13-годишният Димитър Върбанов беше единственото русенче, което получи своето първо причастие от папа Франциск по време на гостуването на светия отец в църквата „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски. Дими, който е ученик в осми клас в Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“, не е от приказливите. Но признава, че това е може би най-вълнуващото събитие засега в неговия живот. 
„Бяха ни казали, че не е сигурно дали самият папа Франциск ще даде на всички деца в храма първо причастие. Затова и аз не знаех до последно дали ще взема от него причастието. Но ето че когато започна церемонията и след първата редичка с деца от първите пейки в църквата, светият отец продължи да дава първо причастие на следващата редичка, и аз си помислих дали ще стигне и до нас“, разказва момчето, което било седнало приблизително в средата на католическия храм в Раковски. 
За нас щеше да бъде прекрасно и ако Дими беше получил първо причастие от отец Валтер - но така всичко стана още по-празнично и по-тържествено, 
със сигурност ще помним този ден до края на живота си
казва майката на русенчето Цонка Върбанова. 
Дими се подготвя за този паметен момент от миналата година с нагласата това да стане именно в русенския храм „Св.Павел от Кръста“. Но ето че след празничната света литургия навръх Нова година - буквално в първите часове на 1 януари, отец Валтер Горра си погледнал в бележника и съобщил на момчето и на майка му, че има вероятност Дими да вземе първо причастие от... папата! Още тогава ни обзе огромно вълнение, но пък това означаваше, че трябва да забързаме малко подготовката за това събитие, казва майката. Защото важният момент в живота на малките католици не е просто формално тържество, а изисква децата да са преминали подготовка по катехизис, да са вникнали не просто в основите на вярата, а да са приели и вникнали в тях, за да бъде този важен акт осъзнат, осмислен и дълбоко прочувстван от всяка детска душичка. 
Всъщност, Дими е католик откакто се помни. И докато за неговите родители това е била стъпка, продиктувана от разума и сърцето в сравнително зрялата им възраст, момчето е кръстено в католическа вяра още съвсем невръстно. 
Бащата на Дими е рано отишлият си от земния свят русенски джаз пианист Люси Върбанов
През 2004-а, година преди да се роди синът им, двамата с певицата Цонка сключват католически брак.
Католическата църква много е помагала на покойния ми съпруг в нелекия му живот, затова и двамата нямахме колебания, когато решихме да изберем да принадлежим към нея, обяснява русенката. А за Дими русенският католически храм е място важно и съкровено - от 6-7 години момчето помага и на отец Валтер при църковните служби. 
Така празничният ден преди по-малко от седмица в „Пресвето сърце Исусово“ в Раковски просто увенчава един от етапите в живота на русенското момче и го превежда към следващия по възможно най-тържествения начин. 
„В църквата там се събрахме всичките 242 деца още от осем часа сутринта. Много от тях се познаваха, но имаше и доста, които идвахме от по-далечни места. Но това не създаваше напрежение. Повечето от децата изглеждаха одухотворени, но и доста щури. Ама все пак, от около 8 сутринта до малко преди 11 часа, когато дойде светият отец, измина много време и нямаше как всеки да седи чинно и послушно“, разказва Дими. 
Той и майка му заедно с останалите от русенската група поклонници били станали в пет сутринта, за да потеглят в шест към Раковски. А и предишният ден, неделя, е бил доста изморителен - с пътуването от Русе до София и с участието в литургиите с папата. Но очакването на най-важния момент затъмнявал всичко останало и заличавал умората. 
На всички деца раздали белите роби, с които те да приемат своето първо причастие. 
„Когато светият отец влезе, той се усмихна и в този момент всичко вътре сякаш светна още повече. 
Всички деца започнаха да викат: „Папа! Папа!“
Аз държах моята рисунка, която по съвет на отец Валтер бях направил - бях нарисувал нашия храм в Русе, в него аз съм коленичил пред олтара и папата ме причестява. След това светият отец започна да говори. Всички хем слушахме словото, хем чакахме да започне най-важното“, разказва Димитър Върбанов.
„Интересно е, че децата в Раковски се бяха подготвили с песнички, които пеят, играейки - с движения на тялото и ръцете. Когато запяха, изведнъж се оказа, че тези движения увлякоха всички - и другите деца, които идваха от други места, се включиха в песните и движенията, без да са репетирали. Стана много празнично, дори родителите започнахме да пригласяме“, добави и майката на русенчето. 
„Сега изпитвам огромна отговорност - за мен това беше такава висока чест, да получа първото си причастие от папата. И някак усещам с цялото си същество, че нещата стават по-добри - всичко, което е около мен и в мен. В момента на самото причастие просто усещаш как Исус идва към теб и все едно ставаш като него - по-добър“, обяснява момчето. 
Със сигурност всички ще запомним съветите, които светият отец даде и на децата, и на всички ни - като посланията му за любов и всеопрощение, като съветите да не завършваме деня скарани с близки и приятели, убедена е Цонка Върбанова. 
