Кредит от 1000 лева бил отпуснат срещу поносимата за бързи заеми лихва от 197 лева. Оказало се обаче, че клиентът бил награден и с „пожелателната“ такса от 853 лева.
Услугата била наречена „Кредит у дома“, като се предоставяла по избор на клиента и се дължала за домашната доставка на предоставения кредит по местоживеене на клиента, както и за седмичното домашно събиране на вноските. Дори и теглилият заем да не пожелаел да се възползва от услугата, пак дължал аналогична такса, но в намален размер от 30%.
Това е поредният случай, който стига до съд и при който фирма за бързи кредити си търси отпуснатите пари. 
Няма пречка да се предоставят услуги срещу заплащане. Те обаче не бива да са основен източник на печалба. По случая става ясно, че потребителят е погасявал няколко вноски, като никой не е идвал до дома му, за да ги получи. Няма доказателства, че служител е бил ангажиран да посещава задлъжнелия всяка седмица. Затова таксата за услуга „Кредит у дома“ на практика представлява втора, скрита лихва, която не се дължи, тъй като се начислява в нарушение, а клаузата за нейното събиране е нищожна и неравноправна. Това посочи в своите мотиви съдът и прецени, че от потребителя могат да се търсят пари по невърнатия бърз кредит, но не и по начислената в разрез със закона такса. Решението може да се обжалва.
В конкретния случай кредитът е отпуснат от „Провидент файненшъл България“ ООД. Друга голяма фирма за бързи заеми - „Профи кредит“, също често е страна по идентични дела. При тях обикновено се случва така, че на клиентите се предлага такса за пакет „допълнителни услуги“, които по описание предоставя привилегировано обслужване. Ако клиентът се съгласи, подписвал отделен договор, с който получавал „бонус“ пакета. Той обаче в повечето случаи възлизал на доста висока сума - близка до размера на самия изтеглен заем, и всъщност не предлагал реални услуги, а целта била събирането на по-висока лихва, казват в десетките си решения по подобни казуси различни съдебни състави и на Районния, и на Окръжния съд в Русе. Заради това тези допълнителни услуги масово биват признавани от магистратите за неправилно изисквани и в ущърб на клиентите.