Два дни след лятното слънцестоене по вековна традиция се чества Еньовден - празник на билките, билкарите и лечителите. Но всъщност цялото лято е сезонът на билките, които не само патриотичната ни гордост, но и науката признава за особено лековити заради умерения ни четирисезонен климат.
Този факт ни предизвика да разровим старите архивни документи и да се върнем в миналото на Русе, за да разберем кога са създадени първите русенски аптеки. 
Първите имена, които откриваме, са на Йохан Молош и Фридрих Ябоди. Австриец по народност, Молош създава своята аптека в Русе в средата на XIX в.
Приблизително по същото време аптеката си създава и немецът Фридрих Ябоди. По стечение на обстоятелствата, аптеката на Йохан Молош е разположена в малка странична улица, затова през 1866 г., той купува аптеката на Фридрих Ябоди, отворена на далеч по-удобно място, близо до вилаетското управление. 
За да допълним картината на миналото
и читателят да може да се потопи напълно в историята, ще уточним, че вилаетското управление се е намирало на мястото, където днес СУ "Христо Ботев" гордо краси площад "Княз Александър I Батенберг". 
Сред първите аптекари на Русе е и Соломон Бони. Дипломиран през 1849 г. в Цариград, той отваря аптеката си в Русе още преди Освобождението, а заниманията му с фармация продължават и след дошлата през 1878 г. свобода на българските земи.
Името Соломон Бони се споменава и в протоколите на Русенската градска община. В протоколи от 1886 г. намираме даденото му разрешение да отвори аптеката си на ул."Николаевска", а по-късно през 1894 г. Бони е
един от тримата избрани от общината аптекари, които могат да раздават лекарства на бедните
за сметка на управата на града.
През същата тази 1894 г. русенската градска управа осъзнава нуждата от място, където жителите на града и региона да могат се снабдяват с медикаменти, особено най-бедните. Затова с общинско решение се създава Градска аптека, която да е част от Санитарното отделение на Русенската община. 
Богатият русенски търговец Петър Златев отдава под наем своя сграда, която е ползвана за Градската амбулатория. През следващата година (1895 г.) в общината постъпва заявление от аптекаря А.Пришак, който предлага 40% отстъпка за лекарствата, които общината да отпуска на бедните, но предложението му е отхвърлено с обосновката, че е  предвидено да се прави градска аптека.
Като говорим за начало на аптекарското дело, няма как да не споменем Георг и Михаил Силаги - баща и син с унгарски произход. Бащата Георг Силаги е роден в Бая, Южна Унгария, около 1832 г. Фармацевтичните си умения придобива в Будапеща, но едва завършил обучението си там, Георг Силаги се впуска в авантюри, пътешествия и приключения, които са закодирани в неговия неспокоен дух. Участва в полското национално-освободително движение, в Гражданската война на САЩ, живее малко в Италия, а през 1865 г. става аптекар в Турската армия. 
Службата го довежда в Русе, където се жени за Пауна Гюргова
След това е изпратен от османската армия в Шумен, където остава 2 години. Тук отваря своя аптека, но едновременно с това заниманията му са насочени и към развитие на артистичната и музикална култура на шуменци. Няколко години след Освобождението Георг Силаги се връща в Русе и открива първата си спицерия (аптека) в сградата на Иванчо Чорапчиев.
Съществува легенда, за причините довели до напускането на Шумен от семейство Силаги. Според нея, заминаването на семейството е провокирано от скандал, разиграл се в женската турска баня на Шумен. Съпругата Пауна Силаги е изискана и поддържаща висока лична хигиена, но по това време в Шумен единствената женска баня е турската. Пауна решава, че религиозната й принадлежност към католицизма не би била пречка да я използва и заедно със своите домашни помощнички се озовават в банята. 
Нейните схващания обаче не съвпадат с тези на другите посетителки на банята и се разиграва огромна свада, придружена с побой
Потърпевшата Пауна Силаги, разярена от нанесената й обида, се оплаква на съпруга си, който пък прави достояние случката на местния каймакамин, както и на австрийския консул в Русе. Какви са били последствията и въобще имало ли е такива, историята мълчи, но както споменахме по-горе, това е само легенда.
В Русе семейство Силаги се сдобива с 5 деца - Атила, Борис, Михаил и дъщерите Ружа и Еленка. Михаил Силаги е роден на 8 ноември 1878 г. и учи в престижната Държавна мъжка гимназия "Княз Борис" в Русе. Негови съученици са Венелин Ганев (голям общественик, дипломат и юрист), Александър Доганов (лекар, поставил основите на педиатрията в България), а учители са му Димо Смядовски, Никола Бобчев, Стефан Огнянов, д-р Занетов, Христо Мистакиди и др. 
След завършването си в Русе се дипломира във Виена като магистър-фармацевт. Завръща се в Русе и заедно с баща си 
отварят най-модерно обзаведената в града аптека "Унгарска корона"
Разполагат аптеката си в ъгловия магазин на първата в България частна банка "Гирдап", повече позната днес на русенци като сградата с часовника - любимо място за срещи до Съдебната палата. Там аптеката се помещава до 1924 г. След фалита на дружество "Гирдап" Силаги купува място на улица "Александровска"44, където строи къща и аптека. Проектът е дело на архитект Деветаков, като е съобразен с кокетните фасади по главната русенска улица, декорирани с балкони, фризове, колони и пр. Аптеката на семейство Силаги разполага със специална рецептурна стая за приготвяне на място на всички лекарства. Билките са приготвяни по специален начин, в зависимост от нуждата на пациента, а с дестилационните апарати от билковите отвари са приготвяни тинктури, като всичко се случва на базата на големите стари тефтери и ръчно Като съвременна аптека
в нея стажуват всички русенски аптекари - Манев, Глушков, Менахемов, Досев и други
През 1914 година се основава Българско аптекарско кооперативно дружество. Георг и Михаил Силаги участват в управителното му тяло и имат максимално възможните 200 дяла.  Русе в началото на ХХ в. е основният канал за внос на лекарства, тинктури, суровини от Австро-Унгария по река Дунав, а Михаил Силаги отговарял за вноса и изпращането им в складовете из България. Наследявайки буйния и непокорен характер на своя баща, Михаил участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като санитарен капитан на 5-та Дунавска дивизия. Освен това Михаил получава в наследство и любовта към изкуството и красивото, изразявайки тази своя черта в занимания с фотография. 
От учениците на аптекарската фамилия Силаги ще споменем Стефан Манев. Неговата аптека също е една от най-добрите в Русе, доставяща медикаментите и лекарствата от Австро-Унгария. Синът му Георги Манев също е аптекар, като неговото име е в значителна степен свързано с развитието на спорта. Като част от Спортен клуб "Напредък"-Русе 
аптекарят Георги Манев допринася за развитието на атлетиката, тениса, футбола и пр.
Любопитна подробност, вече забравена, но пазена от старите пожълтели документи, е съществувалата в миналото длъжност хининар. Говорим за времената, когато маларията е изключително разпространена болест, често отнемаща човешки живот. Работата на хининаря е била да следи за разпространението на малария сред населението, особено в периода след пролетните дъждове. Той е натоварен да взема кръвни проби (които праща в най-близката лаборатория), раздава на нуждаещите се хинин, а накрая цялата си дейност грижливо се вписва в т.нар. хининарна книжка.

Толя ЧОРБАДЖИЕВА
Държавен архив-Русе