Абсурден - така изглежда на пръв поглед този спор. А той е за три туби моторно масло, закупени за обслужване на служебен автомобил, които се превръщат в причина русенска фирма да бъде задължена да създаде и поддържа запас от три килограма котелно гориво. Именно тази необичайна ситуация стига до Административния съд в Русе, който отменя разпореждането на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, приемайки, че макар законът формално да е приложен правилно, в конкретния случай е нарушен принципът на съразмерност.
Делото започва, след като през март тази година „Технопро БГ“ ЕООД получава уведомление от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Причината е информация, предоставена от Агенция „Митници“, според която през 2025 г. дружеството е осъществило внос на енергийни продукти,           

попадащи в приложното поле на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Това води до документална проверка, с която трябва да бъде определено дали фирмата попада сред задължените лица, които трябва да създават запаси за извънредни ситуации.
При проверката е установено, че дружеството е внесло общо около 14 килограма моторно масло - три туби по пет литра. Управителят на фирмата декларира, че маслото е закупено единствено за техническото обслужване на собствен автомобил на дружеството, а не за търговска дейност с нефтени продукти. Независимо от това администрацията приема, че законът обхваща и този внос, тъй като продуктът попада сред посочените в европейския регламент и националното законодателство.
След извършените по закон изчисления зам.-председателят на агенцията издава разпореждане, с което определя на дружеството задължение да създаде и поддържа запас за извънредни ситуации в размер на 0,003 тона, или три килограма котелно гориво, за периода от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г. Освен това фирмата трябва със собствени средства да осигури и съхранението на това количество при условията, предвидени в закона.
Всичко това е по закон и от „Технопро БГ“ не оспорват самите изчисления. Те признават, че математически определеният размер на запаса е правилен. Според дружеството обаче възниква друг, много по-съществен проблем - на практика няма как тези три килограма котелно гориво да бъдат съхранявани съобразно законовите изисквания.
В жалбата си фирмата посочва, че не разполага със собствен лицензиран склад, а регистрираните складодържатели в страната не могат технически да приемат за съхранение толкова малко количество. За да докаже това твърдение, дружеството изпраща запитване до „Булмаркет ДМ“ ЕООД, откъдето получава официален отговор, че подобно съхранение е невъзможно поради липса на подходящи вместимости. Според жалбоподателя дори и да бъде намерено решение, разходите биха били несъразмерно високи спрямо характера и размера на извършения внос.
От своя страна Държавният резерв защитава изцяло издаденото разпореждане. Според администрацията актът е постановен от компетентен орган, при спазване на всички законови изисквания и въз основа на официална методика за изчисляване на индивидуалните задължения. Представителят на агенцията настоява жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
След подробен анализ Административният съд стига до интересен извод. Магистратите приемат, че административният орган действително е приложил правилно закона. Съдът не открива нарушения при извършената проверка, при начина на изчисляване на количеството или при компетентността на органа, издал разпореждането. Според съдебния състав „Технопро БГ“ действително попада сред задължените лица по закона, тъй като е внесло продукт, който е включен в приложното поле на нормативната уредба.
Решаващият въпрос обаче се оказва дали наложеното задължение е съразмерно.
Съдът обръща внимание, че дружеството не извършва търговия с нефтопродукти и няма необходимата инфраструктура за съхраняване на подобни резерви. Вносът е бил еднократен и е направен единствено за обслужването на собствен автомобил. При тези обстоятелства фирмата е задължена не само да осигури три килограма котелно гориво, но и да намери законен начин то да бъде съхранявано през целия едногодишен период. Именно тук съдът намира, че държавата не е осигурила реална възможност това задължение да бъде изпълнено. Представеното по делото становище на лицензиран склад потвърждава, че технически не може да бъде осигурено съхранение на толкова минимално количество. Това означава, че макар задължението формално да произтича от закона, неговото изпълнение на практика е невъзможно или би довело до неоправдано високи разходи.
В мотивите си съдът се позовава и на решение на Съда на Европейския съюз от 30 април 2024 г., според което подобни задължения могат да бъдат налагани и на вносители на различни енергийни продукти, включително когато те не ги използват в основната си дейност. Европейските съдии обаче изрично подчертават, че подобни мерки трябва да бъдат пропорционални и да не поставят стопанските субекти в положение, при което изпълнението им е практически невъзможно или икономически неоправдано. Според русенския съд именно такава е настоящата ситуация. Макар общественият интерес да изисква съществуването на стратегически запаси от горива при извънредни ситуации, конкретното задължение за съхраняване на три килограма котелно гориво не постига тази цел по разумен начин и води до прекомерни последици за дружеството.
Затова съдът отменя разпореждането на зам.-председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ като незаконосъобразно. Освен това агенцията е осъдена да възстанови на „Технопро БГ“ направените по делото разноски в размер на 1027,91 лева.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.             У