Русе отново произвежда бира. Градът на първите две бирени фабрики в България „Хаберман“* и „Света Петка“, който така и не успя да се върне на бирената карта на България с круширалия опит да се възроди марката „Хаберман“ преди двайсетина години, пак ще привлича вниманието на любителите на пивото, но вече с крафт бира.  

Нейният символичен старт бе даден в столицата, съобщи блогърът Свилен Кириловски в специализираното си електронно издание Bforbeer.
Бъдещата нова пивоварна се нарича „Дунав“ и е плод на дружбата между трима приятели и общата им страст към бирата. Компанията, както и почти всички български фирми, тръгнали по този път, започва с варки по собствени рецепти в чужбина. В случая - в пивоварна „Стандарт“ край Солун. Но няма намерение да се застоява там, а да прехвърли варенето в България, в Русе. Така че градът става част от бирените маршрути, които са все по-гъсто осеяни с крафт пивоварни. Точно тези, които са родили израза „Support your local brewery“ - „Подкрепяй местната си пивоварна“.
Имената на първите две предложения на бирена компания „Дунав“ са подчертано свързани с Русе, но и с отворени валенции към цялата страна, пък и не само към нея. Първото е светъл ейл „Радецки“, а второто - India Pale Lager с името „Sans changement“. Изборът „Радецки“ е толкова добре преценен, че няма нужда от коментар. По-закачлива е идеята на „Sans changement“ /без изменение - фр./ - приятелско намигване /с твърд ангажимент в подтекста/ към дългогодишната прогноза за нивото на река Дунав в сантиметри, спомените от която още са живи и ярки, въпреки „пенсионирането“ й от БНР.
Ето какви са впечатленията на бирения критик Кириловски от двете нови бири.
„Първата от тях е описана като революционен ейл, с митичния кораб на етикета си. Може би символично, да не забравяме откъде извира Дунав, но в тази бира е използван германски благороден хмел Mandarina Bavaria. Това дава едно много по-меко усещане, на цветя най-вече, вместо познатите цитруси, с които свързваме нароилите се светли ейлове в американски стил. Тази не е от този топ. Но също така „Радецки“ е бирата, по която в „Дунав“ тепърва ще работят и ще подобряват, вярвам. Като начало това пиво има нужда от още отлежаване, за да се изразят по-добре неговите аромати и вкусове. Специално ароматът е ненатрапчив, както споменах - основно флорални нотки, както и малцови такива. Параметрите й са 6,2% алк, 13.9% плътност и ниво на горчивина 32 IBU, като последното не се усеща толкова, предвид указаната степен. Все пак не бива да се забравя, че при използването само на един сорт благороден хмел, със сравнително ниско ниво на алфа киселини (под 10%) бирата не може да се сравни с хипергорчивите ейлове от американски тип. „Радецки“ е леко мътна, като в случая нямаше време за отлежаване и утаяване след пренасяне, но пак бистротата е на сравнително добро ниво. Оценка 5,5/10. Сигурен съм, че революционният характер на тази бира ще бъде изразен още в следващата варка, където рецептата ще се измени.
„Sans changement“ пък е свързана с популярния израз за липсата на изменение на нивото на Дунав. И дано няма много промяна в тази бира занапред, защото всъщност е доста приятна. С 5,7% алк, 12.7% плътност и IBU 23, тя идва тъкмо навреме за началото на летния сезон - сравнително лека, лесна за пиене, горчива, с карамелен привкус, но основни цитрусови аромат и вкус - ананас, манго, грейпфрут, лимон. Благодарение на хмеловете Magnum, Еkuanot и Simcoe.
Тук пренасянето до вкъщи си каза по-осезаемо думата и бирата е леко по-размътена, отколкото в оригиналния си вид и отколкото се полага на един лагер. При по-добра филтрация подобни придвижвания от точка А до точка В обаче няма да оказват такова влияние. Едно леко по-високо ниво на газираност също няма да е излишно. Пяната доста бързо пада. При преглъщане „Sans changement“ предлага един сух и добре охмелен финал, със средно дълъг горчив послевкус. Оценка 7/10“.
Двете бири дебютираха в понеделник и вторник в най-големия пазар у нас - в София, и постепенно ще бъдат представени в страната.
Сега пред тримата приятели има две еднакво важни предизвикателства. Първо, да наложат продуктите си и второ - да построят пивоварната в родния Русе. И да я развият така, че да се радва на по-добра съдба от всички досегашни местни бири.
* Може да се приеме, че макар да не е заработила веднага, исторически първата българска бирена фабрика е „Хаберман“. Нейното строителство е започнато от австриеца Йозеф Хаберман през 1876 година, но работата е замразена заради избухването на Руско-турската война /1877-1888/ и първите количества бира са сварени през 1882 година. Първата работеща бирена фабрика отново е в Русе - „Света Петка“, основана и заработила през 1877 година. В публикация във вестник „Дунавъ“ от 29 декември 1868 година има косвени сведения, че бирена фабрика в Русе е имало и през 1868 година, но темата не е докрай изследвана.