Днес сме свикнали да говорил за Русе като за Малката Виена, станала врата за навлизане на европейската цивилизация в застиналата под вековна османска власт България. и е така, но преди това Русчук е център на внушително княжество, ако можем да определим така Дунавския вилает. А важни сведения и любопитни подробности за живота в него можем да открием в излизалия от март 1865-а до юли 1877 година вестник "Дунав".
Дунавският вилает или еялет Туна е първата голяма административно териториална единица в Османската империя, провинция, с център нашият град Русе, тогава Русчук или Рущук. За негов пръв управител е назначен Мидхат паша (1822-1883), чието име с основание се приема, като основател на реформите в империята. Първият валия управлява от 5 октомври 1864 до 24 февруари 1868 година, когато е отзован в Цариград. 
Той пристига в столицата на вилаета Русчук на 22 октомври 1864 г. с екип от лекари, инженери, архитекти, майстори и други специалисти от различни националности, сред които преобладават турци и българи. По този повод кръвният му враг, руският посланик в Цариград, Н.П.Игнатиев изпраща в Петербург следното съобщение: "За дунавски губернатор е назначен Мидхат паша, развил особена дейност по време на управлението на Нишкия еялет и заслужил репутацията на енергичен губернатор от числото на така наречените нови турци".
По времето на Мидхат паша се провежда преброяване на населението. Според него
в Русчук има 6602 сгради, а в града живеят 20 644 души
От тях мюсюлманите са 10 765, християните - 7676, арменците - 778, евреите - 956 и циганите - 469. 
Изборът на Русчук за главен град на вилаета пред Търново става главно по политически причини. Руският консул в Русчук А.Н.Мошнин пояснява, че изборът на Търново ще събуди исторически спомени у българите, защото този град е последната им столица.
Според Мидхат паша Русчук е отворен към Европа и има перспектива да се превърне във важен транспортен възел, свързващ Османската империя със Средна и Западна Европа по река Дунав, както и с румънските железопътни линии, свързани с железниците на Европа. 
Валията се съобразява и с интересите на западноевропейските държави към Русчук, които довеждат до разкриването тук на техни консулства. През същата 1864 година и Русия премества своето консулство от Търново в Русчук, а по-късно открива свои консулства във Видин, Варна и Тулча. Носител на новаторски идеи, Мидхат паша подема твърд курс срещу корупцията. Има амбицията да реконструира вилаетския център, като му даде нужната представителност на европейски град, за да бъде образец на другите градове във вилаета. Привлича на служба архитекти-градостроители като арх. Филип Папазоглу, който идва от Цариград и от 1870 г. се установява за постоянно в Русчук.
Мидхат 
реформира администрацията и съдебната система
като създава или преустройва редица институции. Той е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Въвеждат се публични търгове за откупуването на данъците, за водоснабдяването на Русчук, за създаването на земеделското стопанство "Образцов чифлик" и ред други реформистки идеи. Колкото и да е неприятно дори и до днес за определени политици, историци и изследователи, именно на него градът ни просперира в продължение на десетилетия, дори и след като столица става София, а някогашният вилает вече е Княжество България.
За пръв път османска провинция се сдобива с представителна смесена институция Общ вилаетски съвет, в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи в този съвет са хаджи Иванчо Пенчович и хаджи Атанас Петкович от Русчук, Никола Михайловски и Тодор Марков (търговец) от Търново, Димитър Трайкович от София, Матю Рачев от Шумен и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е и председател на вилаетския търговски съд. 
Мидхат паша инициира създаването на 
първия османски извънстоличен официоз, списван на турски и български език - вестник "Дунав"
който излиза от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. - цели тринадесет години! През първата година изданието е седмично и предлага годишен абонамент за 40 гроша - сравнително ниска и достъпна цена за всички, които желаят да получават своевременна информация за случващото се във вилаета, както и за тези, които се интересуват от политическите и икономическите процеси в империята и света. Създаването му е породено главно от стремежа населението да се информира за новите закони, за новите правителствени мероприятия и със сигурност, следвайки проправителствената линия, да обработва мнението и приобщава немюсюлманското население към новите реформи.
Създателите на в. "Дунав", който според началното си каре "съдържава вътрешни и външни новинни и секакви разсъждения", поемат ангажимент да бъдат винаги в крак с времето, да разпространяват "светлината на науката и изкуствата", да популяризират идеи, които помагат за "всеобщото благополучие", да работят системно за повишаването на морала. Те обявяват, че списваният от тях вестник ще води непримирима борба с
невежеството, което е "причина на сичките злини, от които човещината страда"
Обещават, че чрез добре подбрани статии ще обучават и възпитават, за да се подобри и развие "вещественото и нравственото състояние на народа". В изпълнение на тези приоритетни задачи на страниците на изданието намират място всички обществено значими теми, които вълнуват четящата аудитория. Поради големия интерес към вестника от март 1866 г той започва да излиза два пъти в седмицата, което е сериозно предизвикателство към редакцията, но и през следващите години със своето съдържание в. "Дунав" се явява "едно истинно огледало на извършените във вилаета преустройства, закони, наставления и др. правила, общополезни часности, различни съдържания и вънкашни и вътрешни новини".
През 1868 г. Мидхат паша е освободен от длъжността управител на Дунавския вилает и заминава за столицата, за да поеме отговорния пост председател на Държавния съвет. Последвалите валии не се оказват на неговата висота и 
в резултат на тяхното бездействие или умишлено блокиране на реформите много от новооснованите институции изпадат в криза
В. "Дунав" също изпитва известни затруднения, породени както от засилената цензура, така и от неспособността на редакцията да се приспособи към новите условия. В резултат на променената конюнктура във вестника не се коментират злободневни теми, липсват акценти и той постепенно се превръща в безинтересно и безлично издание. Едва в началото на 1871 г. властите обръщат специално внимание на развитието на вилаетския вестник и след сериозни промени в редакцията и в политиката му той отново се обръща към важните за обществото проблеми.
