Не бях ходил на стадион „Марин Анастасович“ в Гюргево от времето, когато старши треньор беше, лека му пръст, Миро Миронов. Тогава стадиончето беше с една централна трибуна, отсреща се мержелееха няколко окаяни редички, а пистата бешe в сгурия. На онзи фон Градският стадион в Русе изглеждаше даже по-добре.
Няколко години по-късно „Марин Анастасович“ е футболно бижу, а Градският напомня за гробище с потрошения бетон на стълбищата между секторите, „уникалния“ градеж на известния вече като ВИП-зона Чардак, жалкия блатист терен и липсата на електрическо осветление. Да не говорим, че единствената тоалетна на домашното ни съоръжение е мръсна дупка, в която, представете си, при 10 000 зрители няма как да се влезе. Е, да, тогава сигурно ще бъдат докарани химически кабинки, които ще са истинска „красота“ по централната алея.
Съседите са решили въпроса с тоалетни към всеки сектор - по трийсетина писоара във всяка, петнайсетина кабинки, мивки и даже огледала. Всичко блести от ослепителна чистота. 
Румънците, дето все ги надприказваме колко сме напредничави и как непрекъснато ни дърпали за пеша като спирачка по пътя към Европа, са свършили отлична работа. За прилики между „Марин Анастасович“ и Градския не може да се говори. Все едно да сравняваш някоя дивна секвоя с изтормозено и раздърпано бодливо храстче.
Теренът отвъд реката е приказно зелено кадифе. Топката върви като по билярдна маса. По всичко личи, че не е правен от фирма „Тарктур“ по проект, който ни вкарва в баналния вече въпрос кое ли ще е първото - яйцето или кокошката? Проектът или изпълнението?
Стадион „Анастасович“ вече е с три високи и разкошни трибуни в червено-черни и чисти седалки. Не са омърляни и прашни като нашите. Защо ли? Ами защото всички сектори са покрити с козирки! Всички! Виж, според изявления на зам.-кмета Димитър Наков и Градският трябваше да бъде обзаведен с няколко козирки по това време на... миналата година! Трябваше...
Да не споменаваме и темата за информационното табло. В Русе то е помръкнало и не се знае кога ще светне, тъй като вървяла нова обществена поръчка. 
Броени дни преди старта на плейофите в родната Първа лига румънците нямат грижи, че могат да играят домакинските си мачове по други стадиони, щото електрическото им осветление дало фира. Нашето на Градския гръмна на 6 декември и оттогава нищо. Затова се налага нова просия за домакинство във Велико Търново, Разград или Горна Оряховица. 
Да нямаш ток у дома от толкова дълго време и да не разровиш земята, за да пуснеш светлото? Даже фирмата, която трябва да възстанови таблото, да се крие!
Репортер на „Утро“ минава поне три пъти седмично през Градския стадион, за да види какво се върши и как се върши. Не сме забелязали някои хора, които трябва да се заинтеросовани повече заради служебната си характеристика, до го правят по-често. 
Ясно е какво ще чуем за сравненията между двата стадиона. Че румънците изградили красиво своя „Анастасович“ с много пари. И така да е, хванали са се и си подредили къщурката като писано яйце. И държавата задели 1 милион лева за Градския, но резултатът са никакъв терен и осветление.
Да им завидиш истински на съседите! И да се пукнеш от яд, защото нито са по-умни, нито по-кадърни. Направили са най-важното - работили са със сърце, хъс, изпипали са всеки детайл с истински ентусиазъм, отговорност и дотам, че са ни разказали играта. Затуй ни е срам дори да обелим зъб с покана „Астра“ да играе контролен мач в Русе. Такъв мач скоро не се очертава.