Има хора, с които животът е експериментирал - като в цветни бои е топил съдбата им така, че да се получи пъстра картина. Прехвърлял ги е от едно поприще в друго, смесвал е, добавял е и е тествал. За добър резултат е отчитал хармонията в колорита и мнението на публиката за резултата. Вероятно точно така животът си е поиграл и с един от емблематичните русенци, с когото часовете разговор се усещат като минута. Никакво значение нямат темите - от медицина, през телевизия, кино, литература, политика, философия до религия и просяците на улицата. Колкото са приятелите, толкова /ако не и повече/ са опонентите му. Факт е обаче, че всички те се обединяват в определението „той е честен и държи на принципите си“.
Ясно е, че говорим за доктора, предишен шеф на телевизията, червен депутат, опозиционер, ловец, писател, хуманитарист, синеокият началник на червенокръстците Руденко Йорданов.
Той е роден на 4 ноември 1946 г. в Русе.
Една от лелите му била женена за белогвардеец
но живеели в Западна България, където името Раденко било много популярно. Обаче въпросният съпруг от Деникиновата армия станал кръстник на бебето и много му се искало да му даде такова име, което да е хем традиционно, хем да носи руско-украинско звучене. Получило се Руденко, което в старите български именници има по-скоро пожелателен смисъл - „да е хубав с мека и чуплива коса“. Много се смях, защото, когато го намерих, вече не отговарях изобщо на описанието, признава с тънкото си чувство за хумор д-р Йорданов.
Тъй като баща му бил военен, на семейството се налагало да се мести от гарнизон в гарнизон. Така синът Руденко започнал училище в русенското „Братя Миладинови“, продължил в Свищов и Никопол, а завършил гимназия в Бяла. Казармата в Пловдив предопределя пътя му към... медицината. Градът толкова му харесал, че решил да кандидатства там и да остане още няколко години под тепетата. Русе и Пловдив имат равно място в сърцето ми, признава докторът. Всъщност преди да подаде документи в института, още от гимназията, увлеченията към литературата си личали у младежа. Няма как да е иначе, след като във времето има пет издадени книги, три филма са заснети по негови сценарии, десетки новели и повести пълнят литературните сборници.
Баща му настоял Руденко да се отдели в избора си на професия максимално от всякаква идеология. Добре познавал сина си и знаел, че не може да е в група и да изпълнява чужда воля пряко собствените си разбирания.  Влиза в редовете на БКП около 1970 г. заедно с илюзиите, които хранят душата на всеки младеж. „През 1968 г., когато станаха събитията в Чехословакия, преживях тотален срив. Оттогава не само че нямах илюзии, а жадувах времето, в което нещо по-добро ще се случи“, признава докторът. Следват
разочарованията му от фасадната реформа на партията
„Това не беше преход към по-добро, а към режисиран хаос. А той се услади на мнозина, които натрупаха капитали. Аз нямам тази способност да крада, органично ми е неприсъщо, макар че не съм светец. Не мога да си помисля, че ще ям чужд хляб, който не съм изкарал със собствения си труд, ще се отровя от него, колкото и вкусен и ароматен да е“, изповядва собствените си разбирания червеният доктор.
Паметният ден 10 ноември 1989 г. сварва д-р Йорданов във Функционалното отделение на болницата. Година по-рано той е сред хората, които открито се обявяват против обгазяването на Русе с румънския хлор. „Градът беше като тенджера под налягане и нямаше как тя да не гръмне, след като се увеличава постоянно котлонът отдолу. Караха ни да избираме между покорството и живота на децата си. Всички - и партийци и обикновени хора - усещаха, че когато става дума за въздуха, не можем да се делим“, спомня си активистът в първото гражданско обединение срещу властта.
Сам си дава сметка, че поведението на хората от този Комитет за защита на Русе е било рисково. „За първи път усетих как около мен се образува вакуум, когато започнах да се занимавам с екологичните проблеми.
Тогава
много хора спряха даже да ме виждат по улицата
станах като прокажен само защото не бях от „правилните“ хора. Това го изпитах отново, когато приключих с Великото народно събрание, защото бях червен - боклук, да добавя“, пояснява д-р Йорданов.