Разбира се, тя е първата, която прегръща сина си и го поздравява след причастието.
Не си внушавам - сигурна съм, че 
през цялото време в този вълнуващ ден с нас беше и баща му
признава жената. А веднага след нея Дими е заобиколен от скъпите хора, с които споделя вярата си: от приятеля Джо, от всеотдайната и безкрайно добра сестра Йола и, разбира се, от отец Валтер. 
Толкова сме им благодарни и на сестра Йола, и на отец Валтер, много се радвам, че в този вълнуващ ден с нас беше и Жени Босилкова, внучката на Евгени Босилков, на която също сме много признателни, казва Цонка Върбанова, като отново преживява вълнението отпреди седмица. 
Преди да си тръгнат към Русе, те получават скъп подарък - бялата роба, с която Дими е приел причастието, е дарена на русенския храм „Св.Павел от Кръста“, за да остане да се пази на брега на Дунава като свиден спомен за благослова на папа Франциск към русенското момче. 
Сега Дими е сякаш незримо пораснал само за тези няколко дни. И това е не само заради прическата. Това е едно от нещата, които той „жертва“ в навечерието на важния ден. Преди това пуснал по-дълга коса. Искал да прилича на един от музикантите, които страшно много обича - Джон Ленън. Има си и очилца като неговите - с онези кръгли стъкла с телена рамка, които са известни като „джонки“. Но 
Дими взел решение и подстригал дългата коса 
- може би друг път ще опита пак да провери доколко ще прилича на Джон. А по време на поста преди  причестяването, по време на който католиците се отказват не само и не просто от блажни храни, а най-вече от занимания, които са знак за любими и предпочитани изкушения, тогава Дими пак взел важно и не съвсем лесно решение. Той се лиши от телевизия и ползваше телефона и месинджъра само за връзка, но не и за игри, казва майка му. А тя очевидно е наясно какво означава за един тринадесетгодишен да пропуска игри и какви ли още не забавления, с които днешното тийнейджърско поколение живее неразделно. 
Впрочем, когато става дума за игри, Дими обяснява, че са му любими онези, в които... трябва да се мисли! Обичам стратегически игри, които ме карат да търся трудни решения, в които трябва да намирам необичайни варианти, но точно такива решения могат да те доведат  до мига, в който ти ще вземеш своя звезден миг! - казва момчето.
Със сигурност звездните мигове на Дими предстоят. Макар че и досега той вече е успял да изживее не един и два момента, в който се е прегръщал със славата. Естествено е, че синът на джаз пианиста Люси и на певицата Цонка още от малък започва да свири на пиано. Той, впрочем, придружава майка си, когато тя става участник във втория сезон на „Гласът на България“ и влиза в отбора на Преслава. 
Шестгодишен Димитър Върбанов става първокласник в Училището по изкуствата
негова преподавателка по пиано е Красимира Иванова. Мисля си, че и това е Божи промисъл - няма начин Бог да не се е намесил, когато направихме избора Дими да бъде записан именно при нея, казва Цонка. И обяснява: „Тя е не просто преподавател, тя съветва, обяснява, обсъжда с него. Ходи с него и по майсторски класове - за да види върху какво акцентират там и да добави опит към своя. Наистина е невероятен човек!“. 
Затова вероятно успехите, които 13-годишният пианист вече има, се дължат както на дарбата му, така и на съпричастието - професионално и сърдечно - на Красимира Иванова към неговото развитие. Затова на конкурса „Орфеева дарба“ Дими печели второ място, а Красимира Иванова получава диплом за успешен преподавател. На конкурса Дими получава покана и за 10-дневен майсторски клас при Людмил Ангелов в София. Не съм сигурна дали можем да си позволим толкова време да останем в София, но там, където ни е възможно, ходим непременно, казва майката. Така 
Дими впечатлил внука на Панчо Владигеров
който носи името на дядо си, с изпълнението на „Ариета“. Там пък получава покана през октомври да участва в майсторски клас в къщата на Владигерови в София. А миналата година печели първа награда на конкурса в Бургас с творба на Александър Владигеров от мюзикъла „Червената шапчица“. 
Той харесва и джаза, но в момента е силно впечатлен от Бетовен. Много сдържано, хем тъжно, хем сдържано, особено сонатата, посветена на Хайдн - звучи темпераментно, строго и много детайлно - обобщава 13-годишният пианист. Който мечтае да стане пианист или органист. Затова заляга над свиренето - прави го с радост, защото отскоро у дома си има собствено пиано: подарък му е от известната пианистка Мариета Петкова, останала впечатлена от дарбата и посветеността му. 
Светът е пълен с добри хора, толкова сме им признателни! - казва майката Цонка Върбанова. 
А Дими Върбанов се стреми да стане един също такъв добър човек - и докосването му до папа Франциск е една от светлите стъпки към това.