Лора Георгиева е част от випуск 2024 година от АЕГ „Гео Милев“. Определя себе си като мечтател, търсещ красота и като отдаден на каузите човек. Израснала е в Козлодуй, но откакто е започнала да учи в гимназията, се е преместила в Русе. По-рано тази година участва в националния конкурс за есе, организиран от фондация „На крилете на знанието“. Неин ментор по отношение на конкурса е г-жа Петя Великова - старши учител по български език и литература в АЕГ „Гео Милев“. Лора е сред едва петимата отличени автори от цялата страна. Темата на есето й е „Какво искам да променя в образованието“. Публикуваме интервюто с нея на 24 май - един от най-ярките символи на образованието.

- В есето си засягаш темата, че в образователната система критериите се вдигат с все по-големи темпове. В какво се изразяват тези критерии?
- Темата за академичната инфлация става все по-актуална. Критериите в учебните заведения се повишават ежегодно поради нарастващия обем знания, до които човечеството достига. Преди години уменията за четене, писане и смятане са били достатъчни за това да отличат кандидата от масовката. В днешно време обаче материя от по-дълбоко естество е необходима, за да се осъществи подбор на кадрите. Все по-често срещано е явлението критериите изобщо да не са обвързани с определен набор от знания, а с развитието на умението за анализ, разсъждение и извличане на изводи при дадена база данни. Не запаметеното знание е това, което отличава хората един от друг, а умението за боравене с него. Този критерий постепенно измества всички останали, повишавайки академичната инфлация.
- Кои са най-важните типове грамотност, чиито основи трябва да бъдат поставени още в училище?
- Независимо дали ученикът има амбиции да учи в „Харвард“, или предпочита да се отдаде на семейния живот, емоционално грамотният човек може да си позволи да извлече от себе си най-добрата реакция спрямо стимула. Или с по-прости думи, 
емоционалната интелигентност е основополагаща за разбирателството, споделеността и начина на протичане на човешкия живот
независимо от пътя, който човек избере.
- Какво смяташ за твърдението, че в образователната система се наблюдава следният парадокс - колкото повече се вдигат критериите, които малка част от учениците успява да покрие, толкова повече пада общото ниво на учениците в България?
- Повишаването на критериите само по себе си не е причина за повишаването или намаляването на нивото на знания на учениците. Нивото остава същото, критериите се повишават, което на пръв поглед заблуждава, откроявайки изкуствен спад спрямо новата горна граница.
Учениците имат нужда от повишаване на мотивацията
която не е обвързана с параметрите в скалите за оценяване, а с изпитване на чувството за вътрешното удовлетворение.
- В есето си пишеш: „Реномираните училища често се водят като такива, когато съумяват да обучат възпитаниците си да „въртят колелото на хамстера“. Колкото по-бързо се върти колелото, толкова по-престижно е училището“. Какво разбираш под това въртене на колелото на хамстера?
- С метафората за колелото на хамстера визуализирам изпълняването на определени изисквания, които са общоприети за престижните училища. Много често училищата се сравняват по резултати, постигнати на държавните зрелостни изпити, или пък по брой завоювани медали. Смятам обаче, че този тип изпити оценяват много конкретни параметри, свързани с конспекта, а други качества, които са видими при различен вид оценяване, остават незабелязани. 
- Какви характеристики има ученикът, който за теб е изключение от правилото, от рамката? 
- За мен
ученикът, който е изключение от рамката, е този, който не се страхува да бъде осъден, докато опознава себе си и света по свой начин
Този ученик е уверен в себе си, защото е усетил щастието на откривателството. Повече ученици, творци на действителността, биха съществували, когато системата е усъвършенствана до степен, в която не оценява способността на човек да запаметява текст, а измерва истинското разбиране на учебния материал.
- Не е ли всеки ученик различен, или има различни сред различните?
