Масовата употреба на пестициди може да унищожи 60-70% от пчелните семейства, но в последните години към тази много дискутирана опасност се прибавя още една - стремителното размножаване на популацията пчелояди. За това алармира в Русе проф.Пламен Петров от Аграрния университет в Пловдив, който бе основният лектор на информационната среща-семинар, организиран от териториалния офис на Национална служба за съвети в земеделието.
Пчелоядът, който в миналото е бил разрешен за отстрелване, сега е защитен вид, макар че не е изчезващ и не фигурира в Червената книга. Включването му в списъка на защитените видове е наложено преди години от природозащитници, въпреки съпротивата на бранша. И сега птицата се появява и на места, където никога не е била разпространена.
Русенски пчелари разказаха как едно ято от стотина птици набързо ликвидирало обитателите на кошерите им. Според пчеларските легенди, които обаче изглеждат доста преувеличени, един пчелояд може да погълне дневно няколкостотин летящи пчели, а за сезон за изхранването на една птица са необходими 30-40 000.
Според проф.Петров пораженията могат да надхвърлят 80%. Пчелната отрова практически не действа на пчелояда, поради което той се храни предимно с жилещи насекоми - пчели, оси, рядко стършели, а и също с водни кончета, пеперуди, бръмбари и др., като хваща насекомите в полет. В дъждовно време дебне на входа на кошерите, лови и пчели-майки при сватбуването им. 
Проф.Петров обаче посочи, че за нарасналата опасност от пчелоядите основен принос имат отново пестицидите, които изтребват другите насекоми, с които птиците се хранят. Изследване в Германия е показало, че летящите насекоми са намалели със 76% и то в природни резервати. В земеделските райони процентът на изтреблението им би трябвало да бъде много по-висок. При липса на друга храна пчелоядите се ориентират основно към пчелите, които човекът размножава изкуствено.
Неоникотиноидите, които масово се употребяват в България, въпреки че са забранени в ЕС, са между 5400 и 7297 пъти по-токсични отколкото прословутия, забранен преди години ДДТ, посочи специалистът. Имат 19-годишен период на разпад, разтворими са във вода и се натрупват в растенията, така че острите отравяния на пчелите се превръщат в хронични. Европейски изследвания показват, че в земеделските райони, в които се употребяват тези препарати, продължителността на живота на пчелите-майки се съкращава до 15 дни, намаляват броя на полетите им, имат негативен ефект върху обонянието. Препаратите влияят на жлезите, синтезиращи пчелно млечице, което пречи на изхранването на пчелите. Намалява и моторната им активност. Пестицидите увреждат и навигационната памет, така че 35% от пчелите в земеделските земи не намират пътя за завръщане в кошера си. 
По всички тези причини в застрашените местности загубите на пчелни семейства са между 50 и 80%.