Откриването на 59-ия международен фестивал „Мартенски музикални дни“ снощи беше белязано и с една премиера - на фестивалния диригентски пулт застана едно от имената, които като магнит привличат вниманието на всички изкушени от съвременното музикално изкуство. И така - за първи път маестро Йордан Камджалов дирижира концерт от фестивалния афиш, при това стартовия за музикалния форум концерт.  
Дали заради магнетичното име на диригента, дали заради русенския оркестър, който от 9 години за първи път открива фестивала, или пък заради обичайния интерес към откриването, който не е лишен и от доза снобизъм на хора, които искат в понеделник „небрежно“ да споменат в офиса: „Като бях на откриването на Мартенските...“ - но билетите за стартовата изява на фестивала бяха разпродадени светкавично. Дори преди същинските репетиции на маестро Камджалов с русенския оркестър. 
А в самото навечерие на 15 март успяхме да „откраднем“ за разговор маестрото в промеждутък между отработването на детайлите в Пета симфония на Малер. 
„Винаги много се радвам, когато имам възможност да работя в Русе. Тук цари един работен морал, който рядко може да се срещне другаде в страната. Сигурен съм, че той е свързан и с Добрин Петков, един от стожерите на русенската музика. Негов носител е също и Евгени Желязков, моят учител. Но определено има нещо и в духа на самия оркестър, с който работя винаги с удоволствие. Не бих искал да засегна никого, но трябва да призная, че 
няма друг оркестър в България, който да работи с такъв морал“
каза преди дни Камджалов. 
Пета симфония на Густав Малер е едно от не особено често изпълняваните произведения в България. Изборът с нея да започнат тазгодишните „Мартенски музикални дни“ е на маестрото. 
„Да, наистина това произведение е едно от сравнително рядко изпълняваните. Но пък е сред моите любими. Изумявам се с каква воля русенският оркестър скача в произведение, което несъмнено е истинско предизвикателство. Музикантите дават всичко от себе си, аз също се старая да давам всичко“.  
Според него Малер е наркотикът за класическите музиканти. „Когато тук чуха моето предложение, всички бяха в шок. Да, Петата симфония на Малер е ултрашок, риск и предизвикателство. При това тя от десетилетия не е свирена извън София. Но аз вярвам, че Русе може! И колкото повече напредват репетициите, виждам колко по-стремително извървяваме с оркестъра този път от отчаянието към оптимизма, който се съдържа в творбата. Това е основното, доминантата в Петата симфония на композитора - преходът от абсолютното отчаяние към пълната надежда, която е присъща за Малер. Емоционален екстремизъм - това е Малер! Но заедно с това той е и технически екстремизъм на много нива. Той е един своеобразен допинг. Не е случайно, че Младежкият оркестър на Европа се нарича „Gustav Mahler Jugendorchester“. А освен това аз искам да покажа колко Малер е близък до славянския дух. Впрочем, такива са повечето австрийци. Но в случая на мен ми се иска да стане ясно за възможно повече хора, че 
Малер не е толкова елитарен, колкото си представят мнозина
Много силно вярвам, че ще се счупи клишето, че Малер е недостъпен, несмилаем, елитарен. Елитарен е Брукнер. Но пък след като направихме Брукнер заедно с русенския оркестър, след концертите във Варна и София се обаждаха архитекти и хора с професии, различни от музикантските, и казваха: „Какъв беше този Брукнер?! Ние вече сме брукнерианци! Кога ще го свирите пак?“ А Малер също създава една аналогична мания“, продължава Йордан Камджалов. 
Той научил, че специално за русенския фестивал и за Петата на Малер от Берлин пристигат германци, които държат да чуят българското изпълнение. След Русе те ще продължат да следват оркестъра и диригента във Варна, а оттам - в София, тъй като на 16 март русенският концерт ще се повтори във Варна във Фестивалния комплекс, а на следващия ден, на 17-и, същата програма ще прозвучи в зала „България“.  
„Определено обичам този австрийски композитор. И смятам, че именно Петата симфония е най-достъпната за слушателите. Но, разбира се, тази достъпност в огромна степен зависи и от музикантите, които изпълняват творбата. Работата на оркестъра и на диригента е съпоставима с ролята на преводача, от когото също зависи изключително много как читателят ще възприеме един автор, преведен от езика на оригинала. 
Малер е Музиката, Малер е много голямата Музика
Смятам, че тази музика е много по-достъпна от музиката на Моцарт. Аз бих направил целия Малер, но не бих направил целия Моцарт. Показателно е и това, че големият руски композитор Дмитрий Шостакович иска на погребението му да звучи Адажието от Петата симфония на Малер. Това Адажио Малер нарича „любовно писмо до човек, когото никога няма да види“. За мен Малер е субективният Шостакович, а Шостакович е социално-обективният Малер“, казва маестрото. 