Обновеният екип на в. "Дунав" обещава да започне отново да обнародва материали, които имат "за предмет добрите и полезните за държавата и за народа наредби, преобразования, разсъждения и забележвания". Редакцията разполага с добър екип от преводачи, защото се приемат дописки на турски, български, френски и гръцки език. 
Редно е да се кажат няколко думи за редакционния екип, който създава блестящ пример на симбиоза за политическа (държавническа) и обществена медия през ония години. 
В редакцията е поканен безспорният авторитет Драган Цанков
който пристига от Свищов, за да заеме длъжността си. Новоназначеният редактор е човек с високо за времето си образование, а както в. "Турция" в броя си  от 3 април 1865 г. съобщава, е известен в своите среди като "един ветъх и опитен журналист", поради което под негово управление минава и печатницата.
През следващите години около печатницата и редакцията на вестника се оформя кръг от просветени и високоинтелигентни хора, които се грижат за издаването му. Българската страница се списва и поддържа от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, за които в спомените си известният общественик Добри Ганчев пише: "Близки бяха до конака, приятелстваха с ефендитата. Много услужваха, много помагаха на българите. А какви хули се сипеха върху главите им!".
Огън и жупел се сипе срещу им от почти цялата българска емигрантска преса
во главе с Любен Каравелов и Христо Ботев. Но с огорчение трябва да се признае, че тази "критика" не винаги е честна и справедлива. 
Стоил Попов (1839-1890) е един от кореспондентите на Г.С.Раковски и дори след като последният се оттегля от активна революционна дейност, редовно контактува с Л.Каравелов и П.Р.Славейков. Освен работата в редакцията, той преподава и в Класното училище, най-голямото и реномирано учебно заведение в Русе. През 1873 г. Стоил Попов прекратява работата си в редакцията на вестника и е принуден да поеме по новото поприще на преподавател и преводач, като рекламира своята бъдеща дейност на страниците на "Дунав". Заради опита, натрупан през годините, след Освобождението Стоил Попов е член на Русенския апелативен съд, а политическите му убеждения го нареждат сред водачите на консерваторите в града.
Възпитаникът на видния възрожденец Йоаким Груев, Иван Петров Чорапчиев е виден общественик и деец за църковна независимост. От 1860 г. е учител по френски език в Класното училище в Русе и като истински представител на новото поколение образовани българи най-често може да бъде открит в Дановата книжарница.
Този "ходатай и защитник на българите в Русчук"
е преводач на книги и автор на много учебници и учебни пособия по френски и турски език, предназначени за учениците от българските училища. 
От редакцията на в. "Дунав" започва творческата биография на Ахмед Мидхат ефенди (1844-1912), един от най-известните писатели от епохата на Танзимата. Когато е чиновник в Дунавския вилает, приема прозвището Мидхат, името на своя кумир, Мидхат паша. Заради възгледите си през 1872 г. е заточен на остров Родос, но по-късно успява да спечели благоволението на султан Абдул Хамид. След 1908 г. се оттегля от всички държавни постове и се отдава на преподавателска дейност, а огромното му литературно наследство
дава основание на неговите изследователи да го наричат "турския Дюма"
През лятото на 1866 г. в редакцията на вилаетския вестник започва да работи и Исмаил Кемал бей (1844- 1919), бъдещ водач на албанското национално движение, основател на модерната албанска държава и пръв неин министър-председател (1912-1914). Преди пристигането си в Русе работи в преводаческата канцелария към Министерството на външните работи в Истанбул по времето на Фуад паша. Заради доброто си образование и високата езикова култура Исмаил Кемал съвместява три длъжности - чиновник в Политическата дирекция, началник на Канцеларията по кореспонденциите и редактор на в. "Дунав". Като член на екипа на вилаетския вестник той с невероятна енергия и убедителни аргументи защитава реформите на управителя, който по това време е обект на многобройни интриги, в основата на които най-често стои руският посланик Н.П.Игнатиев. 
За нуждите на печатницата и редакцията на в. "Дунав" в русчушкото сиропиталище Исляххане е открит клас, в който 
най-добрите и талантливи ученици се въвеждат в тайните на словослагателството
Както всички възпитаници на училището и учениците словослагатели до обед посещават общообразователните часове, а след обед набират текстове в печатницата. Момчетата бързо усвояват занаята и още през лятото на 1866 г. на практика доказват своите способности, набирайки напълно самостоятелно един брой от вестника. Публикуваното по този повод съобщение гласи: "...13-годишните Ибрахим, Абдуллах чауш, Ариф, Илияс, Емруллах и Керим набраха турските страници на сегашния вестник, а българчетата 12-13-годишните Ганчо, Марин, Стоян и Апостол също тъй сами наредиха българските страници на същия лист". Отнася се за бр. 97 от 7 август 1866 г. и трябва да се отбележи, че въпреки допуснатите тук-там технически грешки, броят е добре напаснат издателски. 
Въпреки временните кризи и забележките за правителствената му ориентация, в. "Дунав" изпълнява своята просветителска мисия и сякаш на практика потвърждава думите на Ахмед Мидхат ефенди, че вестниците заемат важно място в живота, защото разпространяват достиженията на човешкия дух, образоват, дават познание за света, учат хората да различават доброто от злото и да градят сами своята житейска позиция.