стил може да се затвърдят, да се влошат или да се видоизменят, но да остават неспонтанни, манипулативни. Вярвам, че сама би могла да си вземеш от тук потребното какво би могла да направиш още днес и оттук нататък. Опитай, а аз пожелавам добър апетит на детето и на цялото семейство, което може би днес ще вечеря заедно!