Самият Камджалов е носител на трета награда от третия международен конкурс за диригенти „Густав Малер“ през 2010 г. в Германия. Но неговият път към композиторите-предизвикателства тръгва още от град Търговище, където диригентът е роден на 16 октомври 1980 г. Като дете е привлечен неудържимо от звездното небе и науката, свързана с него. Дарбата му обаче го отвежда в Музикалната академия „Проф.Панчо Владигеров“, където е ученик на русенеца проф.Васил Казанджиев.
Много пътеки ме свързват с Русе
усмихва се маестрото. Другата негова школа е музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин, а след това усъвършенства дарбата си да дирижира в майсторски класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм.
През 2011 г. - едва 30-годишен! - е избран с пълен консенсус за генерален музикален директор и главен диригент на забележителния културен център Хайделберг. Тогава Камджалов печели позицията в конкуренция с повече от 150 кандидати. Така става първият и единствен досега чужденец, заемал престижния пост. А реализираните под неговата палка сезони са записани в историята на операта и оркестъра на града като най-касовите. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, тъй като поставя като приоритет международната си дейност и творческите си проекти, но остава гост-диригент.
Впрочем, тъкмо в Хайделберг 
Йордан Камджалов се връща към увлечението си по космоса 
и астрономията. Там той се запознава с директора на института по астрономия и се записва да посещава лекции като свободен студент. Така сбъднал една от детските си фантазии. „Астрономията и астрофизиката са стара моя любов. Всеки ден мисля за космоса, за това как функционира изобщо материята, природата. И имам връзка с член на Международния астрономически институт и НАСА, на когото мога да се обадя по всяко време и да му задавам въпросите, на които нямам отговор“, казва Камджалов. Любовта му с космоса продължава по малко нестандартен начин - през 2014 г. НАСА и Международният център по астрономия решават да кръстят астероид в Слънчевата система на името на българския диригент. Така някъде в небето се движи 52292 Kamdzhalov - астероид от главния астероиден пояс. 
А докато 
астероидът кръщелник на Камджалов следва строго законите на астрофизиката
неговото земно измерение дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Токио, Бостън, Лисабон. Заради впечатляващите му изяви на три континента европейската критика сравнява младия българин с легенди в дирижирането като Тосканини.
Наричат го „най-перспективния млад диригент на XXI век“, „гений в света на музиката“, „вълшебникът на пулта“. Преди година и нещо един клип, с който маестрото канеше на два концерта в София и Пловдив, гласеше: „Музиката е навсякъде и никъде едновременно. Вътре в сърцето има толкова много нива, толкова много октави, толкова много пространство“. Тогава маестрото събра публика, за да чуе и съпреживее феноменалния „Реквием“ от Моцарт в изпълнение на „Genesis Orchestra“ и хора на Музикалната лаборатория за човека. Това са 
два проекта на Йордан Камджалов, които записаха нова страница в българската история на изкуството
Фактът, че диригентът със световна слава умее не само да поведе и да покръсти в своята пламенност музикантите, с които работи, но и с точни и въздействащи словесни изрази да опише това, което иска, или това, което цели, навежда на мисълта, че не му е чужд и друг талант, като писането например. 
Не, не съм се замислял сериозно да се заема с писане, но може би и това ще стане някой ден, особено ако намеря време и за това, усмихва се диригентът. И си припомня, че дипломната си работа от около 60 страници по темата за смислово-пространствените превъплъщения в прозведенията на Вагнер той е написал само за 48 часа! 
Сега обаче му предстоят други проекти
Радостно е, че Русе също фигурира сред тях
Аз пък се радвам, че Русе ми се доверява, казва Камджалов. През лятото заедно с русенския оркестър той ще подготви концерт с творби на Панчо Владигеров по случай 120-годишнината му. Този концерт ще бъде изпълнен първо на 30 август на крепостта Царевец във Велико Търново, след това - на 31 август в Шумен, а на 1 септември и в родния град на маестрото Търговище. Пак на Камджалов е поверена диригентската палка в новата постановка на „Травиата“, с която през ноември Русенската опера ще отбележи своята 70-годишнина. За операта това е първата сценична постановка в биографията й, а за Камджалов - първата опера, която той е дирижирал в Германия като студент. Имам някаква карма с Русе и русенци - и се радвам, че е така, защото тук наистина се чувствам равновесно и вдъхновено, признава маестро Камджалов.