Указание да побърза с продажбата на активите на фалиралата още преди 22 години "Дунавия" получи от Окръжния съд синдикът на рухналия колос на глинени крака Димитър Богданов. 
Препоръката, която има задължителен характер, идва след тематична проверка по заповед на Главния инспектор на Инспектората при Висшия съдебен съвет. В нея се казва, че съдиите от Окръжния съд трябва да осъществяват срочното разглеждане на делата, като предприемат по-ефективни мерки за приключване на старите дела по несъстоятелност, образувани преди 1 януари 2014 година и неприключили към момента на проверката в разумни срокове. За тази цел се изискват по-инициативни и настоятелни действия в това число и чрез използване при необходимост на предвидените процесуални средства за дисциплиниране на страните. 
"Дунавия" е в несъстоятелност от 11 декември 1996 година и разпореждането на Инспектората за по-ефективни действие изглежда много закъсняло. Предприятието притежава активи на стойност 2-3 пъти повече отколкото са дълговете му, но тези активи вече 22 години и половина не могат да се продадат. Някогашният гигант на хранителната ни промишленост отдавна не прави консерви, но отдава помещения под наем и дори отчита печалби от тази си дейност. Така че синдикът няма защо да бърза. Причини да бърза би трябвало да има главният кредитор, който има интерес по-бързо да си събере парите. Но в случая кредиторът е държавата, а тя по тайнствени причини по-често също не бърза.
Някакво разтичване след разпореждането на съда  също не се наблюдава. За 27 юни е насрочен вторият за годината търг за продажба на активите на предприятието. Цената не е намалена кой знае колко - само с 5%, като за главния актив - хладилното стопанство, се искат 1 975 457 лева. И е трудно да се очаква, че отнякъде ще се появи оферта.
А "Дунавия" съвсем не е единственото продприятие, делото за несъстоятелност на което се точи с години. "Дунавска коприна" например е в това положение от 2002 година, доста преди 1 януари 2014 година. "Локомотивен и вагонен завод" е в несъстоятелност от 6 юли 2012 година и също се вмества в критериите. И там се събират приходи от наеми и от време на време се разпределят някакви пари на кредиторите. През март т.г. примерно ЛВЗ изплати 273 890 лева на 78 кредитори, в голямата си част бивши работници на предприятието. Това обаче не е причина да се бави процедурата, защото състоянието на сградния фонд става все по-окаяно и трудно продаваемо.