Здравейте! Мой близък е пристрастен към всякакъв вид игри и лотарии, непрекъснато купува талончета, пробва си късмета и в игрални зали, но при всеки опит за разговор на тази тема казва, че всичко е под контрол и място за притеснения няма. Знам, че всеки се изкушава с един удар да си оправи живота, аз също от време на време пускам тото, но къде са границите на опитването на късмета и на пристрастяването? Как човек може да се освободи от натрапчивото чувство, че щастието му е скрито в някакво билетче или талонче и да го преследва на всяка цена? Поздрави! Данчо, 52 г.

Здравей, Данчо! В психологическата практика, когато някой предприеме консултиране заради друг възрастен, е некоректно да обсъждаме проблемите му, като не му чуваме думата, пък и няма как да му се помогне, ако той не счита, че има нужда от помощ. От писмото не се разбира на колко години е твоят близък, дали хазартните игри поглъщат цялото му внимание, съзнание, дали „инвестира“ голяма част от парите си в късмета, дали играе до изтощение и залага отново сума, която може да е спечелил, дали вече има неприятности от това. Но ще отговоря на твоите въпроси по
проблеми, свързани с пристрастяването към хазарта
а ти прецени дали би могъл да използваш тази информация в нови разговори с твоя близък или да му предоставиш направо вестника.
Счита се, че хазартът, наричан още игри на щастието, съпътства човека поне откакто я има писаната история. Днес лотарийни билети се продават навсякъде по света. В много държави има законен хазарт, гледат се телевизионни турнири, покерът е достъпен и онлайн. Голямо изследване в САЩ дава данни, че 4 от 5 души поне веднъж в живота си са играли хазарт, около 54% са играли повече от 10 пъти, 27% са го правили повече от 100 пъти, а 10.1% - повече от 1000 пъти.
Къде е опасната граница
и може ли да е болест страстта към хазарт? Много хора имат наблюдения върху пристрастени, които им навяват мисълта, че става въпрос за зависимост и за болест. По принцип не всяко поведение, което ни се струва отклонение, имаме право да наречем болест. Предходното издание на американския наръчник за психични разстройства определя патологичния хазарт като разстройство на контрола върху импулсите, но най-новата ревизия на този наръчник от 2013 г. - Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, 5th Edition (DSM-5), го възприема като пристрастяване, подобно на пристрастяването към психоактивни вещества, защото както него предизвиква отрицателни последици - последователни загуби и
неспособност да се контролира собственото хазартно поведение
Подобно на „толерантността към веществото“, поради което хората с разстройство, свързано с психоактивни вещества, трябва да употребяват по-големи дози, за да получат същия ефект, при патологичния хазарт човекът има нужда да залага повече, за да поддържа същото ниво на възбуда. Общ фактор за двата вида пристрастяване е и абстиненцията - когато човек намали едното или другото или го изостави, става тревожен и раздразнителен. И двете може да водят до незаконни действия, за да може да продължат да се практикуват. В САЩ, където са направени многобройни и мащабни изследвания не само на ниво държава и континент, но и сравнителни изследвания в много държави, етноси и раси, резултатите са дали основание този проблем статистически да се докаже като заболяване според броя на утежненията, причинени поради хазарт, което предполага лечение и възможност за излекуване. Налице са
критериите за хазартно разстройство,
което е често или периодично повтарящо се проблемно хазартно поведение в продължение на 12-месеца, а именно: потребност да се играе хазарт с увеличаващи се суми; човек е неспокоен или раздразнителен, когато се опитва да ограничи хазартното си поведение; опитвал е в миналото да намали хазарта; мисли за хазарта (например постоянно мисли за минали преживявания с хазарт, планира следващото начинание, като мисли за начините да получи пари, с които да залага); играе хазарт, когато се чувства дистресиран (безпомощен, виновен, тревожен, депресиран); опитва се да компенсира загубите с честа склонност да се връща на другия ден, за да се реваншира; лъже, за да прикрива участието в хазарт; поставя на опасност значителни възможности поради хазарта - ценна връзка, работа, образователна или професионална възможност; разчита на други, за да осигуряват парите, загубени в хазартни игри.
Според броя на тези диагностични критерии
които се откриват в поведението на даден човек, разстройството е епизодично - при повече от един случай със симптомите за хазартни нарушения в продължение на най-малко няколко месеца, или устойчиво - при хора, които изпитват непрекъснати симптоми за много години. Както при други разстройства след консултиране или психотерапия може да има така наречените ремисии - светли периоди с поведение като нормалното. Степента на сериозност на нарушението е лека, ако включва 4–5 критерия, умерена - 6-7 критерия, тежка - при 8-9 критерия.
Моделът на развитието на това пристрастяване може да е непредвидим и не е свързан с определена възраст. Разстройството може да се развие в юношеството, в млада зряла възраст, в средна възраст и дори в старостта. Мъжете обикновено го развиват по-млади, а жените по-късно в живота.