- Разбира се, че всеки ученик е различен, но съотношението на преподавателите спрямо броя ученици налага използването на стандартизирани подходи, които не разглеждат ученика като личност. Различен сред различните ученик е този, който в ранна възраст е осъзнал своите силни и слаби черти и не се страхува да разкрие себе си пред обществото, независимо от наложеното „нормално“. 
- Смяташ ли, че всеки един качествен бунт срещу системата трябва е подкрепен със съответната доза знания и умения на ученика?
- Смятам, че бунт е прекалено силна дума, натрупала негативен контекст и в случая не бих нарекла позитивната промяна по този начин. Въпреки това,
необходимо е повече ученици да имат увереността да заявят своята позиция
за да има резултатност. Знанията и уменията се придобиват с времето, но понастоящем органите на властта имат нужда да видят ясна позиция на мнозинството. „Количествените натрупвания водят до качествени изменения“, както е заключил преди много, много години германският философ Хегел.
- В есето си също правиш следното твърдение: „Така, ако си представим учебните предмети в йерархична структура, математиката и езиците заемат челната позиция, хуманитарните науки се нареждат втори, а изкуствата се крият в ъгъла“. Как изкуствата могат да намерят пълнокръвно, а не само теоретично приложение в училище?
- Изкуството в училище може да намери почва само тогава, когато се избяга от протокола. Разбира се,
редът е също толкова важен, колкото и свободата, затова двете крайности трябва да намерят своята златна среда
Както споменавам и в есето си, индустриалната революция е една от по-големите причини човечеството да забрави емоционалното и да се отдаде изцяло на рационалното, следвайки ясни инструкции без ни най-малки отклонения. По този начин, години по-късно, стари методи опитват да отгледат нови поколения. Свободата на избор е един от начините за въвеждане на изкуството в училище, повишавайки творческата енергия.
- Как изкуствата могат да допринесат за по-доброто ментално състояние на учениците?
- Изкуството е форма на изразяване на личността. Всяка емоция има нужда да бъде изразена, а понякога изкуството е единственият й път навън. В този смисъл, когато детето не задържа емоции, то поддържа добър душевен мир. 
- В есето си широко засягаш темата за творческия потенциал на учениците. Какво мислиш за твърдението, че не всеки ученик има творчески потенциал и за някои ученици е почти невъзможно да го проявяват в учебните часове?
- Вярвам, че всеки човек е творец. В ежедневието си всеки от нас създава. Мислите се проявяват физически чрез съответните действия. Когато ученикът е ограничен от критерии, в които да прояви мислите си, той 
често се въздържа в показването на собствените си разсъждения от страх, че те няма да бъдат приети, неотговаряйки на критерия
Късметлии са тези, чиито мисли съвпадат с тези на създателите на протокола. 
- Колко важна е ролята на междупредметните връзки според теб?
- Преди много години учените са разделили природните науки на различни направления, за да улеснят изучаването им. С времето обаче човек забравя общия им произход и стигаме до днес, когато ученикът дори не търси общото между тях. Следователно, изучаването им като отделни звена се случва изключително трудно, тъй като на ученика не са му предоставени всички зависимости, за да може да си обясни логически дадено явление. 
- Би ли дала пример за добра практика, свързана с успешното прилагане на междупредметните връзки?
- Както е общоизвестно, съществуват т.нар. ПУО-та - професионално учещи общности. Това е подход на съвместната работа между учители, който цели да създаде отворена среда на учителите, за да могат те заедно да постигнат подобрение на качеството на учебния процес за учениците. Една от идеите на ПУО е да се фокусира върху
основната задача на формалното училищно образование - да гарантира, че учениците учат, а не просто се обучават
В този смисъл, една утопична идея за въвеждането на междупредметните връзки е преподавателите от всяко ПУО да обединяват част от часовете си, с цел преподаваният материал да бъде разглеждан в своята цялост. По този начин би било много по-лесно за учениците истински да разберат какво учат, запомняйки логически, вместо да наизустяват по всеки предмет поотделно. 
