Д-р Искра Александрова е завършила Медицинския университет в София през 2002 година. След това постъпва на работа в неврологичното отделение в Многопрофилната болница в Русе. През 2010 година придобива специалност по нервни болести, а две години след това защитава и специалност по невросонология. От 2015 година д-р Александрова работи в неврологията в УМБАЛ „Медика Русе“.

- Д-р Александрова, хората, които страдат от радикулит, казват, че болката е сковаваща. Какво представлява всъщност това заболяване?
- Първо искам да обясня какво всъщност е гръбначният стълб и какво е неговото предназначение. Този орган в човешкото тяло е образуван от 33 кости, наречени прешлени, които предпазват гръбначния мозък от нараняване. Костите на гърба позволяват човек да стои изправен, да се навежда и да се извива. Тези отделни кости се задържат една за друга от мускули, сухожилия и връзки. На всяко ниво от гръбначния мозък през отвори на прешлените излизат периферните нерви. 
А сега на въпроса ви. Радикулитът е остро възпаление на коренчетата на периферните нерви. Те получават информация от главния мозък и от гръбначния мозък и
я пренасят към останалата част на  тялото - ръце, крака, тяло
Също така периферните нерви пренасят информация от тялото към централната нервна система - така наречените периферни сетивни нерви. 
 Важно е да уточня, че гръбначният стълб има форма на разтегната буква S, което е от огромно значение за доброто му функциониране. Тези извивки са отговорни за поемането на тежестта на тялото, допълнителното натоварване при скачане, носене на тежести и т.нар., баланс и разнообразни движения. Всяка част от гръбначния стълб си има специфично наименование - шийна или цервикална част на гръбнака, гръдна или торакална част на гръбнака, поясна или лумбална или кръстна част на гръбнака, сакрум, свързващ гръбначния стълб с таза и опашна кост.
- Къде се намират интервертебралните дискове на гръбнака, които го предпазват от триене?
- Между прешлените, изграждащи гръбначния стълб. Те предпазват прешлените от триене един в друг и играят роля на амортисьори за поемане на тежестта и допълнителните натоварвания. Когато се получи нараняване, тези междупрешленни дискове променят формата си, с което предизвикват притискане на минаващите в съседство периферни нерви, които на мястото на излизането от гръбначния стълб се наричат нервни коренчета.
В зависимост от това кой нерв е притиснат, се проявява болка в различна част на тялото
Нервите, които излизат от шийните прешлени, отговарят за ръцете, а тези, излизащи от поясните прешлени, за краката. Най-често се нараняват най-подвижните части на гръбнака, съответно шийната и поясната област. Най-често болката се разпространява от врата към ръцете или от кръста към краката. Хората могат да получат остро увреждане на нервните коренчета или радикулит при травма, вдигане на тежест, усукване на гръбнака, кихане с рязко прегъване на гръбначния стълб или без провокация. 
- Кога се появяват тези проблеми?
- Най-често тези проблеми се появяват между 30-50 години. Причината за това е, че в тази възраст междупрешленните дискове са податливи на увреда поради високото си водно съдържание.
В последните години се наблюдава подмладяване на тези увреждания
вследствие на афинитета на част от младежите към интензивните спортове, които ако не се практикуват правилно и разумно, водят до увреждания за цял живот.
- Кои са причините за появата на радикулит?
- Има много потенциални причини за увреждане на нервните коренчета, включващи неправилно вдигане на тежести във фитнеса, на работа или у дома, лоша стойка по време на работа, спорт или у дома, както и от удари в областта на гръбначия стълб.
Най-чести причини за увреда на нервните коренчета са дискова херния, възрастови промени на прешлените, тумори на гръбначния стълб, артрит на ставите на гръбначния стълб,
възрастови промени, водещи до стеснение на костния канал, изграден от прешлените
в който се намира гръбначният мозък, компресионни счупвания на прешлените, които се получават най-често следствие на остеопороза, приплъзване на един прешлен спрямо друг вследствие на вроден дефект, сколиоза или гръбначно изкривяване, диабет, който води до увреждане на кръвоносните съдове и съответно до лошо кръвоснабдяване на периферните нерви.
- Има ли допълнителни фактори за увреждане на периферните нерви?
- Да и към тях спадат наднормено тегло, неправилна стойка, продължителни пътувания с кола по време на почивка, неправилна техника на вдигане на тежести, повтарящи се движения, наследственост, възраст, прекомерната употреба на алкохол, дефицит на витамини в храната, особено от група В, работата с токсични вещества.
- Какви са симптомите при увреждане на периферните нерви?
- Периферните нерви излизат от гръбначния стълб и се разпределят към различни части на тялото, по тази причина
пациентите изпитват различни симптоми в зависимост в коя част на гръбначия стълб е увредата
Шийната радикулопатия се получава, когато нервите, излизащи от шийната част на гръбначния стълб се притиснат. Тогава се получават болки във врата, рамото, горната част на гърба и ръката, слабост, тръпнене обикновено от едната страна на врата, горната част на гърба или ръката, защитен мускулен спазъм в шийната или горна торакална област от същата страна.
