Внушителните 3750 лева такса за привилегировано отношение по управление на кредита, опакована в споразумение за допълнителни услуги, начислила фирма за бързи кредити на своя клиентка. Жената така и не се възползвала от щедро платеното преференциално отношение, а големият „бонус“ за нея в крайна сметка се оказал, че има да връща много повече пари.
Заемът от 5000 лева бил изтеглен в началото на октомври 2016 година при условие, че трябва да се върне за 2 години при 41% лихвен процент. Изчисленията показвали, че общата дължима сума е 7418.64 лева. Но клиентката подписала и допълнително споразумение за бонус пакета срещу сумата от 3750 лева, според който кредитът можел да се разглежда приоритетно, а клиентката да се възползва от улеснена процедура за допълнителни заеми и други екстри. С това месечната вноска скочила от 309 на 465 лева.
Половин година по-късно жената се задъхала и закъсняла с месечната си вноска, при което фирмата автоматично й прекратила договора и поискала да си получи парите предсрочно. И съдът прецени, че действително дружеството има право да си иска парите по заема плюс уговорените лихви. Не така обаче стои въпросът със спорния пакет с преференции.
Така наречените „допълнителни услуги“ накърняват общите принципи на добросъвестност, тъй като не могат да доведат до придобиване на икономическа полза, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това дава възможност за неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което той се е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги е в размер на 3750 лв. Съпоставянето на тази сума с искания кредит в размер на 5000 лв. сочи на извода, че тя се явява прекомерна и е налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Отделно, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услугите и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения договор. Няма данни ответницата да е ползвала някоя от услугите, обоснова се в мотивите си съда като обяви клаузата за нищожна.
Посочено бе също, че събирането на колосалната сума за бонус отношение всъщност далеч не е плащане за услуга, а реално представлява прикрито оскъпяване на кредита, с които се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на годишен процент на разходите и води до драстично увеличение на тежестта на кредита. Затова съдът окончателно отхвърли претенциите на дружеството по спорната такса.
Това е втори случай само за няколко дена, при който съдът решава, че клиентите са били неправилно нагърбени да плащат за „кухи“ услуги.