На 2 май се навършиха 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи - една от най-прогресивните, образовани и иновативни личности на всички времена. Тази рубрика се посвещава на ренесансовия гений, съчетал неукротим талант с енциклопедични знания, иновативна личност, търсеща отговора на въпроса „Защо?“.
Ние считаме, че днес всяко „Защо?“ започва от образованието.
Сред приоритетите на нашата рубрики ще бъдат тенденциите в иновативното училище, справянето с образователните нужди на дигиталното поколение, както и добрите практики в обучителната сфера. 
Целта е да споделим идеи, практика и опит, за да дадем най-доброто образование на нашите деца.

Леворъките пишат по-живо - твърдят го психолозите. Защото точно по-сръчните с лява ръка имат перфектно развито дясно полукълбо на мозъка. Имаше време, когато се считаше за странно да пишеш с лявата ръка. А всъщност това е знак за особено обаятелно присъствие - и в творчески, и в житейски план.
Дясното полукълбо ни дава възможност да мечтаем и фантазираме. С негова помощ можем да съчиняваме различни истории. Дясното полукълбо „разбира“ метафорите и това, какво иска да ни каже чуждото въображение. 
Основна сфера на специализация на дясното полукълбо е интуицията. То трепти на фината честота на художествените способности, на емоциите, бляновете и копнежа ...
Леонардо да Винчи, Исак Нютон, Наполеон, Андерсен, Алберт Айнщайн, Луис Карол, Чарли Чаплин... - общото между всички тях и много други известни личности е, че с лекота са си служели с лявата ръка. 
Може би и вашето дете има тази способност?
Броят на хората левичари в света е относително малък - не повече от 10%. Но сме склонни да им приписваме рядък талант, необичайна съдба и ярък характер, разказва deti.mail.ru.
Отношението към тях се мени и днес учените твърдят, че левичарите просто са различни. Преди години се смяташе, че лявата е „лошата“ ръка и децата бяха карани насила да се научат да пишат и използват приоритетно дясната. В много случаи деца с водеща лява ръка са дислектици.
„Дислексия“ е образователен термин, а не шокираща медицинска диагноза. Това състояние е продукт на по-особения начин на мислене и справяне с околния свят. Да не забравяме, че Леонардо да Винчи, Андерсен, Алберт Айнщайн ... също са живели и творили със „смесване на функциите на мозъчните полукълба“, както определя дислексията д-р Самуел Ортън.
При всички левичари се наблюдава интересен феномен в зрително-пространствените възприятия - те могат например да прочетат дума или буква и в хоризонтално, и във вертикално положение. Могат да гледат картинки, да четат и пишат на всички страни... И да пишат по-живо, разбира се...
Но защо в Топ 10 на най-великите книги на 20-и век присъстват творбите само на десничари? Владимир Набоков, Ф.Скот Фицджералд, Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Габриел Гарсия Маркес ... 
Смята се, че хората с доминиращо ляво полукълбо са хора на науката, познанието, логиката, правилата, практичността и реализма... и оказва се са велики писатели. 
Съвременните невролози не подкрепят мнението, че двете полукълба на мозъка виждат реалността по различен начин, че лявото е прагматично, а дясното творческо. Последните изследвания показват, че от ляво на дясно и обратно постоянно текат информационни потоци. Митът за лявото и дясното постепенно губи легендарната си стойност, а функционалната асиметрия отстъпва на функционалната обвързаност... И така при Джейн Остин, Толстой, Марк Твен, Хемингуей и още десетки ...
Всъщност какво значение има дали пишем с лява или с дясна ръка? Важното е четивото да бъде интересно и хората да търсят и продължават да четат написаното...