На церемонията по връчването на наградите „Русе“ тази година една от речите бе изключително кратка. Да не кажа суперкратка. Което на фона на напоителните речи в стил „Оскари“ толкова се хареса на публиката, че тя сърдечно аплодира Кръстина Атанасова. 
Истината е, че не знаех, че трябва да се произнася реч, засмива се половин месец след церемонията Кръстина Атанасова. В деня на връчването на наградите „Русе“, 23 май, тя се върнала часове преди това от състезание в Хасково. Тръгнала оттам по-рано, заради приза. „И 5 минути преди церемонията ми казаха: „Нали знаеш, че като ти връчат статуетката, трябва да кажеш няколко изречения?“. Откъде, интересно, трябваше да знам? Ще рече човек, че всеки ден получавам награди „Русе“, казва треньорката по вдигане на тежести. И затова тогава тя наистина в две изречения сдържано изрази своите благодарности и побърза да слезе от сцената. 
Колкото до самата награда - без излишни показни скромничения Кръстина Атанасова признава: „Не съм мислела и мечтала за тази награда, но когато разбрах, че съм номинирана, се замислих, че всъщност очаквам да я получа. 
Смятам, че заслужавам тази награда 
- защото това не е признание само и единствено за мен самата, а за всичко, което правим - аз и съпругът ми, за клуба, за Ученическата спортна школа, за Спортното училище. И си давам сметка, че става ли въпрос не за единичен успех и за едно постижение, а за масовост, за приобщаване на много деца към спорта, за разрастване на мащаба на работа с откриването на нови бази, за резултатите от цялата тази работа, за постиженията и на вътрешни първенства, и на международни състезания - да, не крия: убедена съм, че наградата получавам напълно заслужено!“. 
Интересен факт е, че тъкмо в категорията, в която Кръстина Атанасова получи приза, тази година имаше най-много номинации: цели пет, всички с авторитет, постижения и заслуги. И комисията след разглеждане на кандидатурите избра именно Кръстина Атанасова. 
Радвам се, че има хора, които са оценили труда ни, казва треньорката. Че тя прави всичко това не единствено и най-вече за да получи статуетката на Георги Радулов, е повече от ясно. 
Това е нейният живот: залата, щангите, децата
Всичко започва, когато Кръстина е осмокласничка в училище в Силистра. Тогава за първи път влиза в зала за вдигане на тежести - и остава свързана с това завинаги. 
„Тези спортове винаги са ми били интересни. Моят баща се е занимавал с борба. А при нас в училище дойде един треньор и ни покани в залата. Реших да видя за какво точно става въпрос. Отидох. Стана ми интересно. И така започнах“, разказва не много словоохотливо Кръстина Атанасова. Постепенно вдигането на тежести я увлича, започва да се явява на състезания, на вътрешни първенства. И когато е в 11 клас в силистренския техникум по икономика участва в европейското първенство за жени и печели шесто място! 
С дипломата от Икономическия техникум Кръстина избира да следва в Спортната академия. Вече е наясно, че иска да се занимава точно с това: с този спорт и да предава своя интерес и увлечение и на деца. Затова записва треньорски профил плюс вдигане на тежести. 
А в Спортната академия се запознава със съпруга си - Радослав Атанасов
известен със своите възпитаници, които жънат победи на състезания, а през миналата година признат от Българската федерация по вдигане на тежести за един от 9-те най-добри треньори в страната. 
След академията Кръстина известно време не може да намери свободно място по специалността си в Русе. Първото й „истинско“ работно място като учител по физическо е в училището във Ветово.
Честно казано, удариха ми едно рамо познати - толкова трудно беше да се намери работа по специалността, припомня си Кръстина.
Една година работила там, а след това получила покана да се премести в Помощното училище „Св.св.Кирил и Методий“. 
„Беше в квартал Селеметя, но пък училището имаше страхотна база, беше прекрасно оборудвано, а директорката Гинка Иванова беше сформирала невероятен колектив с уникална атмосфера. И... това стана първото училище, което после закриха в Русе. Така съжалявам и за колегите, и за самото училище, което даваше много на децата“, не крие горчивината Кръстина Атанасова. 
След това работи като учител по физкултура в Икономическия техникум, после замества в различни училища. А от 2010 година е в Спортното училище. Малко преди това започва работа в Тежкоатлетическия спортен клуб „Русе“, а преди три години се захваща с треньорска дейност и към Ученическата спортна школа.
