Отдавна си мечтаех за отпуска, която по традиция, прекарвам на морето. А за хора, които работят с други хора, общуването отнема доста от жизнената енергия. Имаме нужда да изчистим малко съзнанието си от натрупаната шлака. Казвам по традиция, защото обожаваме едно малко градче, което е "на 20 километра от Бургас", както се пее в една популярна песен.
Съвсем случайно открихме Поморие
Може би защото в този период от живота ни имахме нужда от малко релакс и презареждане на батериите, а въргалянето в калта определено помага. Като говоря за кал, много мои познати дами с леко отвращение слушат разказа ми. Всъщност постановката на това действие за мен е много лесна и проста. Представям си как, докато лежа в калта, всяка моя клетка пие жизнени сокове, минерали, полезни вещества - изобщо всичко необходимо, което се съдържа в тази субстанция. Знаете, че Поморие е известно със своите солници, поморийска луга, рапа и, естествено, кал. Аз, като една практична работеща жена, ценя времето си, особено това, в което почивам. Затова винаги се стремя то да бъде максимално оползотворено.  Да, обожавам пътешествията, примамват ме далечни страни и нови приятелства, но когато стане дума за почивка, и то през лятото, Поморие е моята дестинация.
Въпреки че е доста трудно да попаднеш в санаториума
или в болницата за рехабилитация, както е прието да се казва. Толкова години работа, социални осигуровки и ако не може да се възползваме от най-жизненоважното предназначение на социалното осигуряване - здравеопазване и рехабилитацията - то защо са тези данъци?! Не раждаме много деца - не получаваме детски. Не ползваме почти никога отпуск по болест, защото в частния бизнес няма кой да те замести. Така че всяка година трудно, но се опитваме да се класираме сред богопомазаните членове на обществото наречено "санаториум".
Защо Поморие? Всеки си мисли, че може би защото е на море, а лятно време какво по-добро съчетание между полезното с приятното?! И да и не. Да, защото е на море, но има още толкова много плюсове. Това бивше малко, а сега доста разраснало се градче, което според мен вече може да наричаме град,
предлага комфорта на премерения лукс и среднощната тишина на селския туризъм
Плажната ивица е дълга, но тясна. Отличителна особеност на градчето е, че е на полуостров, вдаден в морето - никога не е горещо заради морския бриз, нестихващ ту от едната, ту от другата страна на полуострова. Плажът е приличен, морето почти винаги чисто, като изключим водораслите понякога. Чадър с два шезлонга е скромните 15 лв. - въпреки че и тази сума за много почиващи явно е голяма, защото винаги изобилства от свободни места. Божидар, момчето, което събира таксите, е изключително приветливо и позитивно. Има и достатъчно капанчета за обяд.
Като цяло в Поморие трудно може някой да гладува. За мен е
Меката на вкусните плодове, които са в изобилие
Дори, напускайки санаториума, изразявам своята благодарност към персонала с плата от плодове и диетични похапки. Като стана дума за персонала, мисля, че успях да обърна парадигмата, която заварих преди време. От изнервящо забързани и нацупено гледащи изпод недотам перфектните перманентни вежди... до дружелюбни, с усмивка кимащи на звънкия ми поздрав и понякога дори изпреварващи ме с "Как сте?".
Не е тайна, че Поморие в последните 15-20 години се развива и процъфтява изключително благодарение на многото гости от Русия и от Руската Федерация. Те избират това място за лятна резиденция. Да, точно резиденция, защото масово се заселват млади семейства - мама, дете и баба - и по няколко месеца прекарват тук. Отглеждат отрочетата си, любуват се на морето, консумират благата, които предоставя Поморие, както и всички китни градинки, малки ресторантчета, кокетни магазинчета и уютни сладкарнички. И защо не?
Културният живот през последните няколко години, откакто почиваме там, е толкова наситен, че просто се възхищавам на това как местната управа успява да насити пребиваването на "братушките".
Тази година и аз не устоях на тази съблазън
Въпреки че ми се наложи два пъти да ходя с колелото до читалището (моят съпруг носи на всяка почивка сгъваем велосипед), успях да се сдобия с билети за "Нашата голяма френска сватба". Салонът беше климатизиран, а с такъв разтърсващ смях отдавна не се бях смяла. Дори съпругът ми, който особено не гореше от желание да присъства, призна талантливата игра на Геро и компания.
