Здравейте! От година и половина имам един проблем, който не мога да разреша. Ходих на много места, при невролог, при психиатър и т.н. и всеки ми казва, че ми няма нищо, а аз се чувствам много зле. Като остана сама, започвам да се страхувам да не ми прилошее, като се кача в кола или автобус, веднага започва да ми се повръща. Това същото се получава и когато трябва да отида до банката да си платя сметката и вътре има много хора. Това чувство с повръщането направо ме подлудява и ме кара да се чувствам като половин човек. Вече не знам какво да направя и много ме е страх. Забравих какво е да седнеш в някое кафе с приятелка и т.н., защото от присъствието на много хора веднага започва да ми се повръща. Също така ме е страх да се движа сама дори да трябва да отида само до магазина под блока да пазарувам, защото започвам да имам сърцебиене и започва да ми се вие свят и се задушавам. Моля ви от сърце да ми помогнете или поне да ми дадете някакъв съвет какво да направя или какви хапчета да си взема. Предварително ви благодаря. С уважение, Ирина, 30 г.

Здравейте, Ирина! Съжалявам за Вашия проблем, който личи, че Ви причинява не само дискомфорт, но и мъчителни кризи, и който се съмнявате, че можете да разрешите. И то на такава млада възраст, когато човек е достатъчно голям, за да няма забрани и ограничения (както в детството от някого) да бъде там, където му харесва, да е свободен вътре в себе си, за да може да се придвижва сам до място, където да си купи нещо или
да споделя спокойно собствената си компания, когато си е сам
Казвате: "Като остана сама, започвам да се страхувам да не ми прилошее...". Първото, което си помислих (и това е едно от неудобствата на кореспондентското консултиране, че няма как да го уточним навреме) е, че Ви прилошава или че очаквате да Ви прилошее и не се чувствате свободно дори вкъщи, а не само навън на така описаните обстоятелства и места.
Повторните прочити на писмото Ви ми предоставят още предположения. Че когато останете сама, започвате да се страхувате – да не Ви прилошее в този момент, може би като превантивна мярка или като несъзнавано подготвяне, приближаване, влизане в съприкосновение с това мъчително поведение повръщането. Защо казвам поведение, а не реакция? Още като малки деца ни се е повдигало от необичайна храна, с която не е свикнал стомахът ни, или когато сме се разболявали и възпалението на дихателните пътища, чувствителността на глътката при зачервени сливици, често съчетавано с висока телесна температура, са предизвиквали реакцията повдигане, като сигнална, и реакцията повръщане, ако не е било възможно да бъде предотвратена. Като спонтанна реакция на организма тя е и при хранително натравяне, или иначе казано, организмът си знае начините, с които да разреди напрежение, да откаже това, което би го натоварило повече в момент на слабост.
Тялото и емоциите са тясно свързани
Високото емоционално напрежение покачва цялостното напрежение на организма, което може да се отрази на дейността на сърцето, стомаха. При много хора, на вид в емоционална кондиция пред изпитания, тялото може да им напомня за напрежението си с главоболие или с неколкократно тичане по нужда до тоалетната. Има обаче хора, които при подобен проблем изпитват стрес, от който се повишават силата и честотата на биенето на сърцето им, изпотяват се, нарушава се дишането, чувстват обърканост, паника. При Вас прилошаване с позив за повръщане касае не само сърдечната дейност, а чувствителността на стомаха и хранопровода. Възможно е да Ви се е случвало някога сред много хора да Ви е станало много задушно, ако не е било проветрено, ако е имало недостиг на кислород в помещението. В такава ситуация на несигурност - в хората от обкръжението и в собствените сили да бъде понесено неудобството, човек може да е асоциирал - хора-задух-миризми-отвращение-повръщане.
Повторението на такова отреагиране на смущаващите обстоятелства
може да се превърне в обичайно поведение.
Ако се върнем на опита и запаметените от ранната ни възраст реакции при чувствителност от телесно неразположение и автоматичната връзка за реакция, която може да произведат мозъкът и тялото, възможно е ситуация, несвързана с храната, да се окаже трудна за "преглъщане". Тогава може да се запитаме коя трудност за понасяне е останала чужда за нашето възприятие, неприемлива, или непреработена в душевното "храносмилане", която не допускате да се разтвори у Вас, а по-скоро сте в готовност да я върнете, докато е на входа на приемането?
Да приближим заедно, макар и въображаемо, местата
които посочвате като пример за Вашата непоносимост: когато се качвате в кола (може би не шофирате сама или, дори и да шофирате, ако се придвижвате към място, където очаквате, че ще има хора); в автобус - там има хора; в банката, ако има много хора; вече и на кафе с приятелка, към която дори и да сте запазили доверие и се чувствате сигурна само с нея, то наоколо по съседните маси може да има хора, които да станат свидетели на това, което не можете да контролирате - че ще Ви прилошее. Вероятно централният проблем, за който Вашата тревожност се е "захванала" като свой обект на страха, това са хората - социална тревожност, за разлика от специфичните фобии, които може да са свързани с конкретни места, неща, обстоятелства, както се случва при други хора с подобни на Вашите преживявания.