Торакална радикулопатия е налице, когато човек изпитва болка в областта на гръдния кош. Тук обаче трябва да уточня, че това заболяване е рядко състояние. Болката в тази област може да се дължи на друго животозастрашаващо състояние като например остър миокарден инфаркт, перикардит, аортна дисекация, язва, пневмоторакс, възпаление на жлъчния мехур или жлъчните пътища, херпесна инфекция. Затова моят съвет е
при болка в гръдната област пациентите винаги да търсят специалист
особено ако болката е придружена с обща отпадналост, умора, задух, температура, обрив. Симптомите на гръдна радикулопатия са болка по хода на ребрата, обикновено едностранна.
Когато притиснатият нерв се намира в поясния отдел на гръбначния стълб, имаме поясна радикулопатия. При нея човек изпитва болка ниско в областта на кръста, която се разпространява и към краката. Получава се болка и тръпнене в кръста, хълбока, крака към ходилото. Симптомите се влошават при продължителен седеж.
- Как се поставя диагнозата?
- Към неврологичния преглед се правят образни изследвания на гръбначния стълб - рентгенови снимки, компютърна аксиална томография на гръбначен стълб, магнитно резонансна томография.
Периферните нерви могат да бъдат изследвани с ултразвук, който точно показва местата на притискане
на нервите, промените в структурата им вследствие на увредата на периферните нерви, която може да се изследва и с тест с електрически импулс, наречен електроневрография. Той дава точна информация за степента на увреда на нерва, често може да се установи видът на увредата и засегнатото място и да се даде прогноза за възстановяването на нерва. Необходим е известен период от време от началото на заболяването, за да могат да настъпят промени в нерва. Електромиографията представлява изследване на мускулите и нервите чрез поставяне на иглени електроди в самия мускул. Изследването може да има голям принос за диагнозата. То е продължително и изисква търпение от страна на пациента и на лекаря.
- Какво лечение се прилага при радикулит?
- Обикновено
увредените нерви се лекуват и в общия случай не се налага оперативно лечение
В зависимост от тежестта на увредата и други придружаващи страдания лекарите могат да препоръчат определени медикаменти и процедури. 
Противовъзпалителните средства са кортикостероиди и опиоидни аналгетици. Медикаменти, повлияващи предаването на болката към централната нервна система, са миорелаксанти и противооточни, използва се и физикална терапия.
В някои случаи, при които има загуба на мускулна сила, загуба на контрол над тазовите резервоари или инвалидизираща болка, се препоръчва оперативно лечение. Важно е обаче то да бъде извършено в най-кратък срок. Най-общо казано, всеки случай е уникален и за лечението е необходимо да се вземат предвид цялостното здравно състояние и други индивидуални фактори, преди да се препоръча определен вид лечение. В никакъв случай обаче
пациентите не трябва да се самолекуват, защото това може да доведе до кървене от стомаха
увреждане на сърцето и т.н. 
- Какво ще посъветвате хората, за да се предпазят от увреждане на периферните нерви?
- Поддържане на оптимална стойка в седнало положение и при шофиране. Внимавайте, когато работите с компютър или пишете, защото навеждането на главата напред натоварва врата с още 10 килограма. През летните месеци избягвайте да стоите срещу климатика, особено ако сте потни, избягвайте и резките температурни промени. Студеният въздух води до мускулен спазъм, който може да усложни проблемите с гръбначния стълб.
По време на лятната отпуска бъдете внимателни с екстремните спортове и изживявания, тъй като, ако през останалата част от годината работите основно седнали, мускулите ви не са подготвени да предпазят гърба. Използвайте подходящи техники на вдигане на тежести.
Вместо да се навеждате, прикляквайте, като държите коленете разтворени
така се намалява рискът от увреждане на кръста.
Редовната физическа активност с оглед поддържане на добра форма трябва да е умерена. Препоръките на Световната здравна организация са половин час всеки ден или един час три пъти седмично. Изключително подходящ спорт е плуването, ако искате здрав гръб, забравете за асансьора. Поставете си за цел да ходите на работа пеша или с велосипед. Оставете колата само за дълги пътувания. Така укрепвате мускулите си, подобрявате здравето си, удължавате живота си и същевременно спомагате за намаляването на вредните емисии. Практикувайте ежедневно йога, това спомага за укрепване на мускулите, които поддържат гръбначния стълб. Не се насилвайте, упражненията не трябва да предизвикват неприятно усещане и болка. 
Хранете се здравословно и умерено. Средиземноморската диета, богата на плодове, зеленчуци, сурови ядки, риба, зехтин и подправки е отлична възможност да се поддържате здрави, ограничете солта.
Наднорменото тегло увеличава триенето на ставите, ускорява увредата им
ограничава свободата на движение, допрнася за притискане на нервите на определени места от тялото.
Препоръчва се задължителна почивка с разтягане или лека гимнастика на всеки час при професии, изискващи продължително седнало положение. Не позволявайте на децата си да стоят повече от час пред компютъра или телевизора. Гръбначният им стълб неусетно се уврежда. Избягвайте да говорите по телефона, като си накланяте главата към рамото. Ако се налага да водите продължителен разговор, използвайте слушалки, не си дръжте сгънати ръцете в областта на лактите за повече от минута. Когато работите с компютър или карате велосипед, внимавайте да не прегъвате китките си, а ги дръжте изправени. Избягвайте да си кръстосвате краката и не носете тесни обувки. Всичко това води до притискане на нервите на места, където минават близо до кост или в тунел от сухужилия и съответно ги уврежда.