За поредна година земеделците от Русенско ще разчитат на държавата да опази реколтата им от градушки от догодина. Това става ясно от проекта за нов Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития, който вече влезе за обсъждане в парламента.
Област Русе както и цяла Североизточна България, житницата на страната, досега не бяха обхванати от защитата чрез ракети за обезвреждане на градоносните облаци. И това ще си остане така. Според стратегията за развитие на защитата от градушки, този район ще бъде защитаван единствено със самолети. Каквито обаче май не се очакват скоро, а сезонът на градушките започва след броени седмици, освен това до приемането на закона и прилагането му има да се извърви още доста път.
Проектът предвижда на мястото на сегашната Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ да бъде създадено държавно предприятие за управление на риска от неблагоприятни климатични събития. На него земеделците ще броят за защитата по 0,75 лева на декар. Ежегодната такса ще се плаща само от земеделските стопани, които обработват земя и трайни насаждения, заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Тя няма да се събира от собствениците или ползвателите на пасища, мери и ливади. Уведомления за дължимото стопаните ще получават до 30 август, а плащането трябва да се направи до 30 октомври.
В преходните разпоредби се уточнява, че такса за настоящата година ще дължат само земеделските производители, които попадат в територията, в която градозащитата се осъществява чрез ракетен способ, така че русенските фермери ще дължат пари за противоградова защита чак от следващата година. В мотивите към законопроекта се казва, че самолетният способ ще бъде въведен за сезон 2019 г., което значи за следващата пролет. Което дай боже и да стане, тъй като прословутите самолети, обстрелващи с ракети градоносните облаци, трябваше да са факт още миналата година.
Делът на напълно унищожените площи в незащитените срещу градушки райони е над 53% средногодишно от общо пропадналите площи в страната. В години с интензивни градобитни процеси този дял е значително по-голям - например през 2014 и 2015 г. той е около 75%, а през 2016 г. превишава 67%. Напълно пропадналите площи вследствие от градушки, за които земеделските производители са поискали компенсация, варират през годините от 0,02% до 0,27% от всички обработваеми земи и трайни насаждения в страната, мотивират се авторите на проекта. Предвижда се при пълно покритие на защитата опазената от градушки земеделска продукция да бъде на стойност над 260 млн. лева годишно.