След 10 години протакане неработещата отдавна Захарна фабрика най-после е обявена в несъстоятелност. На 9 май състав на Русенския окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „Захар-Био“ АД. За временен синдик е назначен Георги Чолаков, а на 11 юни ще бъде проведено първото общо събрание на кредиторите. То трябва да избере постоянен синдик и комитет на кредиторите, като реши какво да се прави с дружеството в бъдеще. Предвид факта, че то не извършва дейност от години, решението едва ли може да бъде друго освен пристъпване към ликвидация и заличаване на фирмата от Търговския регистър.
 Както „Утро“ писа, молбата за поставяне в несъстоятелност бе внесена на 25 октомври миналата година от Стоянка Петрова - изпълнителния директор на „Захар Био“ АД, под чието име оперираше някогашният гигант на русенската хранителна промишленост. На 30 ноември съдът потвърди основанията й, като назначи и съдебно-икономическа експертиза. Последваха светкавични оставки на други двама члена на Съвета на директорите - Мария Късова и Йордан Нинов. 
Според данните в молбата на Стоянка Петрова публичните задължения на „Захар Био“ към 24 октомври 2018 г. са 14 280 372,72 лева и за тях срещу фирмата са образувани изпълнителни дела от ДФ „Земеделие“, НАП и община Русе. Задълженията към юридически лица са за 7,36 млн. лева. Дружеството все още е собственик на недвижими имоти и построени върху тях сгради, но те са ипотекирани като обезпечение за получен още през 2007 г. заем. Според последния финансов отчет, всички активи на дружеството са на стойност малко под 7,5 млн. лева.
Някогашната Захарна фабрика бе закупена преди години от „Литекс Комерс“ на ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев и оперира успешно под името „Захар Био“. През 2008 г. Захарната правеше по 50 млн. лева продажби и осигуряваше препитание на над 300 души. От следващата година оборотите започнаха бързо да намаляват. Целият захарен бизнес на групата бе ликвидиран, според Гриша Ганчев - заради евтиния контрабанден внос. И заводът бе затворен. През 2010 г. основните производствени мощности бяха нарязани за скрап и изнесени. По-късно основните сгради бяха съборени, а теренът - разчистен и обявен за продан. През годините имаше различни слухове за нови производства, които биха могли да се нанесат на иначе много удобното за бизнес място, но досега не е направена нито крачка напред в тази посока. Такива „удобни за бизнес“ терени на някогашни промишлени мастодонти в Русе вече има твърде много и със „Захар-Био“ се конкурират ЛВЗ, „Дунавия“, „Дунавска коприна“ и др. Инвеститори, които да ги използват за стартиране на някакво ново производство, обаче все не се намират.