Шофьорите у нас масово негодуват, че колегите им от чужбина, особено тираджиите от Турция и туристите от Румъния, карат така, сякаш са сами на пътя, правят фрапиращи нарушения и сякаш не се притесняват нито от пътен контрол, нито от глоби - нещо, което дори не могат да си помислят у дома си. В същото време нашите сънародници се стремят да бъдат по-примерни от курсисти в учебна кола зад граница, защото е известно, че вероятността нарушенията им там да не бъдат засечени е минимална, санкциите са жестоки и се прилагат безкомпромисно. Още е пресен споменът за дошлият след едновременното ни приемане на Евросъюза бум на отнетите от румънски полицаи огромен брой български шофьорски книжки, задържани обикновено за дребни провинения. Процедурата за връщането на документите е дълга, тромава и тягостна, а до приключването й санкционираният няма право да шофира, дори да е наказан за невинно превишение на скоростта, за което е предвиден фиш. Картината не се е променила съществено и днес, разликата е, че българите свикнаха да бъдат дисциплинирани и предпазливи в Румъния и подобни инциденти намаляха.
Но в Румъния, а и въобще в чужбина, има и други опасности. Те са невидими и са като бомби със закъснител - гръмват много след като сте се прибрали оттам. За какво става дума? Материал по темата е публикуван в портала Дир.бг.

Обикновена разходка в Италия с кола може да завърши с "поне три катастрофи". В Румъния пък, ако кара българин, удря поне 3-4 коли. Не по-малко! Просто такива са "правилата". Ако всичко това ви се струва странно и нелогично, повярвайте ни, лъжете се. Всичко това е реално, случва се и ще се случва. Затова е добре да му обърнем внимание.
За какво става въпрос?
Всичко се свежда до простите думи - застрахователна измама. А родните застрахователни фирми буквално са се хванали за главата от искове към тях за несъществуващи инциденти на пътя.
Масова практика в Италия е просто да ти запомнят номера на колата. Друго не им трябва. Минал си отнякъде, заминал си. А след това в застрахователната компания, в която имаш сключена полица "Гражданска отговорност", защото е задължителна, идва иск.
Италиански застраховател е образувал иск, че българска кола е ударила италианска и е нанесъл щети за Х евро. И това обикновено става, след като българската кола вече отдавна е напуснала Италия. Разбира се, за да се образува "щета", е нужен и един свидетел - италианец, който веднага се подписва под показания, защото е получил "нещо".
А след като има такъв иск в чужда страна, правилата са прости - родният застраховател плаща.
Когато такъв иск се оспори, нещата влизат в съда, защото повечето щети ги завежда адвокат.
Това пък означава, че българинът, който и хабер си няма за такова ПТП, трябва да се вдигне до Италия и пред съда да обясни и докаже, че такава катастрофа няма. Това, само по себе си, е много трудно. И реално парите по щетите си заминават.
В същото време българинът трябва да намери и свидетел, който пък да потвърди, че колата преди година и половина, примерно, когато е станало "ПТП-то", е била в България. Италианският съд може и през Външно да разпитва, но не го прави, а в 99% от случаите искат човека там.
Италианският свидетел може да не може да си каже името, но помни ясно цифрите на колата. Няма цвят, няма марка, но помни номера. И по тази схема изтичат милиони.
В Италия схемите са следните
ПТП няма - просто се намират документи и се завежда щета в бюрото по зелена карта в страната. В България застрахователят се свързва с "виновния" водач, който може да се окаже, че не е напускал страната. Така се работи само по документи.
Оказва се, че съществува такъв канал, който осигурява документите на италианския застраховател. И най-странното в случая е, че обикновено в Италия прилагат в досието на щетата зелената карата и големия талон.
Никой не носи големия талон в колата си.
Как изтича това
Само ще споменем, че при преминаването на Годишен технически преглед в България предоставяме част от необходими документи, в които има достатъчно информация.
Не пренебрегваме и момента, че Застрахователните посредници също разполагат с цялостната информация - талони( голям/малък), зелена карта, данък на автомобил.