Децата имат нужда от спорт и ние им отваряме вратите 
казва Кръстина Атанасова. И добавя: „Има снобарски спортове. Има и спортове за по-бедни деца. Нашият е от вторите. Ние сме най-вече за деца, които не могат да си позволят да плащат за тренировки, за спортни екипи, за участия в състезания. Всяка есен обикаляме училищата и каним деца от пети, шести и седми клас да дойдат при нас в залата. Обясняваме детайлно всичко, което правим - и настояваме наистина да дойдат, за да видят с очите си залата и тренировките. Много родители смятат, че караме момичетата и момчетата да вдигат тежко. Нищо подобно! Започваме с обща физическа подготовка, първо се започва с тояжка, а постепенно се преминава към уредите и същинските тежести. Нашият спорт помага на децата да укрепнат, да развият мускулатурата и да стегнат телата, да отслабнат здравословно и с всичко това да придобият и самочувствие. 
А момичетата ни са истински красавици
Няма при нас момиче, което да стряска с груба тежка физика - напротив, всички будят възхищение!“, разказва треньорката. 
Междувременно, докато разговаряме в треньорската стая, момичета и момчета започват да идват за тренировка, поред отварят вратата, усмихват се и поздравяват: „Здрасти, тренер!“ /към Кръстина Атанасова/ и „Здрасти, бат‘ Радо!“ /към Радослав Атанасов/. Впрочем, треньорската стая е почти препълнена от чували. Не любопитствам, но Атанасова обяснява: „Това са дрехи, които събирам от познати, от приятели, от хора, които са склонни да даряват - даваме ги на децата, защото повечето от тях са от семейства с недоимък и за тях е проблем да си купят нова дрешка“. 
Напоследък обаче колкото и да обикалят училищата и да обясняват ползите и предимствата от нейния спорт, Кръстина и съпругът й все повече забелязват, че децата уж слушат внимателно, а после така и не идват в залата.
Обсъдили този проблем с председателя на ТСК „Русе“ д-р Кирил Панайотов и стигнали до решението, съзвучно с древната източна мъдрост - щом като Мохамед не отива при планината, планината ще отиде при Мохамед.
„Решихме да влезем ние в училищата - да създадем там клубове, за да могат децата в удобно за тях време, между часовете, в свободен час и в други пролуки, да дойдат в залата, без да е необходимо да пътуват някъде далече. И установихме, че има полза от това - по-удобно е за децата и е голям плюс за каузата. Вече имаме два клуба - първо в училище „Йордан Йовков“, след това оборудвахме база във „Васил Левски“. 
Предстои да направим още трета база в основно училище „Алеко Константинов“
разказва Атанасова. 
И уточнява: „При нас всичко е безплатно - тренировъчната екипировка, екипите за състезания, самото участие в състезанието - с транспорта, нощувките /спим само в хотели/, храненето /то пък е само в ресторанти, а не с кифла и боза!/. Освен това вече шеста година водим деца, които са се изявили в клуба, за седмица или десетина дни на море. И всяка година ходим на различно място: били сме на Албена, на Шкорпиловци, в Балчик, Обзор, Равда. Знаете ли, имали сме дете, което благодарение на нашия клуб за първи път видя морето - а беше седмокласник! А имаме и деца, които от седемгодишни ходят с нас на море... Много сме признателни за това на председателя на клуба д-р Панайотов, който поема финансирането. Но пък и ние сме най-добрият клуб в цялата страна“.
Това е самата истина: миналата година федерацията по вдигане на тежести обяви категорично: „Според статута на клубовете по вдигане на тежести в България,
ТСК „Русе“ е на челно място с 45 участници на държавни първенства и събрани 17 231 точки
от представянето на своите състезатели. ТСК „Русе“ е и с най-много участници в националния отбор в различните възрастови групи. През изминалата година седем от младите щангисти на русенския тим защитаваха националния трикольор на международния подиум. Възпитаниците на тима са завоювали 104 златни, 47 сребърни и 26 бронзови медала от държавни първенства. Според статистиката спечелените от тях златни отличия са два пъти повече от втория отбор в класирането“. А тази година само от състезанието в Хасково, което мина неотдавна, възпитаниците на Кръстина и Радослав Атанасови донесоха 58 медала. Впрочем, 10 от тях на деца от клуба в училище „Васил Левски“, пояснява треньорката. 
Искаме да подготвим и някои от нашите деца за треньорската професия, казва Кръстина Атанасова. Така те успоредно със спортната подготовка могат да се подготвят за тази работа, още повече, че малко или много имат опит в работата с деца - 
ние тук сме като едно огромно семейство
освен че всички споделят с нас много съкровени неща, които някак не могат да кажат на родители и на учители, по-големите деца помагат на по-малките. А и връзката с нашите възпитаници не изтънява и след като пораснат и завършат училище - винаги, когато могат, се обаждат, отбиват се при нас и винаги имаме какво да си кажем. А за нас това е най-сигурният белег, че си вършим работата както трябва - щом като залата им липсва и идват при нас отново и отново, значи сме си на мястото и вършим нещо нужно и полезно“. заключава треньорката по щанги.