Официозът на Дунавския вилает вестник „Дунав“ (излизал от март 1865 до юли 1877 г.) крие много непроучени или слабо изследвани и до днес тайни за легендарния параход „Радецки“. Сред пожълтелите му страници прозира в дълбоко забвение едно среднощно приключение с „Австрийския вапор“, датирано отпреди повече от 150 години, което представяме за първи път, специално за читателите на вестник „Утро“. 
На 11 срещу 12 юни 1868 г., по време на нощно плаване нагоре по Дунава, „Радецки“ катастрофира - удря се силно в османския кораб „Сияре“. Само няколко дни по-късно, на 16 юни, което за времето си е светкавична скорост, вестник „Дунав“ съобщава: „...Турски вапор „Сияре“ на завръщането си от Видин през нощта между Лом и Оряхово ся срещнали с Австрийския пасажерски вапор „Радецки“, който отивал нагоре. Този последният вапор като ударил Турския вапор „Сияре“, счупил му съвсем едното колело, и го принудил да седне на сухо. В това време двамата капитани са наранили, един от матрозите паднал в Дунава и ся удавил, и Антон Клинчаков си строшил зъбите, а Австрийския вапор 
„Радецки“, като са счупил отпред, захванал да зима вода и ударил на сухо за да не потъне съвсем
Когато запушили дупките, от гдето зимал вода, по случай заминал вапорът „Хайреддин“, и помогнал да плувне в водата „Радецки“ и го набавил, като съвременно като вързал отзаде си вапора „Сияре“, на утрешния ден го докара в Русчук...“.
Случката е и комична и трагична... Преводачът (от турски на български) и репортер на в.“Дунав“ Стоил Попов заключава за „Радецки“: „Този Австрийски вапор до сега е ударил няколко гемии, и някои съвсем е потопил, а тия едно по друго приключения, които причинява същия този вапор, трябва да стават или от ненавист на капитана или от невниманието му. Според като се научаваме, главното вилаетско управление ся отнесло до Австрийското консулство, и искало да ся заплатят всичките загуби на вапора „Сияре“.
И наистина, новоназначеният австрийски консул Драгорич представя акредитивните си писма пред вилаетския управител в Русчук на 24 май 1868 г., само 13 дни преди инцидента с двата парахода. Още ненавлязъл в новата служба, на главата му се струпват лавини от неприятности. Своевременно
репортерите от „Дунав“ не спят и „черпят“ подробности за катастрофата
за които най-подробно четем в броя на вестника от 19 юли: „В завчерашния си брой на вестника си ний известихме, по кой начин Австрийския вапор „Радецки“ удари и повреди Турския вапор „Сияре“. Ний обнародваме днес долните сведения, които можахме да изчерпим из това приключение... Вапорът „Сияре“, когато бил над един остров между Оряхово и Лом и плавал по сред Дунава, видял един бял фенер между дърветата на този остров, който лежи от дясната страна на Дунава, и ако не можли да се видят червеният и зеленият фенери, които са отличителните знакове на вопора, не от величината на белият фенер се разумяло че воистина е някой вапор, и тъй „Сияре“ като захванал да свири, от срещната страна не са чул никакъв глас, последствие на което се помислило че този фенер е на някоя гемия, която е пуснала желязото си и стои на край Дунава. Следователно вапорът „Сияре“ без да направи някое отклонение от пътя си, плавал пак на сред Дунава, а видимият фенер бил на вапорът „Радецки“, който едвам бил излязъл от острова, пуснал се да плава настрана и се отправил към Влашката страна, тъй щото двата вапори се доближили един до други и за Турския като не останало вече време да земе мерките си, 
„Радецки“ го нападнал от дясната страна, откъснал му дясното колело и краищата
заедно с килерската камара, и без да спре машината си повлякал Турския вапор до Влашката страна, а отпосле като се дръпнал назад и видял че и той се бил повредил отпред и захванал да зима вода, незабавно се отеглил към Влашката страна и седнал на сухо. И двата тия вапори като стоели на това място около десет часа, послучай заминувал вапорът „Хайреддин“ отгоре за надолу та побързал и извлякъл „Радецки“, а отпосле вързал вапора „Сияре“ и го донесе в Русчюк...“.
А вината за „това приключение“ Стоил Попов вижда в „невниманието на чиновниците от вапора „Радецки“ и информира, че „по таз причина Дунавската комисия на Турските вопори като се повдигна да иска загубите си, състави се една особена комисия за да изпита по тънко как е станало това приключение, да се извади на яве самата истина, и да се изправи потребното. За съдия в комисията се определи командирът на Французкия вапор „Magicien“, който от няколко време се намира пред Русчюшката скеля“.
Каква е предисторията?
„Сияре“ тръгва от Русчук със специална мисия към Видин. За нея вестник „Дунав“ от 9 юни 1868 г. съобщава, че „...г-да Даниш ефенди, директорът на политическите работи в Дунавската област и Шакир бей, председателят на преселенническата и Дунавската комисия, ся качиха на новия Турски вапор „Сияре“ и отидоха във Видин за да посрещнат княз Наполеона“. Става въпрос за Шарл Луи Наполеон Бонапарт (1808-1873), императорът, оглавявал Втората френска империя под името Наполеона III. Той е племенник на Наполеон I Бонапарт - син на неговия брат Луи (1778-1846). Смята се за първия избран френски президент по време на Втората република, установена с революцията от 1848 г. Самият той се титулувал принц-президент. Няколко години след това, в резултат на държавния преврат от 2 декември 1851 г., републиканската Асамблея на Франция е разпусната, а Луи Наполеон е провъзгласен за император под името Наполеон III. Така за френската държава започва период на просперитет, който продължава две десетилетия. Времето на управление на Шарл Луи Наполеон като президент и като император е забележително с това, че започва мащабна реконструкция на Париж, разрешено е създаването на първите френски инвестиционни банки, пенсионни фондове и други социални инициативи. 
През 1868 година Луи Наполеон посещава Цариград като до Русе пътува с параход
след това с железницата до Варна и отново по вода до столицата на Османската империя.
Именно на връщане от Видин в злощастната нощ на 11 срещу 12 юни 1868 г. става катастрофата между двата плавателни съда. Това не попречва ни най-малко на визитата на високопоставения френски владетел и още на 12 юни вестник „Дунав“ информира: „В 282-й брой бяхме известили, че един военен Француский вапор „Magicien“ пристигна на русенската скеля, за да посрещне княз Наполеона. Понеже ся говори, че князът ще излезе по-напред на Гюргево, реченият вапор отиде на Гюргевската скеля, гдето ще очаква пристигането на княза, за да му направи посрещателните си церемонии... Н.Св. ся очаква да пристигне днес с Авсрийския пощанский вапор“.
Подробностите за височайшето посещение са представени в броя на вилаетския вестник от 16 юни, където се казва: „Завчера в петък като ся взе известие, Н.Светлост ще посети и Русчюк, станаха особени предуготовления за посрещането му на Турската вапорска скеля, от гдето беше наредена царската войска, придружена с музикантите си, съвременно ся наредиха по няколко войскари на някои главни места из пътя до вилаетското седалище. В тоя ден часът по 12 сутрента, като ся види че Французкият вапор тръгна от Гюргево, Н. В. Главният вилаетски управител облечен в официалните си дрехи и придружен от по-главните вилаетски чиновници, слезе на вапорската скеля и посрещна князът, който ся поздрави с двадесет и един топ. Н.Св. се доведе на правителственото седалище, гдето като си почина до един час и половина и направи една закуска, изпроводи ся пак със същото тържество до станцията на железния път, и тръгна направо за Цариград“.
Бурни времена. Невероятни събития. Високоосведомени медии. Информирани поданици. Това е максимата, която владее и охарактеризира градското пространство на Русчук през втората половина на 19 век. А страниците на вилаетския вестник „Дунав“ са само свидетели и пазители за непредполагани и неоткрити или по-скоро позабравени тайни, които предстои да разкриваме специално за вас, читателите на вестник „Утро“.