Когато се връща в Русе след Великото народно събрание, започва да преподава в Медицинския колеж и е поканен за зам.-директор в телевизионния център. След няколко месеца служба Руденко Йорданов поема управлението на РТВЦ-Русе и остава на поста до март 1998 г. Уволнен е заради политическата му окраска, а с шефа си в София Иван Попйорданов пият по чашка прошално питие в името на приятелството им и за здравето на управляващите.
„Заедно намерихме някакъв член в Трудовия кодекс, който беше най-удобен и имаше смисъл горе-долу на следното „за длъжността се изисква човек с черни очи, този има сини и не отговаря“. Не напуснах с лошо чувство, защото ми е ясно, че всяка власт иска да има угодни държавни медии, които да осъществяват политиката й. Лошото е, че дори по времето на Жан Виденов първият материал, който излезе в Европа за броженията, беше русенски и аз не съм го спрял. Това са принципи и щях да спра да се срамувам от себе си, ако ги бях нарушил“, разказва бившият тв шеф.
Девет месеца докторът е безработен
Червен безработен. В това време Червеният кръст си търси човек в Русе. Намират се и вече 15 години са заедно. „Това ми беше житейски късмет, защото след прекъсването с медицината, отново се върнах към нея, но по друг път“, казва с удовлетворение секретарят на Областния съвет на БЧК. През тези години се е срещнал с хиляди тежки съдби, в които тъмните цветове на тъгата преобладават, но е доволен, когато е успявал да „вкара светлина“ в душите им. Спокоен е, че най-после в Русе от миналата година има приют за бездомни, който червенокръстци и хората на Каритас успяха да извоюват от бездушието на чиновниците. „Градът не е само между Старата поща, Новата поща и Халите, а има изоставени свинарници, в които живеят хора, коптори, съборетини, крайни квартали, мизерия...“, обобщава точно д-р Йорданов.
Едно от събитията в живота му, които той оценява високо, е изборът му за председател на Районната лекарска колегия в Русе. Получих оценка за качествата си като професионалист и човек, макар че бях червен в синьо време, усмихва се докторът. 
Продължава да е ляв в политическите си възгледи, но никога не става партиен функционер. Въпреки това отново е избран за депутат в 40-то Народно събрание. „Най-приятни ми бяха разговорите и споровете с проф.Николай Михайлов - изключителен ерудит, невероятен човек, макар да беше от редиците на Костов“, споделя спомени русенският доктор.
Времето в този парламент му струва много битки
част от които изгубени заради скрити интереси на кръгове извън пленарната зала. Само два случая обясняват ситуацията:
„Много бях ядосан, когато се разруши етичният модел за притежание на аптеки. Това беше теза, която политически и административно беше прокарвана от Тройната коалиция, но аз категорично не споделях. Тя отваряше пътя на едрия монопол и капитал да забогатяват още повече на гърба на хората с увеличението на цените на лекарствата и елиминираха контрола. Срещу мен скочиха, че щели сме да бъдем съдени като държава от Европейския съюз. Е, държавите, които го оставиха, все още не са осъдени, а ние разрушихме етичния модел.
Предложих изменение в наредбата за притежаване на оръжие, тъй като бях наясно, че много от мутрите наред с пищовите и автоматите, са близки и с наркотиците. Вкарах текст, според който всеки, който получава разрешително за оръжие, да преминава през тест за наркотични вещества. Не да представя документи, а на място да му се прави теста. Познайте дали мина - ами не. Този, който най-яростно възрази, беше шефът на служба КОС тогава. Ясно е, че и той защитаваше нечии интереси“.
Сега нивото на дискусии в Народно събрание
много му напомня на чалгата в музиката
Опитва се да не се ядосва, да приема всички въпреки странностите им, особено когато поведението на депутатите ярко се разминава с приетите норми за възпитание и етика. Струната на суетата отдавна е ръждясала в душата му, но е безумно щастлив със сина си Велин, дъщеря си Евгения и внука Милян. Когато ги видя заедно, сърцето ми се изпълва с райско блаженство, усмихва се червеният доктор и сините му очи се опитват да се скрият зад воала на бащински сълзи.