Френска кулинарна книга с рецепти „La cuisine a l‘usage des menages bourgeois et des petits menages“, издадена през 1868 г., която се оказа собственост на старо русенско семейство, извади от забрава името на един от първите кулинарни журналисти. Барон Леон Брис или Барон Брис, както е подписана книгата, е първият, водил всекидневна кулинарна рубрика във вестник. Вестникът е „La Liberte“, а успехът й е толкова голям, че и останалите издания започват да я имитират. Така баронът се нарежда до пионерите в популяризирането на кулинарната тема Гремо де ла Рейнер, който създава първия кулинарен гид „Алманах за гурмани“ (Almanach des Gourmands, 1803), епикурееца, поет и драматург Шарл Монселе и швейцареца Йосиф Фавр, инициатор на първата френска кулинарна изложба в Париж.
Барон Леон Брис е роден на 20 септември 1813 г. в Жеменос, Прованс. 37 години от живота му минават в родния край, но през 1850 г. той напуска работата си в администрацията на „Вода и горско стопанство“ към цивилната листа на крал Луи Филип и заминава за Париж, за да се посвети на журналистиката и кулинарията. Съществуват догадки, че е бил принуден да напусне заради скандал, но няма писмени доказателства за това. Изобщо за Барон Брис, който най-вероятно е от аристократичен произход, се знае много малко. В Париж той започва на свободна практика в „LТAbeille imperiale“, а през 1864 г. основава кулинарния вестник „Salle a manger, chronique de la table“, който обаче фалира. След това става сътрудник във вестник „La Liberte“ на издателя Емил дьо Жирарден, където започва да води всекидневна кулинарна рубрика.
Специално и изключително само за своите абонати вестникът издава „Кулинарен календар за 1867 г. - 365 менюта от Барон Брис“. Гурме рецептите са заимствани от най-добрите практикуващи по онова време готвачи. Тук може би е моментът, да уточним, че Барон Брис е журналист и чревоугодник, обожава храната, но не готви. Той старателно събира рецепти и подготвя календара с грижата да улесни възможно повече домакини, които всеки ден трябва да измислят с какво да хранят семейството си. При това рецептите в 365-те менюта са съобразени със сезонните продукти и са написани на възможно най-достъпен език.
Например менюто за 1 януари е: супа от черен боб, калкан с бешамелов сос, телешко с вино Мадейра, пиле печено в свинска кожичка, артишок с картофи по лионски, баба с ром /сиропирана малка торта, подобна на саварина/. В менютата има различни супи - от препечени филии, от моркови, от зеле със сирене, от тапиока, с ориз и грис, салата от маруля със сметана, тиквено пюре, зелен фасул с масло, пресни картофи соте, запечени говежди ребра със зеле, телешко филе с корнишони, пълнено телешко филе, телешки език с доматен сос, агнешко в тесто, печено пиле с картофи, пиле с естрагон, патица с ряпа, печен заек, рибена яхния, задушен шаран и змиорка, пържен шаран, скумрия на скара, омлет суфле, бриош със сос от праскови, праскови Ришельо, кайсии с ориз, сметана с малини, тарталети, кремове, пудинги, фланове, мусове и много други.
Следващата година - 1868, журналистът издава две книги. Едната е „Кухня за буржоазни домакинства и малки домакинства“ („La cuisine a lТusage des menages bourgeois et des petits menages“), която съдържа полезна информация за сезонните плодове и зеленчуци, методи и техники на готвене, необходима посуда, видове месо, от коя част на животното са и как се приготвят, менюта с рецепти и начини на сервиране. Другата е „Триста шестдесет и шест менюта на Барон Брисе“ (Les Trois Cent Soixant Six Menus du Baron Brisse). Тя включва 366 менюта с 1200 рецепти, много от които са доста необичайни - факт, за който е доста критикуван тогава. В предговора баронът прави един изключително необичаен коментар за онова време. Авторите на готварските книги почти винаги препоръчват пестеливост в кухнята, докато той пише: „Не съм се опитвал да дам рецепти за използване на остатъци, тъй като това изкуство е полезно, само когато не разполагате с провизии“.
Барон Брис е известен с любовта си към добрата храна и тя е видима от пръв поглед - той е толкова дебел, че когато му се налага да пътува, си купува два билета, защото не може да се събере на едно място. Заради вида му той е благодатен обект за френските карикатуристи, на които обаче трябва да се признае, че не го рисуват язвително, а с известна доза добронамерен хумор. По това време Барон Брис вече е част от много кулинарни асоциации и познава всички велики готвачи на своето време. , Леон е приятел с много видни личности като композитора Росини и писателя Александър Дюма. 
