Всички домашни прасета да бъдат изклани до 10 дни, разпореди вчера областният управител Галин Григоров във връзка с новооткритите нови огнища на болестта в Плевенско и около Гюргево и предизвиканата от тях ескалация на разпространение на нелечима зараза.
Ако стопаните не изпълнят разпореждането, на 12-тия ден ще се премине към принудително умъртвяване на прасетата в задните дворове, предупредиха от областта.
„Ако болестта влезе в свинекомплексите, икономическите загуби ще бъдат катастрофални. Преди година и половина ние говорихме много по тази тема. Проблемът е, че тя не се приема достатъчно сериозно! При първите заседания на областната междуведомствена епизоотична комисия относно заразата основният въпрос, който поставихме, беше не дали заболяването ще влезе в страната, а кога ще се случи това! Досега акцентът беше върху провеждането на засилена информационна кампания, но ето, че и тя се оказа недостатъчна, затова е необходимо да се предприемат по-крути действия! Искам категорично да подчертая, че по този начин браним българските производители, защото последиците за индустрията ще бъдат изключително тежки при констатиране на случаи на африканска чума в близост до свинекомплексите“, заяви Григоров по време на верашното заседание на общинската епизоотична комисия в Сливо поле.
Областният управител съобщи, че е в постоянен контакт с всички заинтересовани страни и с колегите си от областите в Северна България. Очаква се до няколко дни вероятността за навлизане на заболяването в граничните райони с Румъния да бъде намалена максимално, тъй като и там трябва да бъдат предприети подобни мерки.
На обсъждане бе подложена и друга свързана тема- за отстрела на диви свине, за който Григоров поиска удължаване на груповия лов.
„Надявам се индивидуалния лов, който се практикува към момента, да даде резултат. Припомням, че е предвиден финансов стимул от 50 лв. на отстреляно животно. Подобна мярка се обмисля и при подаден сигнал за намерено умряло диво прасе“, поясни той.
Домакините от Сливо поле, на чиято територия е един от най-големите свинекомплекси в страната - този в Бръшлен, получиха отлична оценка за вземането на  всички възможни мерки за недопускане на заболяването, включително и умъртвяване на прасетата в личните стопанства.
В срещата участва и директорът на Областната дирекция по безопасност на храните д-р Георги Дяков, който разясни актуалната епизоотична обстановка.
По-рано директорът на агенцията Дамян Илиев заяви пред Би Ти Ви, че не животните, а хората са основнит фактор за пренасяне на чумата по свинете. Затова е тази епидемия в Румъния, в която са 75% от задните дворове на Европа. Там заразата прескочи в индустриални ферми, стотици хиляди животни измряха.
„Простотия е, че се пренасяла с комари. Чрез диви прасета и най вече хора, ходили да си купуват кебапчета в Румъния, са го донесли у нас - в месото вирусът седи 3-4 месеца, а една седмица преди разболяването си животните не показват признаци“, обясни Илиев и за пореден път посочи, че вирусът не е опасен за хората, а за икономиката - „Загубите за българската икономика може да достигнат 2 млрд. лв., ако африканската чума по свинете не бъде овладяна“.

И найлонова опаковка може да
зарази с опасната болест

Списък с мерки за предотвратяване на разпространението на африканската чума по свинете  от засегнатите райони публикува вчера на сайта областната управа. Ето какви са направените в него препоръки:
1. Домашните свине не трябва да се хранят с отпадъци, включително кухненски, съдържащи остатъци от свинско месо или месни продукти от свинско месо, включително и с прясна трева и фуражи, които не са съхранявани най-малко 60 дни.
2. Домашните свине да се отглеждат по начин, недопускащ контакт с диви свине.
3. Потенциално замърсени транспортни средства, оборудване и фуражи не бива да бъдат внасяни в стопанства със свине.
4. В стопанства със свине не бива да бъдат допускани хора, които:
a. са били в контакт със заразени домашни свине;
b. са били в контакт с диви свине;
c. са били на местонахождението на огнище на Африканска чума по свинете;
d. са участвали в ловни излети.
5. Ако бъде забелязана дива свиня с нехарактерно поведение или труп на дива свиня, е необходимо да се подаде сигнал до Българска агенция по безопасност на храните (тел. 0700 122 99), до ИАГ (тел. 112) или до съответната Областна дирекция по безопасност на храните.
6. След разходка в природата/работа на открито и преди влизане в стопанство, в което се отглеждат свине, е необходимо да се сменят дрехите и да се извърши почистване и дезинфекция на превозните средства и използваното оборудване.
7. Отпадъци от свинско месо и продукти, както и опаковки от тях не трябва да се изхвърлят на места, където може да имат достъп диви свине.
8. Части от трупове на отстреляни диви свине не трябва да бъдат оставяни в природата, а да се загробват и местата да се дезинфекцират.
9. Термичната преработка на месото унищожава вируса. Винаги обаче остава рискът при преработката на заразено месо вирусът да се разнесе из околната среда.
10. Сурово-сушени месни продукти (луканки, суджуци, наденици, маринована сланина и др.), произведени за лична консумация от прясното месо, могат да са източник на инфекция.
11. Вътрешните органи следва да се обработват термично до пълното им приготвяне (варене, печене) или да се заравят на дълбочина, която не позволява изравянето им от животни.
12. Сланината е препоръчително да премине термична обработка (варене или стопяване до получаване на пръжки и свинска мас).
13. Замразеното свинско месо е потенциален източник на разпространение на вируса, поради което не трябва да напуска дома на собственика. Месото може да се консумира в домашни условия, след термична преработка (готвени ястия, печено или варено и др.). Приготвените ястия не трябва да напускат дома. Опаковките (найлонови пликове, кутии и др.), в които е било съхранявано замразеното месо, също са потенциален източник на инфекция, ако бъдат изхвърляни като битов отпадък.
14. В случаи на дране на закланите свине, добитите кожи на животните също са източник на зараза и трябва да се заровят на дълбочина, която не позволява изравянето им от други животни или да се предадат за унищожаване на инсинератор.
15. Кръвта, стомашно-чревното съдържание и другите отпадъци, негодни за консумация (копита, четина, зурли и др.), на мястото където са заклани животните, се заравят на дълбочина, която не позволява отравянето им от други животни или се предават за унищожаване.
Ако преди клане на свине за лична консумация стопаните забележат симптоми като загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите, некоординирани движения, кървава диария, видими подкожни кръвоизливи по крайниците и ушите или по време на клане установят кръвооизливи по целия труп, насъбрана кървава течност в корема и гръдния кош, почернял, уголемен и/или разширен далак, малки червени петна от кръвоизливи по бъбреците НЕЗАБАВНО ДА УВЕДОМЯТ ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР И ДА ПРЕУСТАНОВЯТ ОБРАБОТКАТА НА ТРУПА. Всички хора, които участват при клането, трябва да предприемат всички хигиенни мерки да не разнесат вируса до домовете си!