Първата рисунка на „Радецки“

Катастрофата между „Радецки“ и „Сияре“ е повод и за една от първите карикатури на легендарния плавателен съд. Още в първият брой на вестник „Тъпан“ (в който сътрудничи и Хр. Ботев) от 1 февруари 1869 г. е поместена карикатура на художника Хенрих Дембицки. На нея се вижда как Сабри паша предава символите на властта на Русчук и вилаета (сабя, Коран, въже, завършващо с клуп) на бъдещия му управител Акиф паша. За фон в карикатурата Дембички рисува пейзаж от днешната улица „Славянска“ с изглед надолу към Дунава, където се виждат бесилки и обесени четници... А по реката преминава параход - и не кой да е - а „Радецки“! Невероятно, но факт. А дали е случаен?...

Виенският музей пази първата
литография на българската светиня

Първият литографски отпечатък „Radetzky“ е датиран около 1860 г. Разпространяван е от виенското издателство „Mateus Тrentsensky“. През 19-ти век предприемачите от издателството отпечатват и продават сравнително евтино голямо количество литографии от всички области на човешкото ежедневие. Тогава те не са били определяни като носители на някаква особена художествена или историческа стойност и след години немногото отпечатъци от тази гравюра на бъдещата българска светиня са били похабени или са се загубили. В този смисъл цветната литография на „Radetzky“, оригинален екземпляр от която се съхранява в Историческия музей на Виена, e рядкост. В един изложбен каталог от 1977 г. на Виенския исторически музей литографията е отпечатана, придружена със следните данни: „Дунавски параход“, литография с перо около 1860 от E.Sieger, издателство: „M.Trentsensky“, Виена, име на кораба: RADETZKY, размери на листа: 23,8 х 26,8 (см).

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