Рилският манастир се превръща в българския Йерусалим. Светата обител става духовна опора за народа през петвековното турско робство. Уставът и богослужението в нея служат като образец за останалите манастири по българските земи.

550 години от пренасяне на мощите на Свети Иван Рилски отбелязаха в Рилския манастир, предаде БГНЕС.

Събитието съвпадна с един от най-светлите празници за християнската църква, Денят на светите апостоли Петър и Павел, чието име носи храмът посрещнал за първи път тленните останки на светеца след пренасянето им от старата българска столица, Търново.

Тленните останки на светеца, наречен Чудотворец, заради дарбата му да лекува са били пренесени от старата българска столица Търново. За една нощ те са положени в църквата на метоха „Орлица“, преди да бъдат пренесени за вечен покой в Рилския манастир.

Годината е 1469. В тъмната нощ, която остава една от най-светите за християнството монасите развиващи духовенство в Рилския манастир тайно преминават през планината.

Църквата, която носи името на апостолите Петър и Павел по това време е схлупена и едва забележима. Фреските и иконите в нея обаче носят чудодейна сила, разказва историята на християнството. Мощите на светеца чудотворец са били поставени в притвора на храма.

В Рилската Света обител почитат през годината в три дати светеца Чудотворец. На 18 август, 19 октомври и 1 юли.