- Дали е пълна отживелица прословутото запаметяване на информация?
- Запаметяването на информация винаги ще остане полезно, защото по този начин човешкият мозък изгражда нови и нови връзки, чрез които се развива и усъвършенства. Въпреки това, с годините информацията само нараства, което прави неизбежна необходимостта от подбиране на истински необходимото знание, което служи по пътя към откривателството. Къща без основи не се гради, както и наука без основните си принципи.
- Как ти запомняш най-добре уроците си в училище?
- Моят начин за запаметяване на информация е дълбокото вникване в нея. След всяко прочетено изречение при мен възникват многобройни въпроси и ако си отговоря, вече съм сигурна, че помня, защото разбирам. Единственият недостатък на този метод на учене е многото време, което отнема. Но през годините съм се убедила, че
качеството винаги трябва да взема превес над количеството
за да има дългосрочност на запаметената информация.
- За теб учителят на 21-ви век влиза по-скоро в ролята на новатор и ментор, който подкрепя своите ученици. Смяташ ли, че тази му роля е практически приложима в масовото българско училище?
- Имах щастието и големия късмет да срещна моя вдъхновител - г-жа Десислава Иванова, учител по биология и здравно образование в АЕГ „Гео Милев“ - без който в момента, края на XII клас, все още нямаше да знам с какво искам да се занимавам. Силно вярвам, че всеки учител в началото на кариерата си е искал да бъде новатор и ментор, но, за съжаление, в днешно време тази професия се оказва прекалено изцеждаща, за да успее човекът да се съхрани, опитвайки се да вдъхновява. Голяма част от енергията на преподавателите се изразходва при воденето на отчетност, която се изисква от тях, както и при подготовка на учебни материали поради липсва на готови ресурси. Прибирайки се от работното си място, работата на един учител продължава - извиняване на отсъствия, изготвяне на изпитни материали, проверка на контролни, подготовка на новите уроци и т.н.
Ролята на ментор и новатор на учителя ще бъде осъществима в българското училище, когато преподавателите бъдат освободени от бумащината, с която се борят ежедневно
- На база на какво правиш своите изводи за необходимите промени в българската образователна система?
- Всички изводи, до които съм стигнала в есето си, са на база личен опит и такъв, споделен от моите учители. По време на 12-те си години в образователната система имах възможността да наблюдавам много и различни ученици, учители, методологии и ситуации. Обобщено бих казала, че учителите са често претоварени, а учениците са заблудени, мислейки си, че учителят е там, „за да мъчи ученика“. Истината е, че намалявайки допълнителната работа на учителите и влизайки в ролята на ментор, вдъхновител, и двете страни - учител и ученик, ще се чувстват мотивирани да изпълняват функциите си. 
- Наскоро беше част от националната програма „Иновации в действие“, кои са най-важните неща, които научи в областта на успешните иновативни практики?
- Научих, че 
всяка промяна трябва да бъде въведена плавно и работейки заедно
Иновациите често са трудни за въвеждане, защото са новост в живота на хората, а всяка новост предизвиква известна доза стрес. Затова е важно всички заедно и плавно да направят необходимия преход.
- За теб промяната в образователната система се прави от единицата или от групата? 
- Определено промяната на толкова мащабна структура не се постига чрез едно есе или един семинар, или едно мнение. Наслагването на една и съща гледна точка някой ден ще доведе до положително развитие. Няма да се случи бързо, нито лесно, но успешната бизнесдама Джини Ромети казва: „Растежът и комфортът никога не съществуват заедно. Необходим е хаосът, за да се роди космос“.
- Няма как да не те попитам накъде си се насочила след завършването?
- От изключителна важност за мен е да се занимавам в областта, която истински пали искрата в мен - природните науки. В момента кандидатствам за университет в чужбина, откъдето планирам да попия възможно най-много положителни практики, за да опитам да ги приложа и на наша земя.