Сред тях е и Жюл Гуфе - френски готвач и сладкар, готвил за император Наполеон III и известен като „проповедник на декоративната кухня“, който по-късно става собственик на хотел „Scribe“ в Париж. Именно Жюл Гуфе и Шарл Монселе го откриват мъртъв в стаята му в хотела във Фонтене-о-роз. На 13 юни 1876 г. шестима приятели се събират там, но той закъснява да слезе в ресторанта, което е твърде необичайно за него. Затова, обезпокоени, Гуфе и Монселе се качват до стаята му. След настъпилата суматоха пръв се окопитва Шарл Монселе, който казва на приятелите си: „Нека да отидем на масата! Той никога не е харесвал изстиналата храна“.
В менютата на Барон Брис тортите се срещат рядко и сред тях има някои, които вероятно се знаят вече само от професионалистите като тортите „Свети Луис“ или „Свети Шарл“. Но една друга има интересна история.
Като много френски сладкиши, преминали през вековете, и Савойската торта има кралски произход. Според кулинарните анали тя е изобретена през 1358 г. в Шамбери - главния град на Савойското графство по поръка на граф Амадей VI Савойски. С нея благородникът искал да подслади тежкия разговор, който му предстоял с наследствения граф на Люксембург и император на Свещената римска империя Карл IV, от чиито услуги се нуждаел. Според други източници императорът просто преминавал през независимото Савойско графство и Амадей се постарал да го посрещне подобаващо. 
Графът помолил придворния майстор сладкар Пиер дьо Йен, а според други източници той се казвал Жан дьо Белвил, да приготви лека като перо торта. За да постигне това, сладкарят разбил поотделно белтъците и жълтъците, после ги смесил, за да се получи леко и пухкаво тесто, което сипал в дървена съд. В онези далечни времена всичко се е приготвяло в огнища с открит огън, чиято температура трудно може да се контролира. А дървото е лош проводник на топлина, изпичането става бавно и тестото придобива пословичната си лекота. Тортата била изпечена във формата на Савойското графство с неговите планини и долини, събрани в имперска корона. Тази сложна форма, която става отличителен белег на тортата, се запазва дълго време, но постепенно отстъпва пред масово навлизащите в кухнята по-модерни съдове и методи за печене.
Малко вероятно е точно Савойската торта да е причина, но през 1365 г. Карл IV обявява Амадей VI Савойски за имперски наместник в Алпийския регион.
Със Савойската торта е свързана и друга любопитна история. Принц Шарл, граф Д‘Артоа, по-малкият брат на Луи XVI, бил женен за Мария-Тереза Савойска, която той не харесвал. Затова продължавал да се весели с дамите и танцьорките в двора. Веднъж Мария-Тереза го попитала къде е съпругът й, на което получила следния отговор: „Принцът получи лошо храносмилане, след като яде Савойска торта, и замина в Париж да пие чай“, което всъщност означавало, че е отегчен от жена си (Савойската торта) и е отишъл да види своята любовница (Розали Дюте). Иронията в историята е, че Савойската торта върви най-добре с чай!

Савойска торта

Необходими продукти:
4 яйца
160 г пудра захар
100 г брашно
35 г картофено нишесте
2 ванилии
кората от един портокал
пудра захар за поръсване
Начин на приготвяне:
В купа се разбиват яйчните белтъци с щипка сол или няколко капки лимонов сок. Веднага щом се превърнат в бяла пяна, се добавят 30 г захар и биенето продължава до гладка, но не прекалено твърда смес.
В друга купа се разбиват жълтъците с останалите 130 г захар, докато сместа побелее. Добавят се настърганата портокалова кора и ванилиите, след това пресятото брашно с нишестето. Към тестото се прибавя 1/3 от разбитите белтъци, като се разбъркват с шпатула. По малко се добавят и останалите белтъци и внимателно се бърка до пълното им усвояване в сместа. 
Тестото се изсипва в намаслена тавичка и тортата се пече в загрята на 160 градуса фурна около 40 минути. След като изстине, се поръсва с пудра захар.
Друг вариант е да се разреже на две хоризонтално и след това двете части да се слепят с крем или бита сметана.