Друга атракция на Поморие е Лятното кино. Както и читалищата, така и кината си имат своя програма. Ние се насладихме на "Дъвка за балончета".
Прожекцията беше съпроводена с безплатна бира на корем
Най-голямото преимущество обаче беше локацията на киното - на скалист бряг, където шумно се разбиваха неголеми вълни, а луната гънеше по тях едва доловимата си пътека. Толкова красота, че на моменти се чудех кое всъщност да гледам и слушам. Дали невероятната игра на любимите актьори, или спиращата дъха жива нощна картина?!
10 дни отпуска се превърнаха за нас, синът ни се присъедини на 6-я ден, в един културномасов фестивал, на който аз се чуствах като "културтрегер".
Единствените билети за концерт, които имахме преди почивката, бяха за Мария Илиева. Какъв възторг обаче предизвика у нас бенефисът на Хилда Казасян!. И това не беше всичко... Васил Петров излезе също на сцената и...
черешката на вечерта Теодосий Спасов
Музика от български филми в нови, актуални аранжименти. Не можах да сдържа сълзите си и плаках с глас на интерпретацията на Теодосий върху "Козият рог" и разтърсващата сцена на саможертвата на влюбената героиня...
Да сменим ритъма - "Бонд". Така се зарадвах, че и това "чудо" ще видя, че хванах автобуса от Поморие и сама отидох до Бургас. Това не беше чак такава жертва, но да предпочетеш концерт пред посрещане на "детето"... Аз направих своя избор, но за съжаление се оказа неправилен. "Бонд" просто пропуснаха България, но аз се метнах на поредния автобус и не пропуснах да посрещна Марти на летище Бургас. Удобен транспорт, широки улици и любезни граждани - така ще запомня летния Бургас. 
Поредна вечер на наслада. Наши приятели (съпругът е бургазлия-шовинист) ни поканиха на
романтична вечеря на брега на морето
Ресторантът очевидно беше доста популярен, а може би и скъп за нас, русенци, но обслужването и кухнята най-вече си заслужиха всеки лев. Понякога си мисля, че в стремежа си градските ни ресторанти да са по-достъпни, собствениците изпускат момента с вкуса на храната. А за обслужването - дълго може да помълчим, защото не можем да кажем много хубаво. Ние също сме в обслужващия бранш, но усмивката и любезното отношение, както и грижата за клиента, винаги са били точно толкова важни за нас, колкото професионализмът и модерното излъчване.
Следва отново рязък завой на музикалната сцена -
Кубинска вечер на остров Анастасия
Гледала съм репортажи за острова и съм си мечтала да го посетя, но Кубинска вечер - това надмина всички очаквания. Отново изпратихме залеза, този път в ритъма на салса и невероятния Мартин Ташев и "Bandiera rossa". Оказва се, че много българи чустват близки тези ритми - различни школи, широк спектър от забавляващи се хора. Чаша вино и маслинена разядка са напълно достатъчни нашето тричленно семейство да сподели още един музикален празник.
Накрая и дългоочакваният концерт на българската Бионсе - Мария Илева
Глас, сценично присъствие, колосални музиканти... Музика. Най-впечатлен и очарован от шоуто беше синът ни Мартин. Пя почти през цялото време, както въщност и двете 11-годишни девойчета пред нас. Разбрах възрастта им, защото едното от тях беше спечелило с билетите за концерта играта "Песен по желание". Моят възторг от това дете бе от желанието му да чуе песента "Вали", която е емблематична за певицата. И когато го попитаха защо, то каза - заради текста. Колко будни деца има, освен мелодията, слушат и думите. Всъщност, всички пяхме - кой по-силно, кой по-фалшиво, но всички от сърце.
В тази последна вечер от нашата почивка
си дадох сметка колко ползотворна беше тя. Освен невероятните ползи от процедурите в санаториума, колко преживени заедно мигове имахме. Колко споделени емоции и чувства. Толкова невероятни места посетихме. Какви късметлии сме да бъдем в даденото време на даденото място. Може би затова отдихът ни в това невероятно кътче на българското Черноморие е толкова дългоочакван. Защото освен отмора за тялото, душата ни се насища с хармония, с красота, с желание да покори нови върхове. И всичко това тук при нас, в България, където и морето е синьо, и пясъкът е златен. Тук, с близките хора, всеки намерил нещо за себе си, наслаждавайки се на миговете щастие в тези топли, теменужени морски вечери.

Диана Петкова