Обръщате се за помощ към психолог - дистанционен начин с
избягване на присъствен риск пред непознат,
който не е лекар като невролога и психиатъра, е а психолог. На фона на общото недоверие към непознати допускам, че изпитвате недоверие и към тези, от които очаквате помощ. Затова, за разлика от други консултации тук във вестника, когато съм се приближавала към хората с обръщения "на ти", в момента запазвам дистанция, за да не Ви смущавам, оставам "на Вие".
Значи, ходили сте на невролог и на психиатър - със сигурност поне при двама специалисти - "и всеки ми казва, че ми няма нищо, а аз се чувствам много зле". Какво може би са имали предвид, че Ви няма нищо? Чрез съответния преглед (в други случаи и с допълнителни изследвания) неврологът вероятно първо се е насочил към това да установи дали споделените оплаквания са симптоми на нарушения от органично естество, нарушения от патологични изменения в мозъка примерно. И в практиката на психолога се случва
дадени симптоми да се проверят без забавяне с приоритет при лекар
за медицинска проверка и евентуално отхвърляне на такъв проблем, ако не е наличен, за да продължи психологическата помощ. При психиатъра човек отива често уплашен, че може да му бъде "изписана" диагноза, която да потвърди най-голямото му опасение - че полудява. Може би той е искал да Ви увери, че не полудявате, но проблемът не може да се разреши автоматично. И двамата специалисти са разбрали, че Вашата тревожност се покачва силно само в присъствието на много хора. Вероятно са Ви изписвали лекарства, веществата в които взаимодействат по химически път с областите на дефицит или свръхпроизводство на "трансмисии" в състояние на стрес в тялото Ви, което за времето от година и половина е довело до изтощение, а лекарството може да подпомогне тялото за ново балансиране. Вероятно хапчетата не са Ви подействали "вълшебно", както Ви се е искало. Има хапчета за намаляване на тревожността и на позивите за повръщане, но
хапче против повръщане от хора няма
Ако панически пристъп сред хора преди година и половина Ви е подал сигнал за опасност за Вашата сигурност, този сигнал като реакция се включва вече предварително, само при мисълта, че там, където отивате, ако попаднете на много хора - ситуация, от която някога сте изпитали отвращение и чието присъствие може да е подействало като "натравяне" - че отново ще Ви се повдигне.
Изразявате очаквания да Ви помогна, на които не може да се откликне с кореспондентско консултиране. Хапчета не мога да Ви препоръчам, но вярвам, че ако приемате тези, които са Ви били изписани, и се ориентирате към срещи на живо със специалист, като се настроите за активна работа по проблема, той може да се разреши. Първо се налага да изберете
дали да се оставите на този проблем и да живеете с ограниченията
които той Ви предлага, или да проявите решителност за промяна и да я предприемете със същинска работа върху себе си, която ще бъде подпомагана от специалиста.
Психолог или психиатър? Нека да го кажем направо - психологическото консултиране и психотерапевтичните услуги не са в достъпния пакет на нашето здравно осигуряване. Те касаят повече на брой срещи със специалиста, не могат да се ограничат до посещение при психиатъра в рамките на направлението. Как би могъл психиатърът да Ви отдели един час (освен ако не сте пациент на психиатрична клиника), ако пред кабинета има опашка от хора. Отделянето на нужното време може да бъде подсигурено с частния прием, какъвто е и при психолозите. Психолог или психиатър - специалист с опит в психотерапевтични методи, след като Ви опознае заедно с особеностите на проблема, ще се ориентира в избора на подход, за което
заедно ще установите важни обстоятелства
Дали се е стигало до същинско повръщане и колко пъти или само до повдигане и страх от повръщане? Дали проблемът пречи и на местоработата Ви, или може би заради него не работите, което още повече утежнява положението Ви? От изброените в писмото Ви и други проблемни моменти, за които се сетите, кой от всичките покачва най-много тревожността Ви и кой е най-поносим?... Има още много обстоятелства, изясняването на които биха довели до избора на метод и техники, които ще се прилагат в система в отделни срещи. Някои от тях са за намаляване на чувствителността към проблемните обстоятелства и постепенно приучване да се възприемат от човека като нормални, поносими. Други окуражават към постепенното им приближаване в безопасната, защитена среда при специалиста, към съприкосновение с тях, в което човек натрупва сили и опит да ги понесе, развива по-голямо доверие към себе си и това го освобождава при реалното му присъствие в тях навън.
И така нататък, но в по-добрата перспектива
Хрумна ми така да завърша тукашната консултация, тъй като на две места в писмото използвате "и т.н.". Какво съдържа по смисъл "и така нататък": "така" - "по този начин", и "нататък" - "в същата посока, напред". Представяме си как в далечни времена някой майстор е учил своя чирак (или учител своя ученик) на полезно действие, показал е модела и перспективата - "и давай нататък по същия начин". 
В работа със специалист, представена само в щрихи, проблемът става разрешим, Ирина, и така нататък - усвоят се начини да понасяме и не особено приятните за нас ситуации в живота и да се справяме успешно.
Най-важният успех на човек след подобно страдание е този, да овладее проблема си, вместо да се оставя проблемът му да го владее. Той да бъде господар на разнообразните си житейски проблеми, които да разрешава, а не техен роб, на които да служи със самоизолация и изтощение.