Хазартът отскоро се изучава от научна гледна точка
предполагам заради нарасналия размер на последствията и то на фона на такова масово предлагане. Според мен би било коректно на всяка машина за хазартни игри, на всеки фиш, на всяко билетче за търкане да има предупредителен надпис (както на цигарените кутии), че хазартът причинява вреди, ако настъпи пристрастяване. Своеобразно предупреждение представлява щандът в магазин на известна търговска верига в Лас Вегас, който предлага скъпоструващи бижута и часовници на многократно по-ниски цени, а казино „Монте Карло“ има музейни витрини със заложените за по стотина долара годежни пръстени с диаманти и всякакви лични и фамилни скъпоценности на височайши гости на казиното, загубили ги в игрите. Но материалните загуби са само едната страна на проблема. По-голямата е достигането на трайна неспособност за въздържане на импулсите, невъзможността за самоконтрол. В САЩ във всяко казино има табелки с горещата линия за оказване на подкрепа „1-800 - GAMBLING“, защото както в миналото, така и днес има случаи, в които хазартът води до отчаяние и дори до самоубийство.
Какви са обичайните убеждения
с които човек се задържа в играта, дори и когато вече достатъчно много е губил? Съвременния комарджия, който ползва машинките, ще го познаем по неговата инженерна убеденост, че в софтуера им е заложен алгоритъм, който той вече е разгадал, и на еди-кое си натискане на бутона тя трябва да пусне джакпота. Някои дори считат, че е разгадаемо на коя от машинките в игралната зала й е наред „да пусне“. Достигнал такава идея, човекът ще говори на близки и приятели с ентусиазъм, ще подкрепя твърденията си компетентно с терминология от материята на компютрите и хазарта, за да убеди познатите си да му дадат пари назаем, които заедно „неминуемо“ ще умножат и ще се замогнат за една нощ, като прецакат машинките...
При една част от хората
хазартът е нещото, с което се допълват
така, както ако никога не биха имали достъп до хазарт, щяха да го правят с нещо друго, което представлява отклонение от здравия разум. Както и друг път в тази рубрика е коментиран проблемът с някои симптоми, в психичното няма място за празнина. Окаже ли се такава, веднага настъпва стремеж за компенсирането й. Добре е това да става с развиващи занимания, с усилия, в които човек се чувства успешен - занаят, изкуство, спорт... Някои се допълват, като правят всичко възможно да печелят овации или лайкове в социалните мрежи, други наистина правят чудеса в развитието си, за да надскочат дадено ограничение, трети изпадат в слабостта само да критикуват хора и обстоятелства, за да оправдават свои празноти и инерцията си по
течението, в което се носят
четвърти към пубертета започват да се допълват с цигара, за да се изравняват по „ръст“ с големите, пети искат да се чувстват „играчи“, „баровци“, пресъздавайки този образ, който си представят, допълнен от атрибути, сред които добре се вписва и хазартът. А ако в него успеят да придобият умения, някои сръчности и увереност в поведението си в залата, ако забележат, че човекът, който пуска машинките (невинаги е подходящо да се каже „крупие“) ги е посрещнал с възхищение, което може да им е в дефицит в ежедневието, и не ги е изпратил с пренебрежение, а с уважение, така се сглобява възможност всичко това да се повтаря.
Повторността създава навик
Навикът има свойството да работи като сам за себе си. Неговата функция в оцеляването е да икономисваме усилия за действие, щом се е повтаряло достатъчно, за да стане автоматично. Но нека не обвиняваме навика, а да ползваме този принцип за навици, които ни носят предимства, а не вреди.
Когато човек реши да противодейства на който и да е лош навик, ще има да се изправи пред сериозен проблем, ако не му достигне волята. Той е в зависимост, щом се чувства така все едно са му блокирани волята и мотивацията. Ако не успява да ги провокира и да ги усили самостоятелно, добре би било да потърси помощ. При психолога продължителна става работата, ако трябва да се търсят причини в дълбочина, за които споменах по-горе - като допълването, което е специфично при всеки, затова и
психологическата помощ е специфична за всеки
няма универсален начин. Освен за причина в дълбочина, успоредно се работи и за изграждане на нови навици, а не само върху въздържанието от вредния навик, който влече човека към казиното или към будката, но не за да си купи този вестник, а за поредното талонче, в което вероятно го чакат щастливите числа или фигурки на късмета. Има ситуации, Данчо, при които състоянието е толкова натрапчиво, че справянето предполага лекуване, съчетаващо психотерапия и медикаментозна терапия. В този процес са много важни и хората за подкрепа, какъвто за твоя близък може би си ти.
Вероятно твоят човек счита, че така вложените с времето пари, в един момент ще му се върнат умножени. Но всеки със средна степен на интелигентност и на обща култура би следвало да проумява
кой печели със сигурност от хазарта
Разбира се, това е този, който го предлага и организира - печели от изкушението, т.е. от слабостта на играещите да се уповават на своя звезден щастлив случай. Затова има една световно известна фраза: „Казиното винаги печели!“. И още една световна аксиома - колкото е по-остра нуждата и оскъдицата, в която живеят хората, толкова по-голяма е илюзията им, че с един удар може да заживеят охолно и безгрижно. Съобщенията за спечелени джакпоти силно стимулират тази вяра.
Иска ми се да мисля, Данчо, че с това разнообразие от игри, които изпробва близкият ти човек, проблемът все още не е прехвърлил болестната граница. Дано засега да е само една увлеченост, податливост,
вяра в добрия късмет
както малките деца очакват подаръка си от Дядо Коледа, дори и да са се досетили, че подаръците ги осигуряват родителите, докато пораснат един ден достатъчно, за да си ги купуват и правят сами. Да даваме шанс на късмета си, можем не само чрез хазартни игри, които, ако ни отклонят от житейската реалност, могат да замъглят възприятието ни за безброй други много по-големи и по-сигурни печеливши възможности в живота.