Друга масова "италианска" практика е да направи регресивен иск след година.
Италианска кола прави ПТП с българска, като виновен е италианецът. Българският водач си взима обезщетението по зелена карта от 2000 евро, примерно, и за него случаят приключва.
Да, ама не. Масово след около година се завежда иск от италианска компания, че същата българска кола е причинила ПТП и дължи 2500 евро. Нищо че българската кола не е влизала повече в Италия. Просто, след като данните на българската кола ги имат, италианците искат да си върнат парите.
Иди се обяснявай, че нямаш сестра, както се казва.
Трета хипотеза е, че има ПТП с виновен българин в Италия. Стресираният водач разписва протокол, но не знае какво подписва. И вътре му се наблъскват няколко нарушения.
Какво се случва с Румъния
И ако в Италия "хитрините" са едни, то в Румъния са други. В Румъния обикновено кола с български номера удря поне 3-4 коли наведнъж. А сред пострадалите обикновено е и една българска.
В крайдунавските градове има хора, на които им се водят по 500-600 коли. Дават му минимална сума на сиромаха, за да се подпише тук и там. Той колите и не ги вижда. След като автомобилът е регистриран, "посредникът" води несретника при нотариус, а след това колата попада при румънец или италианец. Реално в повечето случаи, за които ни разказаха, чужденец си докарва колата и после си я прибира, но с български номер.
Защо го правят
Става въпрос за прости сметки. Говорим образно, за да е по-лесно. И в Румъния, и в Италия минималната Гражданска отговорност (ГО) е около 300 - 400 евро. Към това като добавим и данък на колата, нещата отиват към 1000 евро.
Автомобил с български номер има ГО за 300 лева (150 евро), данък до 200 лева (100 евро). Или общо това прави 250-300 евро. А до 1000 евро? Само от това румънецът или италианецът си избива парите за колата за 2-3 години. Говорим за коли до 5-6 хил. лева. От данъци и застраховка вече е спестил цялата кола. Реално чужденецът има договор в себе си и може да я продаде на всеки. Колата си върви с талон и документи и с нея може да се прави всичко. А такива коли са хиляди.
В чужбина кола с български номера физическо лице може я кара до 6 месеца, но схемата е измислена, за да може БГ автомобил да се кара и повече време. Това става през кухи фирми или като се регистрират на адвокатска кантора или счетоводна къща. Дава се адресът и така няма проблем. Юридическите лица са под друга законова форма и така се отваря пътят. Всичко е според правилата.
Оказва се, че 
в Румъния 25% от колите са с български номера
Там даже са открили и пунктове за технически преглед на коли с български номера, за да не се разкарва автомобилът до България. Прегледът важи за Румъния и не се изискват бележка за платен данък, нищо.
В Англия модата за източване на застрахователи пък е друга.
Там хитреците са се специализирали в неимуществените щети
Възниква ПТП с ожулена броня. Щетите са си щети, но се оказва, в най-честия случай, че вратът на шофьора е пострадал от удара. "Хитрецът" слага шина на врата, докато му оправят кола кара рентакар... И като се събере всичко, накрая излиза, че инцидент за 300 паунда може да нарасне до 15 000, защото водачът е претърпял "неимуществени вреди".
Оказва се, че местните застрахователи в Англия не плащат такива щети. Те много добре знаят за какво става въпрос. Просто там е уредено всичко като социален статус и това е причината тарикатите да се насочват основно към чужди коли.
Реално заведена щета за ожулена броня може да стигне до хиляди паунда, след като по нея се предявят и неимуществените щети. В Англия никой не мисли, че със закона може да се злоупотребява, но се намират вратички.
Ето защо е добре да правим всекидневно и периодично селфи на колата си, за да може в последващ етап, ако се окаже, че сме помлели 3-4 коли в Румъния, да покажем снимки къде и кога сме били там.
Да живее селфито! Ще ни спестява много грижи
Само по себе си това е странно и нетипично предложение, но ако попитаме патили, нещата ще са съвсем други.