Въвеждане на общоевропейска минимална заплата - идея, която активно се експлоатира преди евроизборите, най-вероятно няма да се отрази на българите и дори ще забави ръста на минималната работна заплата у нас. Това показва анализ на Института за пазарна икономика. 
В представата на повечето хора общоевропейска минимална заплата означава едно и също минимално възнаграждение за всички страни - примерно 800 евро, както предлагат някои. Това обаче се подкрепя само от някои леви партии и кандидати, а основната идея е да се определи една и съща пропорция на минималното заплащане спрямо средното за всички европейски страни, казват от ИПИ. Такъв подход се лансира примерно от френския президент Еманюел Макрон. Концепцията на заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс е МРЗ да се фиксира на 60% от медианната заплата. Медианната стойност е такава, че броят на хората под нея е равен на хората над нея и обикновено е някъде около 70% от средната заплата, твърдят икономистите. Средната аритметична стойност няма как да се ползва за основа на минимална работна заплата, тъй като всяко увеличение на МРЗ повишава и средната.
При средна месечна заплата за 2018 г. от 1135 лева, медианната стойност е 795 лева, 60% от което е 477 лева, изчисляват от ИПИ. А за миналата година МРЗ у нас беше 510 лева. И ако такъв механизъм за определяне на МРЗ съществуваше, тази година тя може би нямаше да бъде увеличена на 560 лева, колкото е в момента.