Толкова е хубаво отново да имаш ателие, където можеш да работиш - тук всяко нещо си е на мястото, колкото и да изглежда, че на пръв поглед цари хаос, аз във всеки един момент знам кое къде се намира и като ми потрябва, просто протягам ръка и го вземам. Думите са на русенския график Десислав Гечев. Двамата заедно с живописеца Хрисанд Хрисандов отскоро имат нови ателиета, където могат да работят необезпокоявани и да дадат воля на своите идеи и фантазии. 
Признателни сме за разбирането на директорката на Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура Мариана Гъркова и нейната заместничка Кремена Влаева, казва Хрисанд Хрисандов. И двамата с Десислав Гечев признават, че за тях настаняването в сградата на бившето, отдавна неизползвано общежитие на средното училище, е 
едно от красивите малки чудеса
които могат да върнат човека в равновесното му състояние. 
И двамата художници са добре известни както на русенската, така и на националната публика и са едни от емблематичните представители на русенското изобразително изкуство. Сега и двамата не искат да се връщат в кошмарните месеци, когато принудено спират да работят по простата причина, че няма къде да го правят. Всъщност, те са двамата преподаватели, които преподаваха на специализираната паралелка по изобразително изкуство в училище „Възраждане“ до нейното закриване преди няколко години. След това получили предложение от училището да запазят още известно време своите ателиета в сградата. Неприятен инцидент миналата есен, когато през септември стана пожар в съседен кабинет, довел до това, че директорът на „Възраждане“ Станислав Георгиев предложи и на двамата художници за дни да освободят помещенията, които ползвали като ателиета. И така въпреки че гореше не едно от нашите ателиета, а съвсем друга стая в училището, аз трябваше да напусна за три дни, а на колегата „щедро“ отпуснаха цели два, разказа Хрисандов. Аз двайсет и пет години съм преподавал в това училище и съответно толкова години имам и ателие там - за това време толкова неща имам натрупани там, така че беше абсолютно немислимо да спазя първоначалните срокове, продължава живописецът. 
Така или иначе, 
и за двама ни настъпи един много напрегнат и изпълнен с много нерви период
казва Десислав Гечев. „Това е все едно да вържеш на един човек ръцете и да не му позволяваш да прави това, което е правил всеки божи ден, още повече, че при нашето изкуство това си е направо един вид зависимост. Как така след като си свикнал постоянно да работиш, изведнъж се озоваваш насред нищото - и просто ей така, фактически без основателна причина, да не можеш да правиш абсолютно нищо. За някого, който не познава седенето с вперен в една точка поглед, това си е чисто мъчение“, обяснява графикът. 
Точно в този зареден с напрежение и буквално опрял в безизходицата период на двамата творци Десо се сеща за училището, което е завършил преди време. Това е Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“, едно от най-старите и най-авторитетни училища в Русе. Първо се обадих на Румбата, казва Гечев. Румбата е преподавателят по практика в ПГДВА Румен Иванов, който добре познава бившия ученик на професионалната гимназия. Иванов е известен като човек, който винаги поощрява творческите пориви у своите ученици. А очевидно не губи връзка с тях и след като момчетата и момичетата се дипломират. Защото веднага откликнал сърцато на драмата, сполетяла Десо Гечев и Хрисанд Хрисандов. 
Така се стигнало до срещата с директорката Мариана Гъркова 
и нейната заместничка Влаева. 
От гимназията подадоха заявление до общината /чийто имот е средното училище от две години, след като през 2016 година премина от регистрите на Министерството на земеделието и горите в общинска собственост/ и след като изчакахме разрешението, побързахме да си обзаведем новите ателиета, разказват двамата художници. От първи октомври миналата година до месец май тази година направо бях в творчески вакуум, а това опъва нервите до предел, казва Хрисанд Хрисандов. По-важното е, че сега вече имам възможност за работа - работа, която чакам от цели шест месеца, обяснява Десислав Гечев.
Графикът оставя за себе си най-близките си планове. Но Хрисанд не се стърпява: „За догодина съм намислил да направя нещо много интересно“. И лекичко повдига завесата над творческите си намерения. А те предвиждат изложба, в която живописецът ще представи и две малко познати /или почти напълно непознати/ дами. Макар и да не са известни на широката публика както в средите на художниците, така и сред ценителите, по думите на Хрисанд двете авторки биха могли да сложат в джоба си не един и двама от „известните“. Така че остава да очакваме да дойде втората половина на септември 2020 година - за тогава е предвидена въпросната изложба. А дотогава двамата русенски автори ще се радват на възможността да превръщат вдъхновението и идеите си в изящно изкуство - а съществена заслуга за това имат и новите ателиета на двамата художници.